Акт № 1385 от 13.11.2026, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- 2383/2026
- Подписан
- 13.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл.26, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.115, ал.1, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл.117, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.14, ал.1 · Наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка
- чл.152 · Семеен кодекс
- чл.152, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.152, ал.7 · Семеен кодекс
- чл.157, ал.6 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1385 гр. Пазарджик, 13.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20265220102383 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени отрицателни установителни искове по чл.439 ГПК.
Ищецът М. Ж. Ж. с ЕГН ********** от гр. П* твърди, че срещу него се провежда принудително изпълнение по изп.д. №84/2004 г. по описа на СИС при РС – Пазарджик за събиране на сумата 2584.85 евро (5055.53 лв.), включваща 2337.63 евро (4575 лв.) - издръжка за дете, която Община Пазарджик е заплатила вместо ищеца по реда на чл.152 СК, и 247.22 евро (483.55 лв.) - законна лихва за забава. Ищецът твърди, че с решение по гр. д.
№142/2001 г. на РС – Пазарджик е осъден да заплаща месечна издръжка на детето й М.в Ж. в размер на 30 лв., която е увеличена на 80 лв. с решени по гр. д. №938/2005 г. на РС – Пазарджик. Твърди, че за събирането на издръжката е образувано изп.д. №84/2004 г. по описа на СИС при РС – Пазарджик.
Поддържа, че в периода от м. април 2005 г. до м. септември 2008 г. издръжката е изплащана вместо него от Община Пазарджик за сметка на държавата по реда на чл.152 СК и Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка, като по този начин са изплатени общо 4575 лв. издръжка. Твърди, че по молба на общината от 14.10.2015 г. същата е 1 конституирана като взискател по изпълнителното дело, а държавата се смята за присъединен взискател на основание чл.152, ал.7 СК, тъй като съгласно чл.157, ал.6 СК неизправният длъжник следва да възстанови на държавата платените вместо него суми.
В хронологичен план ищецът поддържа, че след 19.10.2015 г. нито общината, нито държавата са искали извършването на действия по принудително изпълнение, като такива не са предприемани и от самия съдебен изпълнител до 29.04.2026 г., на която дата Община Пазарджик е подала заявление за налагане на запор на банкови сметки и извършване на други действия на принудително изпълнение. Въз основа на това искане на 11.05.2026 г. е наложен запор върху сметките на ищеца в „Уникредит Булбанк“ АД. Ищецът излага аргументи, че изпълнителното производство е прекратено по право поради перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като се сочат два алтернативни периода за това - през септември 2010 г. или най-късно на 14.10.2017 г. Наред с това се твърди, че материалното задължение е изцяло погасено по давност въз основа на петгодишния срок по чл. 110 ЗЗД.
Позовавайки се на Тълкувателно решение № 3/2023 г. и Тълкувателно решение № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, ищецът поддържа, че за заварените производства давността е започнала да тече наново от 26.06.2015 г. С оглед на това се аргументира, че ако делото е перемирано през 2010 г., давността е изтекла през септември 2015 г., а дори да не е било перемирано, тя е изтекла най-късно на 02.09.2020 г. при съобразяване на спирането на сроковете по чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. В заключение ищецът твърди, че към датата на новото искане на общината от 29.04.2026 г. вземането вече е било окончателно погасено по давност в качеството му на частно държавно вземане. Счита, че общината неправилно е конституирана като взискател, тъй като издръжката е изплатена с държавни средства и държавата се смята за присъединен взискател на основание чл.152, ал.7 СК. Иска от съда да постанови решение, с което да установи по отношение на ответниците, че не дължи на държавата и на Община Пазарджик сумата 2584.85 евро (5055.53 лв.), от които 2337.63 евро (4 575 лв.) - издръжка за дете, която Община Пазарджик е заплатила вместо ищеца по реда на чл.152 СК, и 247.22 евро (483.55 лв.) - законна лихва за забава, която е предмет на изп.д. №84/2004 г. по описа на СИС при РС – Пазарджик.
