Решение № 112 от 19.02.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Бургас, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Мила Г. Димова при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20242100501962 по описа за 2024 година

Делото е образувано по въззивната жалба от Етажните собственици на жилищен комплекс „Старлайт“ , гр.София, представлявана от домоуправителя си Джани Чернев против Решение №2112 от 17.10.2024 г. , постановено по гр.д.№2748/2024 г. по описа на РС – Бургас в частта , с която е отхвърлен предявения иск за сумата над 90 лв. до пълния размер на главницата от 1217.27 лв. Частично е уважено възражението на ответната страна в ОИМ по чл.131 от ГПК. В тази насока съдът е приел , че ответната страна като собственик на самостоятелен обект в процесната ЕС не е ползвала имота си през процесния период и поради това дължи към ЕС единствено месечните такси събирани по чл.50 от ЗУЕС / фонд ремонт и обновяване/ , но не и тези , събирани по чл.51 от ЗУЕС. Това противоречи на практиката на съдилищата според въззивната страна. В доклада си по чл.140 от ГПК съдът е приел , че са налице предпоставките за дължимост на сумите – страната е собственик на обект в сградата – ЕС , че дължимите суми са определени с влезли в сила решения на ЕС – по отношение на собствениците и времевите периоди. Вместо да се съобрази с това обаче съдът е приел , че първото вляло в сила решение взето по т.2 от дневния ред на ОС на ЕС от 10.01.2023 г. обвързва ответника и съответно – е приел съответната сума за дължима , но следващото влязло в сила решение от 22.06.2023 – съответно по т.5 от дневния ред на ОС на ЕС не го обвързва и съответно – не дължи изпълнение. Излага се становището , че без да е сезиран за това съдът реално е постановил отмяна на взетото решение по т.5 от дневния ред на ОС на ЕС на 22.06.2023 като това е сторено извън срока по чл.40 ал.2 от ЗУЕС. Поради 1 това се моли да бъде отменено решението в обжалваната отхвърлителна част и да се постанови друго решение , с което да се уважи изцяло предявения иск че ответника дължи изцяло претендираните суми , за които е издадена Заповед за изпълнение по частно гр.д.

№7816/23 на РС – Бургас.Претендират се разноските за двете инстанции вкл. и за адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок от страна на ответницата Я. К. Д. – К. е постъпил отговор на въззивната жалба. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се моли същата да бъде оставена без уважение. Производството п оделото е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. С чл.79 ЗУЕС и чл.38 ал.1 от ЗУЕС за приемане за установено , че ответницата дължи на ищеца сумата от 1217.27 лв. , представляващи задължения към етажната собственост в качеството на собственик на самостоятелен обект – апартамент и паркомясто. Ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 21.11.2023 г. до изплащането на вземането. С решението си първоинстанционният съд е приел претенцията за основателна за размера от 90 лв. като в останалата част същата е отхвърлена. С решението съдът е възприел възраженията в ОИМ ведно с ангажираните доказателства , че претендираните суми не се дължат , тъй като в жилището никой не е живял. Съобразно разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗУЕС / преди изменението от 29.09.2023 г./ - разходи за поддръжка и управление на общи части не се заплащат от деца ненавършили 6 г. възраст както и от собственик и обитател , който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Касае се за императивна правна норма при положение , че е доказано че съответният собственик че е пребивавал в имота не повече от 30 дни. Разходи не се дължат дори и да не е подадена декларация за тези обстоятелства по чл.51 ал.2 от ЗУЕС, да не е вписана тази декларация в книгата на етажните собственици и въз основа на това да не е било постановено решение на ОС на ЕС за освобождаването от тези разходи. Неподаването на декларация и невписването в книгата на етажната собственост не обвързва съдът автоматично да приеме че няма основание за освобождаването на етажния собственик от плащане на разходите. Действително неизпълнението на тези задължения представлява неизпълнение на задължения на етажния собственик по чл.7 ал.3 във вр. С чл.7 ал.2 т.5 от ЗУЕС но законът не предвижда като последица от неизпълнението на това задължение изключването по отношение на такъв собственик да бъде приложена разпоредбата на чл.51 от ЗУЕС. Страната отново прави изявление , че не дължи никакви разходи, тъй като в апартамента нейна собственост, находящ се в ЕС не е живял никой. С въззивната жалба постановеното първоинстанционно решение се тълкува превратно като се твърдят факти и обстоятелства , които са коренно различни от мотивите на съда. Освен мотивите си съдът е изложил и съдебна практика , която е задължителна за съдилищата.Моли се за оставяне на въззивната жалба без уважение.

Претендират се разноски.

