Решение № 173 от 16.10.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Варна, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20253000500344 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Гаранционен фонд, гр.София, чрез процесуалния му представител ю.к.Й.Ш., против решение №37/26.03.2025г., постановено по гр.д.№313/24г. по описа на СОС, в частите му, с които: 1/ е осъден Гаранционен фонд да заплати на С. Р. Х. сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 28.08.2022г. в двора на хотел „Дулово Палас” - гр.Дулово, обл. Силистра, ул. „Плиска” №2, причинено от Ж. В. З., при управление на автомобил марка „Мерцедес - Бенц”, с рег. № ХХХХХХХ и номер на шаси ХХХХХХХХХХХХХХХХХ, за който към датата на ПТП няма сключена застраховка „Гражданска отговорност”, освен извъсъдебно платените 28 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 11.01.2024г. до окончателното изплащане на задължението на осн. чл.557, ал.1, т.2, б.„а” вр. чл.558, ал.5 от КЗ; 2/ е осъден Гаранционен фонд да заплати на С.

Р. Х. сумата от 3 461, 54 лв., представляващо заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК; 3/ е осъден Гаранционен фонд да заплати на Окръжен съд-Силистра сумата от 1 869, 23 лв., представляваща дължими за производството държавна такса и депозит на вещото лице, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, като решението е постановено при участието на Ж. В. З. като трето лице-помагач на страната на ответника Гаранционен фонд.В 1 жалбата и уточняващата молба към нея 21.05.2025г. се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поР. необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.В условие на евентуалност се претендира да се намали размерът на присъденото обезщетение.Претендират се разноски.

Въззиваемият С. Р. Х., редовно уведомен, не е депозирал отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В о.с.з., чрез процесуалния си представител адв.Р.Н., поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на СОС да бъде потвърдено в обжалваните му от ответника части.Претендира разноски.

Третото лице помагач Ж. В. З., редовно уведомено, в о.с.з. не се явява, не се представлява, не изразява становище по жалбата.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

В исковата си молба и уточняващите молби към нея, съответно от 16.09.2024г. и 18.09.2024г., ищецът С. Р. Х. излага, че на 28.08.2022г., в гр.Дулово, ул.„Плиска“№2/двора на х-л „Дулово Палас”/ при управление на собствения си л.а. „Мерцедес-Бенц“, с рег.№ХХХХХХ, номер на шаси ХХХХХХХХХХХХХХ, Ж. В. З. умишлено му причинил средна и лека телесни повреди, изразяващи се контузия на главата, сътресение на мозъка с умерено изразена церебрастенна симптоматика, хематом на лявата очница, разкъсно - контузна рана на лявата вежда, контузия на дясна раменна област с рентгенови данни за счупване на дясна ключица, контузия на дясна гръдна половина, контузия на дясно бедро с хематом.По своят характер счупването на дясна ключица обуславя наличието на трайно затруднение движенията на десен горен крайник.Телесната повреда е причинена посредством непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.С влязла в сила присъда Ж.З. е осъден за извършеното от него деяние.Към момента на увреждане автомобилът не е бил застрахован, поР. което отговорен за обезщетяване на претърпените вреди е ответникът Гаранционен фонд, гр.София.Вследствие нанесените му увреждания пролежал в болница.Претърпял и продължавал да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и затруднения при извършването на елементарни дейности, вкл. предвид бавното възстановяване на функцията на ключицата, продължаващите болки и трудната подвижност на дясната ръка.Отправил претенция към ответника за заплащане на обезщетение.Същият определил такова в размер на 28 000лв. и му го изплатил.Поддържа, че справедливото обезщетение за така претърпените от него неимуществени вреди възлиза на 80 000лв.Предвид изложеното, претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 52 000лв./разликата между изплатените 28 000лв. и общо дължимите 80 000лв./, представляваща обезщетение за претърпените в резултат от ПТП 2 неимуществени вреди - физически болки и страдания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.08.2022г. до окончателното изплащане на задължението;

Ответникът Гаранционен фонд, гр.София в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.Не оспорва твърдението в исковата молба, че е бил сезиран с претенция от С.Х. във връзка с процесното ПТП, по която е заведена щета №23210160/10.08.2023г., по която е определено и изплатено на 11.01.2024г. обезщетение в размер на 28 000лв., което счита, че е справедливото такова за понесените от ищеца неимуществени вреди.Твърди, че претендираният в настоящото производство размер на обезщетението е изключително завишен, неотговарящ на съществуващите в страната икономически условия, стандарта на живот и трайната съдебна практика към датата на ПТП.Оспорва претенцията за законна лихва от 28.08.2022г.Твърди, че т.к. не е деликвент или застраховател, а изпълнява чуждо задължение, изплащайки обезщетение по силата на закона, би дължал законна лихва едва от изтичане на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице в случай, че не се произнесе, а не от датата на сезиране.В случая се е произнесъл в законоустановения тримесечен срок по претенцията, поР. което лихва би се дължала от датата на подаване на исковата молба.

