Определение № 16642 от 30.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16642 гр. София, 30.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

ПредС.ел:

АННА Р. КОФИНОВА като разгледа докладваното от АННА Р. КОФИНОВА Гражданско дело № 20251110155087 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на ЗД „би“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 500 КЗ против С. Ш. К..

Съобразно разпоредбата на чл. 113 ГПК (изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Предявеният иск притежава белезите на иск срещу потребител по смисъла на чл. 113 ГПК, доколкото ответникът е лице, което се ползва от застрахователното покритие по сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“, съответно регресното право на ищеца произтича от сключения договор и по–специално от твърдяното наличие на законовите предпоставки, при които застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ има правото да претендира от застрахования платеното застрахователно обезщетение. За този извод е без значение обстоятелството, дали ответникът е страна по договора за застраховка или водач на застрахования автомобил, тъй като съгласно изричната норма на чл.

477, ал. 2 КЗ, по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Следователно всяко лице, което управлява описания в полицата автомобил, е „застрахован“ по смисъла на закона и застрахователния договор независимо от това дали договорът е сключен конкретно с него.

Същевременно регресните права на ищеца спрямо ответника произтичат именно от сключения договор за застраховка, доколкото нормата на чл. 500 КЗ урежда единствено законовите хипотези, в които те възникват, но не и основанието за възникване на материалното право, което е платеното обезщетение по застрахователното правоотношение.

Доколкото регресните права произтичат от договора за застраховка, то в 1 качеството си на ползвател на застрахователните услуги, ответникът е и „потребител“ по смисъла на ЗЗП и ГПК. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в Определение № 408/24.06.2014 г. по ч. т. д № 1206/2014 г., II т. о., според което понятието „потребител“ следва да се разглежда в широк смисъл, поради което местната подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима към исковете на физически лица - потребители на застрахователни услуги по Кодекса на застраховането, на електрическа енергия по Закона за енергетиката, на платежни услуги по Закона за платежните услуги и системи и др. Така изрично и Определение № 179/14.03.2013 г. по ч. т. д. № 1360/2013 г. на ВКС, II т. о., Определение № 95 от 05.02.2010 г. по ч. т. д. № 70/2010 г. на ВКС, II т. о. Определение № 519 от 23.12.2020 г. по ч. т. д. № 2002/2020 г. на ВКС, ІІ т. о. и др.

От изисканата по делото справка от Национална база данни „Население“ се установява, че настоящият адрес на ответника С. Ш. К. е в с. бр, община Ккр, което попада в териториалната компетентност на Районен съд – Ккр.

Предвид изложеното не са налице обстоятелства, обуславящи подсъдност на спора пред Софийския районен съд – аргумент от чл. 113 ГПК, за предпоставките на която съдът следи служебно, доколкото съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК (нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.

Производството пред Софийския районен съд следва да бъде прекратено и делото да се изпрати по подсъдност на местно компетентния съд по настоящия адрес на ответника, а именно Районен съд – Ккр.

Така мотивиран на основание чл. 118, ал. 1, вр. чл. 119, ал. 3 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 55087/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 128-ми състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Ккр.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2