Извършената от Бургаския окръжен съд служебна проверка по чл.267 във вр. с чл.262 от ГПК констатира , че въззивната жалба на И. Г. против решение №1405 от 10.07.2024 г. постановено по гр.д.№6688 по описа на БРС за 2023 г е редовна , подадена е от страна с 2 право на жалба в рамките на предвидения от закона преклузивен срок и пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция – следователно – същата е допустима.

След преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното:

Производството по гр.д.№2748/24 г. по описа на РС – Бургас е образувано по исковата молба на ЕС при ж.к. Старлайт в гр.С. , ул.Х. п. №* входове .*, *, * и * представлявани от домоуправителя „Пропърти Мениджмънт БГ „ ЕООД , ЕИК 131273368 с правно основание чл.422 от ГПК против Я. К. Д. – К. , ЕГН ********** , от гр.Б.. Сочи се че ответницата е собственик на апартамент №* в ж.к. Старлайт ведно с пракомясто №*. За притежаваните обекти ответницата дължи месечно такса в размер на 125 лв. Тази сума се формира въз основа на гласувана но ОС на ЕС на 22.06.2023 г. въз основа на Договор за възлагане на управлението в процесната ЕС : - 4 дяла за апартамента и 1 дял за паркомястото като общия брой дялове в ЕС са 777 въз основа на които се формира бюджета на ЕС. Месечния бюджет възлиза на 19 425 лв. , поради което на 1 дял съответства 25 лв. Ответницата не е внесла дължимата от нея сума за м. август и септември 2023 г. – или 250 лв. Също така на събрание на 10.01.2023 г. по т.2 от дневния ред е гласуван размера на ежемесечната такса – „Ремонт и обновяване“ , която възлиза на 10 лв. месечно. За двата месеца тя възлиза на 20 лв.

Ответникът не е внесъл и сумите за ел. енергия – в размер на 12.75 лв Освен това се дължат и 934.52 лв. за минал период – суми за вода за общи части за периода от 01.01.2023 до 31.07.2023 г. – или по 0.84 лв. на месец – общо 5.88 лв. ; дължима сума за спасител за басейн от 16.92 лв. за периода 01.06.2023 – 31.07.2023 г. ; дължима сума за ел.енергия за общи части – 39.34 лв. за периода 01.01.2023 – 31.07.2023 г.; дължима сума за озеленяване в общ размер на 24.71 лв. – за периода 01.01.2023 – 31.07.2023 г.; дължима сума за охрана - в общ размер на 255.70 лв. за периода 01.01.2023 – 31.07.2023 г. ; дължима сума за поддръжка на асансьори – 35.77 лв. за периода 01.01.2023 – 31.07.2023 г.; дължима сума за поддръжка на басейн – 32.62 лв. за периода 01.06.2023 – 31.07.2023 г.; дължима сума за ремонти в ЕС – 260.01 л. за периода 01.10.2022 – 31.07.2023 г.; дължима сума за снегопочистване на прилежащи части в ЕС – 18.76 лв. за периода 01.12.2022 – 31.03.2023 г.; дължима сума за почистване на общи части в ЕС в размер на 84.91 лв. за периода 01.01.2023 – 31.07.2023 г.; дължима сума за такси за управление на ЕС размер на 84 лв. - за периода 01.01.2023 – 31.07.2023 г.; дължима сума за фонд „Ремонт и обновление“ събиран по ЗУЕС в ЕС в размер на 70 лв. за периода 01.01.2023 – 31.07.2023 г.; дължима сума за чип за достъп – в размер на 6 лв. По заявлението по чл.410 от ГПК е било издадена заповед , но длъжникът е подал възражение по чл.414 от ГПК. Поради това и в съответствие с указанието на съда предявява иска по чл.422 от ГПК , с който се иска да се приеме за установено , че Я. Д. – К. дължи сумата от 1217.27 лв. , за която има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК ведно със законната лихва върху сумата начиная от подаването на заявлението – 21.11.2023 г. до пълното изплащане.

С ОИМ ответницата Д. – К. оспорва предявения иск. Не се отричат основанията , на които страната като член на ЕС – собственик на имот има задължения. Но се прави възражение , че в имота не пребивава никой – т.е. съгласно разпоредбата на ЗУЕС в имота 3 не пребивава никой в рамките на повече от 30 дни през календарната година. Излагат се съображения за недължимост на сумите , тъй като имота е придобит след вземане на решението на ЕС. Не се дължат и суми по фонд „Ремонт и обновяване“ тъй като ремонти не са извършвани , няма доказателства , обективиращи извършването на евентуални ремонти. Претендират се разноски.