По искане на ответника в срока и по реда на чл.219, ал.1 от ГПК е конституиран като трето лице помагач на негова страна Ж. В. З..Привличане е поискано предвид разпоредбата на чл.558, ал.7 от КЗ, предвиждаща, че Гаранционен фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходи за определянето и изплащането му, като има право на регресен иск срещу виновния за ПТП водач.С искането за привличане е предявен от ответника против третото лице помагач частичен евентуален обратен иск, а именно в случай, че предявените от С. Р. Х. искове бъдат уважени от съда, то Ж. В. З. да бъде осъден да заплати на Гаранционен фонд, гр.София сумата от 10 000лв., частичен иск от целия в размер на 52 000лв., ведно с лихвите върху присъденото обезщетение.

Третото лице помагач Ж. В. З. поддържа становище за неоснователност на предявените главни искове по съображенията, изложени от ответника, и неоснователност на евентуалния иск.

С влязлата в сила част от първоинстанционното решение главните искове са отхвърлени, съответно за сумата, представляваща разликата над 40 000лв. до 52 000лв., а касателно обезщетението за забава за присъждане на такова за периода 28.08.2022г.-10.01.2024г.Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта му, с която е уважен частичният обратен иск, но доколкото същият е евентуален/разглеждане при уважаване на главните искове и до размера, до който са уважени, но не повече от 10 000лв./, той също ще бъде предмет на въззивното производство в случай, че главните искове се приемат за неоснователни и съответно отпадне вътрешното процесуално условие за 3 произнасяне по евентуалния иск.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с пр.осн. чл.558, ал.5, вр. чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ и чл.86 от ЗЗД и обратен евентуален частичен иск с пр.осн. чл.558, ал.7 от КЗ.

Със споразумение, одобрено и обективирано в протокол №16/13.06.2023г. по НОХД №226/23г. по описа на СОС, Ж. В. З. е признат за виновен в това, че на 28.08.2022г. в двора на хотел „Дулово палас“ в гр.Дулово, обл.Силистра, при управление на МПС - лек автомобил марка „Мерцедес-Бенц“ с рег.№ ХХХХХХ е нарушил правилата за движение - чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.25, ал.1 от ЗДвП като умишлено е причинил средна телесна повреда на С. Р. Х., изразяваща се в счупване на дясна ключица, което обуславя наличието на трайно затруднение движенията на десен горен крайник, поР. което и на осн. чл.342, ал.3, б.“б“, пр. първо, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване е отложено на осн. чл.66 от НК за срок от пет години, както и на осн. чл.342, ал.4 от НК, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК му е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три години.На осн. чл.383, ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.На осн. чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.С оглед това и тези горепосочени факти се приемат за установени от съда така, както са посочени във влязлото в сила споразумение по НОХД №226/23г. по описа на СОС.

Не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че към 28.08.2022г. за лек автомобил марка „Мерцедес-Бенц“ с рег.№

ХХХХХХ, номер на шаси

ХХХХХХХХХХХХХХХХ, който обичайно се е намирал на територията на Република България, не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

На осн. чл.557, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по претенцията на ищеца като трето увредено лице, т.к. се претендира обезвреда на неимуществени вреди, настъпили вследствие на телесни увреждания при ПТП на територията на РБ, от МПС, което обичайно се намира на територията на РБ, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.Изпълнена е и процесуалната предпоставка за допустимост на иска, предвидена в чл.558, ал.5 от КЗ - предявена претенция пред Гаранционен фонд с вх.№23210160/10.08.2023г.Също не е спорно, че по предявената претенция ответникът е изплатил обезщетение на 4

11.01.2024г./преди предявяване на исковете с искова молба, подадена на 28.06.2024г./ в размер на 28 000лв.

Съгласно чл.558, ал.1 от КЗ размерът на обезщетението, изплащано от фонда, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило ПТП, като лихвите за забава на ГФ се изчисляват и заплащат при спазване чл.497 от КЗ.Минималната застрахователна сума/лимит на отговорността/ за 2022г. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, съгласно разпоредбата на чл.492 от КЗ в действащата й към датата на ПТП редакция, за неимуществени вреди за всяко събитие независимо от броя пострадали лица е 10 420 000лв.

Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.Понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението - ППВС №4/23.12.1968г.При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което е и минималната застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди в следствие увреждане или смърт.Като паричен еквивалент на претърпените болки и страдания справедливите обезщетения за неимуществени вреди изискват съобразяване на конкретните икономически условия, чийто обективен белег са и посочените лимити, макар да нямат самостоятелно значение по отношение на критерия за справедливост.От своя страна икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие се влияят от множество фактори, като минимална работна заплата/към момента на деликта 710лв./, инфлационни процеси/15, 3% за 2022г./, нарастване на цените и др.