Решение № 1582 от 20.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1582 гр. София, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20241100500945 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, вр. чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 8503/24.01.2024 г. срещу постановление за отказ от 19.12.2023г. по описа на ЧСИ М.Б. от длъжника М. В. В., с което е оставено без уважение искането за прекратяване на изп. д. № 5193/2023г. на основание чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК.

Частният жалбоподател твърди, че е заплатил задължението още на 17.11.2023г., а изпълнителното дело е било образувано на следващия ден - 18.11.2023г. ЧСИ неоснователно е отказал да прекрати изпълнителното дело. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното постановление. Претендира разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят е депозирал отговор. Намира жалбата за неоснователна, като оспорва да е получил плащане и моли да бъде потвърдено постановлението на ЧСИ.

По делото са постъпили мотиви от съдебния изпълнител по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК. ЧСИ излага становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Развива доводи, че в случая не са налице предпоставките по чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК.

Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, намира за установено следното:

На 28.11.2023 г. е образувано изпълнително дело 20238380405193 по описа на М.Б.частен съдебен изпълнител с рег. № 838 със страни: взискател И.И.Е. и длъжник М. В. В..

1

Поканата за доброволно изпълнение с изх. № 68933/30.11.2023г. е получена от пълномощник на длъжника на 07.12.2023г. Заедно с поканата за доброволно изпълнение са наложени запори на банкови сметки с изх. № 68936/30.11.2023г. и изх. № 68937/30.11.2023г.

На 07.12.2023г. е подадена молба от длъжника, към която прилага системен бон за извършено плащане в Български пощи, твърдейки изплащане на задължението по изпълнителен лист. Прави се искане за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, поради представяне на квитанция от пощенска станция за заплащане на сумата по изпълнителен лист преди образуване на изпълнителното дело.

В отговор на искането взискателят твърди, че задължението преди образуване на изпълнителното дело не е погасено.

На 19.12.2023г. ЧСИ е издал постановление за отказ да се прекрати изпълнителното дело, за което длъжникът е уведомен на 20.12.2023г., чрез своя пълномощник адв. Теодор Самунев.

Жалбата е подадена в законоустановения срок чрез надлежно упълномощено лице срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на обжалване. Представен е документ за внесена държавна такса в съответния размер, поради което е процесуално допустима. По съществото на жалбата настоящият съдебен състав приема следното:

Нормата на чл. 433, ал.1, т.1 от ГПК, на която длъжникът - жалбоподател се позовава в конкретния случай, установява изчерпателно изброени основания за прекратяване на изпълнителното производство, попадащи в общата хипотеза на погасяване на дълга преди датата на образуване на изпълнителното производство, а именно: 1/ представяне на разписка, изходяща от взискателя и удостоверяваща плащането на дълга, 2/ представяне на заверена квитанция от пощенска станция или 3/ писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

Настоящият съдебен състав счита, че посочената разпоредба съдържа изчерпателно посочване на хипотезите, при осъществяването на които е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство. И това е така, тъй като със същата се предоставя по изключение на несъдебен орган правораздавателна компетентност по разрешаване на спорни права, което изключва разширителното й тълкуване.

Общата идея на нормата е защитата на длъжника по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК да се основава на твърдение за правопогасяващи възражения, основани на факти, установени със сигурни доказателства. Хипотезата е ограничена до безспорни обстоятелства, а именно – плащане на парично вземане, удостоверено в автентична разписка от кредитора или сигурен платец /пощенска станция или банка/. При тълкуването на нормата се налага извод, че в тази хипотеза пречката за принудително изпълнение се свързва само с недобросъвестност на взискателя, който е упражнил правото си, въпреки че задължението е било доброволно изпълнено.

2

В аспекта на изложеното се налага извод, че внасянето на сумата по изпълнителния лист за взискателя извън изчерпателно посочените субекти /в пощенска станция, или в банка/, не представлява основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл.

433, ал. 1, т.1 от ГПК.

Длъжникът е представил доказателства, че е внесъл сумата по изпълнителния лист за взискателя в пощенска станция. Обстоятелството дали той е получил внесената за него сума в пощенската станция или в банката е ирелевантно за прекратяването на изпълнението.

Следва обаче да се установи, че взискателят има право да се разпорежда със сумата, за което следва да е надлежно уведомен. По делото такива доказателства липсват. Няма и твърдения от страна на жалбоподателя, че той лично е уведомил, респективно пощенската станция е изпратила известие за получаване на сумата.

На следващо място, следва да се има предвид, че за разлика от внесената на открита на името на кредитора банкова сметка, изпратената и неполучена сума чрез пощенски запис се връща на подателя. Иницииран от подателя паричен превод също може да му бъде върнат обратно по негово искане. Общите условия уреждат и условията, при които сумите по пощенските преводи се връщат на подателя. Следователно, за да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, длъжникът следва да докаже не само изпращането на пощенския запис, но поне да установи знание у кредитора /взискателя/ за извършването на посочения паричен превод и бездействие от негова страна. Това в случая не е направено.

Ето защо, се налага извод, че изпълнение на задължението с погасителен ефект /реално плащане на паричното задължения/ няма, което означава, че няма основание за прекратяване на изпълнението въз основа на плащане по начина, указан в чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Предвид изложеното частната жалба на длъжника се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 8503/24.01.2024 г. срещу постановление на ЧСИ Бъзински от 19.12.2023г., с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т. 1 от ГПК .

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4