С обжалваното решение съдът въз основа на нот. Акт №* от 11.10.2022 г. установява , че ответницата е собственик на обект в ЕС“Старлайт“. Също така видно от протокол от ОС на ЕС – от 22.06.2023 г. е взето решение да се възложи на управителя на ЕС да предприеме действия за събиране на дължимите суми от етажните собственици. По отношение на ответницата съдът е събрал гласни доказателства – показанията на свид. Д. и И. , които са посочили , че през 2023 г. ответница и семейството й са прекарали 2023 г. почти изцяло в Б. с изключение само на няколко дни по време на раждане на детето им в гр.С.. Въз основа на тези показания съдът е направил извода , че в жилището в комплекс „Старлайт“ е пребивавано не повече от месец – съгласно законовата хипотеза. Поради това съдът е счел ,че следва да уважи възраженията на ответната страна досежно сумите дължими по чл.51 от ЗУЕС. Не така е решен проблема по дължимостта на вноските за фонд „Ремонт и обновление“. Същите нямат връзка с обстоятелството дали собственика е обитавал имота си през съответната година – т.е. - не е освободен от задължението да се заплатят дължимите суми за фонд ремонт и обновление. Поради това претендираните суми – по 10 лв. месечно за периода 01.01.2023 – 31.07.2023 г. – общо 70 лв. и за периода 01.08.2023 – 30.09.2023 г. – 20 лв. - съдът е намерил , че следва да бъдат уважени. В останалата част по изложените съображения претенцията е отхвърлена. Поради това с диспозитива на решението е приета дължимостта само на въпросните 90 ллв. За фонд „Ремонт и обновяване“ , а претенцията до сумата от 1217.27 лв. е отхвърлена.

По основателността на въззивната жалба съдът съобрази следното:

Съобразно нотариален акт №* от 11.10.2022 г. се установява безспорно , че ответницата е собственик на обект в ЕС“Старлайт“ - апартамент и паркомясто. Въз основа на този правно релевантен факт и решение на ОС на ЕС на ответницата в качеството й на собственик на обект в ЕС са начислени задължения по разходи за управлението и поддръжката . Задълженията произтичат от редовно взети решения на общо събрание на ЕС , които обвързват и ответницата. Пред първоинстанционния съд обаче от страна на ответницата са ангажирани доказателства , че през процесната година същата е прекарала изключително в гр.Б. със семейството си без няколко дни по повод раждане на детето им, когато са пребивавали в гр.С.. Следователно – налага се извода , че през процесната 2023 г. ответницата Я. Д. – К. не е пребивавала в апартамента си в комплекс „Старлайт“.

Първоинстанционният съд е кредитирал писмени доказателства – фактури от „Софийска вода“АД , от които е видно , че за целия процесен период – 01.10.2022 до 30.09.2023 г. в процесното жилище няма начислен и отчетен нито един кубик потребена вода. Същото се установява и от фактури на „Електрохолд продажби“АД , от които е видно , че единствено за м. април 2023 г. има начислено количество електроенергия , а за останалите месеци 4 начислената електроенергия е в минимални размери – за под 5 лв. на месец. Това потвърждава извода , че семейството е пребивавало в гр.С. през м. април 2023 г. , когато ответницата е била приета в болница за раждане на детето им, а съпругът й е пребивавал в собствения им апартамент. Въз основа на така събраните доказателства първоинстанционният съд е направил извода , че възражението на ответната страна следва да бъде уважено досежно сумите дължими по чл.51 от ЗУЕС - за поддръжка и управление на етажната собственост. Настоящият съдебен състав намира този извод за правилен и законосъобразен и като възприема мотивите на първоинстанционния съд изцяло на основание чл.272 от ГПК намира , че обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Не може да бъде възприета тезата на въззивника , че едва ли не съдът е постановил отмяна на взетото по т.5 решение от дневния ред на състоялото се ОС на ЕС на 22.06.2023 г. при това без да е сезиран за това и извън срока по чл.40 от ЗУЕС. В случая не се касае за отмяна на решение на ОСЕС. Решението е валидно и действащо, разпростиращо се върху етажните собственици. Касае се за изключение приложимостта на решението по отношение на етажен собственик , който не пребивава в имота си през съответния период , за който се отнасят паричните задължения за ЕС. Нормата на чл.51 ал.2 от ЗУЕС е категорична , че собственици , ползватели и обитатели , които пребивават в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година не заплащат разходи за управление и поддръжка на общи части. Фактическия състав на тази нормативна хипотеза по отношение на ответницата в случая е налице. Събраните доказателства еднозначно сочат , че имота на Я. Д. – К. през процесния период не е бил обитаван повече от 30 дни. Респ. – същата не следва да заплаща разходи за управление и поддръжка. В случая първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗУЕС , след като е установил от наличните доказателства правнорелевантните факти за прилагане на въпросната разпоредба.