Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 388 от 02.04.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 2279/2025
Вид
Решение № 388
Подписан
02.04.2026
В сила
05.05.2026
Състав
Васил Александров Тасев

Цитирани разпоредби

  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.98, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. Пловдив, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20255330202279 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1030-001408/18.03.2025 год., издадено от Началник Група в ОД на МВР Пловдив, Сектор Пътна полиция, Пловдив, с което на Л. А. Ч., с ЕГН: ********** на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 76,70 /седемдесет и шест евро и седемдесет евроцента/ евро за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Л. Ч. в жалбата си чрез процесуалния си представител оспорва по същество вмененото му нарушение и прави искане за отмяна на обжалваното Наказателно постановление /НП/. В съдебно заседание, не се явява, а се представлява от процесуалния си представител който поддържа направеното в жалбата искане. Претендира присъждане на разноските по делото.

Въззиваемата страна Началник Група в ОД на МВР Пловдив, Сектор Пътна полиция, Пловдив, в депозирано до съда молба-становище пледира за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, с искане същото да бъде намалено до минимално определения в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет размер. В съдебно заседание, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно 1 и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е основателна.

На 19.01.2025г. около 22:30 часа в град Пловдив, свидетелят А. Ш., преминавайки покрай бл. *** в ж.к. Тракия, възприел лек автомобил Форд Куга, с рег. № ********, паркиран по начин, който според него създава пречка за движението на останалите участници в движението. По този повод същият заснел автомобила и изпратил снимков материал до интернет страницата на местно електронно издание.

На 29.01.2025г. на интернет страницата на електронното издание trafficnews.bg била публикувана статия със снимков материал на неправилно паркираният автомобил. Във връзка с публикацията била разпоредена проверка като била образувана преписка с № 1030р-2225/29.01.2025 г. въз основа на докладна записка, изготвена от **.****. Хр. С..

В хода на проверката св. Т., заедно със свой колега посетили мястото, посочено в публикацията, като установили, че автомобилът е бил спрян в междублоковото пространство до бл. ***, напречно на обособените паркоместа, с което затруднявал преминаването на останалите превозни средства.

След извършена справка в АИС „Пътна полиция“, било установено, че лек автомобил Форд Куга с рег. № ******** бил собственост на "Мото-Пфое Лизинг“ ЕООД 131452951, с регистриран ползвател "Мастърсошъл” ЕООД ЕИК 204538272, чиито управител е жалбоподателят Л. А. Ч..

Въз основа на извършената проверка, в това число преписка с № 1030р2225/29.01.2025г., актосъставителят приел, че на 19.01.2025г. около 22:30 часа в град Пловдив, на бул. „Освобождение“ до № 59А, водачът на лек автомобил Форд Куга с рег. № ******** е извършил нарушение, изразяващо се в престояване на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението.

За установеното нарушение от св. Т. бил съставен АУАН серия АД бл. № 077898/13.02.2025г. срещу жалбоподателя Ч. за извършено нарушение на чл.

98, ал.1, т.1 от ЗДвП. Като АУАН бил съставен по докладна записка на Началник група „ОДПКПД“ с рег. № 1030р-2225/29.01.2025г. В същия било прието за установено, че на 19.01.2025г. около 22:30 часа в град Пловдив, на бул. „Освобождение“ до № 59А, водачът на лек автомобил марка Форд Куга с рег. № ******** е престоял на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението, с което е нарушил разпоредбата на чл.

98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на лицето, заснело паркираният автомобил – св. Ш. и връчен на нарушителя, който го подписал с отбелязани писмени възражения. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят депозирал писмени възражения срещу съставения акт, които административнонаказващият орган счел за неоносвателни.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 180, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП на Ч. било наложено административно наказание - глоба в размер на 150 лева за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В НП било вписано по 2 идентичен начин описанието на нарушението.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните писмени доказателства в това число и писмо вх. № 67493/16.06.2025г. на Община Пловдив, район „Тракия“, ведно със скица - извадка от действащия регулационен за УПИ – II – комплексно застрояване и обществени мероприятия , кв. 72 по П.Р. на Ж.Р. „Тракия“ – гр.

Пловдив план , извадка статия и снимков материал от trafficnews.bg, справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед, данни от Търговски регистър относно „Мастърсошъл“ ЕООД, справка Централна база – КАТ относно собственост на л.а. Форд Куга с рег. № ********, докладна записка на Началник група „ОДПКПД“ с рег. № 1030р-2225/29.01.2025г., докладни записки, както и гласните доказателства - показанията на св. Г. Н. Т.

/актосъставител/, св. А. Г. Ш., св. М. П. С.. Показанията на свидетелите съдът прецени като конкретни, обективни, подробни откъм фактите и обстоятелствата, относими към състава на изследваното нарушение.

От показанията на свидетеля Т. – актосъставител се установява, че същият не е очевидец на твърдяното нарушение, като актът е съставен въз основа на постъпила докладна записка и публикуван снимков материал в електронно издание. Свидетелят сочи, че впоследствие е посетил мястото, където е бил заснет автомобилът, като по негова преценка същият е бил паркиран напречно на обособените паркоместа в междублоковото пространство пред бл. ***, с което е затруднявал преминаването на други автомобили. Същевременно свидетелят изрично заявява, че мястото не се намира на бул. „Освобождение“ до № 59А, както е отразено в акта и наказателното постановление. В тази част показанията му съдът кредитира като последователни и съответстващи на останалия доказателствен материал относно действителното местоположение на автомобила, но не ги кредитира относно авторството на нарушението, доколкото свидетелят не е възприел лично кой е управлявал процесното МПС.