2
Ответникът Община Пазарджик, представлявана от кмета П. к, с адрес: гр. *2, оспорва иска при твърдение, че изпълнителното дело не е прекратено поради перемпция, тъй като е за заплащане на издръжка и е изключено от обхвата на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Твърди, че погасителната давност не е изтекла, тъй като на 27.05.2026 г. длъжникът е признал вземането чрез доброволно плащане в размер на 3953.46 евро и 234.91 евро. Моли искът да бъде отхвърлен.
Ответникът Държавата, представлявана от министъра на финансите, с адрес: гр. *, оспорва иска при твърдение, че вземането не е погасено по давност, тъй като длъжникът е признал задължението чрез доброволно плащане. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира съдебни разноски.
Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона достигна до следните правни и фактически изводи:
Чрез иска по чл.439 ГПК длъжникът може да оспори изпълнението, когато след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти, които изключват възможността за принудително събиране на вземането. Надлежни страни по този иск са длъжникът и взискателят по оспореното изпълнение. Според твърденията в исковата молба, процесната сума представлява платена от държавата издръжка и съгласно чл.92 СК (отм.), който е идентичен с чл.152, ал.1 СК, кредитор на вземането е държавата, а не съответната община, чрез която се извършва плащането и по чиято сметка то се възстановява. И по Наредбата за изплащане от държавата на присъдена издръжка (отм. бр. 77 от 29.09.2009 г.), и по действащата Наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка, кредитор на вземането е държавата, която е присъединен взискател по изпълнителното дело за платената от нея издръжка, независимо дали това присъединяване се извършва на основание чл.5, ал.1 НИДПИ (отм.) или на основание чл.14, ал.1 НОРИДПИ, респ. чл.152, ал.7 СК, като платената издръжка е за сметка на неизправния длъжник. Държавата е титуляр на регресното вземане срещу неплатилия длъжник, поради което тя е процесуално легитимирана да отговаря по предявения отрицателен установителен иск, а не общината, от чиято сметка е платена издръжката (Определение № 413 от 12.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2624/2015 г. на ВКС, IV г. о.).
3
Ето защо искът следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустим по отношение на ответника Община Пазарджик.
По отношение на държавата искът е допустим, тъй като е подаден от длъжника срещу взискателя по изпълнението и при твърдение за наличието на ново правопогасяващо обстоятелство, което е настъпило след издаване на изпълнителния лист.
По делото не е спорно, че ищецът е длъжник по изп.д. №84/2004 г. по описа на СИС при РС – Пазарджик, по което държавата е присъединен взискател. Предмет на изпълнението е парично задължение в размер на 2584.85 евро (5055.53 лв.), от които 2337.63 евро (4 575 лв.) - издръжка за дете, която държавата е заплатила чрез Община Пазарджик вместо ищеца, и 247.22 евро (483.55 лв.) - законна лихва за забава.
От материалите по изпълнителното дело е видно, че с решение по гр. д.
№142/2001 г. на РС – Пазарджик ищецът М. Ж. Ж. е осъден да заплаща месечна издръжка на детето й М.в Ж., родено на 14.07.1990 г., в размер на 30 лв., която е увеличена на 80 лв. с решени по гр. д. №938/2005 г. на РС – Пазарджик. Издръжката се дължи до настъпването на обстоятелства, налагащи нейното изменение или прекратяване. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. №84/2004 г. по описа на СИС при РС – Пазарджик, по молба на кредитора от 05.05.2004 г. В хода на изпълнението не са събрани суми от длъжника. В периода от м. април 2005 г. до м. септември 2008 г. издръжката е изплащана вместо него от Община Пазарджик за сметка на държавата на основание чл.92 СК (отм.) и по реда, предвиден в Наредбата за изплащане от държавата на присъдена издръжка (отм. бр. 77 от 29.09.2009 г.). По този ред са изплатени общо 4 575 лв. издръжка.
На 14.10.2015 г. Община Пазарджик е подала молба до ДСИ да бъде конституирана като взискател по изпълнителното дело за събирането на платените вместо длъжника суми. Молбата е уважена от ДСИ и общината е конституирана като взискател, което обаче не я прави надлежен ответник по предявения от ищеца иск. Същата не е присъединен взискател по чл.152, ал.7 СК, а нейното неправилно конституиране като страна не променя този факт.