От показанията на свидетеля С. се установява, че именно тя е управлявала процесния автомобил на посочената дата и го е паркирала в междублоковото пространство пред бл. ***, като жалбоподателят не е управлявал същия към този момент. Съдът кредитира показанията на свидетелката като логични, непротиворечиви и съответстващи на показанията на св. Ш. относно местоположението на автомобила.

От показанията на свидетеля Ш. – лицето, заснело автомобила, се установява, че същият е възприел автомобила като неправилно паркиран и е изпратил снимков материал до електронно издание, като сочи, че автомобилът е бил разположен по начин, затрудняващ движението на други автомобили в района на бл. ***. Свидетелят Ш. не е възприел кой е управлявал автомобила към момента на паркирането му. Показанията му относно местоположението на автомобила и начина на паркирането му, както и че същият не е бил свидетел на лицето, паркирало процесния автомобил, съдът кредитира като конкретни и обективни.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен 3 състав направи следните правни изводи:

На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, Съдът е на становище, че правилно актосъставителят и наказващият орган са квалифицирали поведението на водачa на лек автомобил Форд Куга с рег. № ******** като нарушение на разпоредбата на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДВП, съгласно която престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението. Нормата има за цел да гарантира безопасното и безпрепятствено движение на участниците в пътното движение, като предотвратява спиране или паркиране по начин, който затруднява или възпрепятства преминаването на други превозни средства.

От събраните по делото доказателства се установявва по несъмнен начин, че процесният лек автомобил е бил паркиран по начин, който затруднява преминаването на други автомобили. Това обстоятелство се потвърждава както от показанията на свидетелите – Т., Ш., както и св. С., така и от снимковия материал, приложен по административнонаказателната преписка и приобщен към доказателствата по делото. От тях се установява, че автомобилът е бил разположен напречно спрямо обособените места за паркиране, с което е стеснявал пътното платно и е затруднявал разминаването на останалите участници в движението. Тези констатации кореспондират с показанията на св. Т., който сочи, че при подобно разположение би било затруднено преминаването на по-големи превозни средства като линейка или пожарен автомобил.

Ето защо Съдът приема, че от обективна страна е налице нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДВП, доколкото се установява, че процесният автомобил е бил спрян по начин, по който същият е представлявал пречка за движението.

Независимо от това, за да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на определено лице, следва по безспорен начин да бъде установено, че именно то е извършило нарушението, доколкото административнонаказателната отговорност е лична.

В тази връзка, от показанията на св. С. се установява, че на 19.01.2025г. именно тя е управлявала процесния лек автомобил, като при прибиране в дома си го е паркирала в локалното пространство пред сградата, в която живее, а именно до блок *** в комплекс Тракия в гр. Пловдив. Свидетелката изрично заявява, че тя е управлявала лек автомобил Форд Куга, с рег. № ********, докато жалбоподателят Ч. се е намирал с нея, но не е бил водач на същия към момента на паркирането.

От друга страна актосъставителят изрично заявява в съдебно заседание, че не е бил очевидец на твърдяното за извършено нарушение и не е възприел лично кое лице е управлявало процесния автомобил към момента на извършването му, а е съставил акта въз основа на докладна записка.

Следователно по делото липсват преки доказателства, които да установят, че именно жалбоподателят е управлявал и паркирал автомобила към момента на извършване на нарушението.

При това положение съдът приема за доказано по несъмнен и 4 категоричен начин, че жалбоподателят не е бил водачът на автомобила към момента на извършване на нарушението, поради което и НП следва да бъде отменено.

Наред с това съдът констатира и съществено несъответствие относно мястото на извършване на нарушението.

В съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП е посочено, че нарушението е извършено в гр. Пловдив, бул. „Освобождение“ № 59А. От доказатествата по делото обаче се установява с катвегоричност, че автомобилът е бил възприет и заснет в района на бл. *** в ж.к. „Тракия“ в гр.

Пловдив в междублоково пространство, представляващо локално отклонение от сградата. Същото се потвърждава както от показанията на свидетелите Ш. и С., така и от материалите по административнонаказателната преписка.

От представената по делото скица от Община Пловдив, Район „Тракия“. се установява, че адресът бул. „Освобождение“ № 59А в гр. Пловдив се намира на различно място, отстоящо на значително разстояние от бл. *** в ж.к. Тракия. следователно не е възможно автомобилът да е бил спрян едновременно на посочения в наказателното постановление адрес и на мястото, на което реално е бил заснет.

Допълнително съдът констатира, че в докладната записка с рег. № 1030р-2225 от 29.01.2025г. за място на извършеното нарушение първоначално е посочен адрес до бл. ***, а впоследствие в следващите докладни записки е вписан адрес бул. „Освобождение“ № 59А, без да е представено как или защо този адрес е определен като място на нарушението. Тази промяна създава неяснота относно фактическите обстоятелства на нарушението, като съществено ограничава правото на защита на жалбоподателя.