Общината не се явява и процесуален субституент на държавата в изпълнителното производство, доколкото такава възможност не е предвидена в закона или наредбата, каквото е изискването на чл.26, ал.2 ГПК.
4
От държавата, като присъединен по право взискател, не са подавани молби по делото и същата не е искала прилагането на изпълнителни способи по отношение на длъжника за събирането на платените вместо него суми.
Качеството на държавата на страна в изпълнителното производство произтича от закона и възниква ex lege при наличието на предвидените предпоставки в чл.92 СК (отм.), респ. чл.152, ал.1 СК. С постановлението на съдебния изпълнител това нейно качество само се обявява.
От материалите по изпълнителното дело е видно още, че вземането на детето за издръжката по изпълнителния лист е погасено изцяло чрез заплащането на издръжката от държавата за сметка на длъжника, като издръжката е била заплащана по този ред до навършването на пълнолетие от детето на 14.07.2008 г. От този момент изпълнението с участието на детето като взискател е приключило и същото е продължило с участието само на длъжника и на държавата като присъединен взискател. Държавата обаче не се ползва със засилената защита на лицата, които имат право на издръжка, вкл. от изключението по чл.433, ал.1, т.8 ГПК за неприлагане на перемпцията по дела за издръжка. Тази засилена защита е предоставена на лицата, имащи право на издръжка, поради тяхното слабо икономическо положение, както и за да не бъдат лишени от необходимите средства за живот. Макар с плащането на издръжката държавата да встъпва в правата на удовлетворения кредитор, суброгацията не се отнася до правата на кредитора, които произтича от негови лични качества. Казаното означава, че след 14.07.2008 г. разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК е приложима за процесното изпълнение.
Следва да се отговори на въпроса дали посоченото основание за прекратяване на изпълнението е било налице и какво е неговото значение за погасителната давност на вземането на държавата срещу ищеца.
Съгласно разясненията, дадени с т.3 от ТР № 2/04.07.2024 г. по т. д.
№2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, по отношение на изпълнителните дела, по които производството не е било приключило към момента на обявяване на ТР №2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността за погасяване на вземането започва да тече от 26.06.2015 г., тъй като до тази дата важи тълкуването за спиране на давностния срок на основание чл.115, ал.1, б.
„ж“ ЗЗД, дадено с ППВС №3/1980 г. Когато са били налице основания за прекратяване на изпълнението преди 26.06.2015 г., новата давност започва да 5 тече от деня на прекратяването на изпълнителното дело, тъй като до този момент се прилага чл.115, ал.1, б. „ж“ ЗЗД. Следователно при изпълнителни дела, които са прекратени към 26.06.2015 г., срокът на новата давност по чл.117, ал.1 ЗЗД следва да се брои от момента на прекратяването им, а не от момента на последното по време предприето в хода на делото изпълнително действие.
В ТР №2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, като прекратяването на изпълнението поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
В случая с процесното изпълнение предпоставките за неговото прекратяване поради перемпция са настъпили на 14.07.2010 г., когато е изтекъл 2-годишния срок след отпадането на забраната за прилагането на перемпцията по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, в който държавата в качеството на присъединен взискател е трябвало да поиска извършването на изпълнителни действия, но не го е направила. При това положение срокът на погасителната давност по чл.117, ал.2 ЗЗД е изтекъл на 14.07.2015 г. Същият не е бил прекъсван, тъй като и до момента държавата не е поискала от съдебния изпълнител да приложи конкретен изпълнителен способ. Такива молби са подавани от Община-Пазарджик, за която съдът вече посочи, че не е надлежна страна в изпълнението. Освен това тези молби са подавани след изтичането на давността на 14.07.2015 г., поради което, дори да са процесуално допустими, те не биха могли да прекъснат давностния срок.
Разпечатката съдържа 34 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e8c4f4a1-96f4-49f5-ba4e-fee4309fa411