Решение № 1240 от 16.10.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1240 гр. Пазарджик, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20255220100772 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от А. К. С., с ЕГН **********, с адрес с. Г., общ. Белово, обл. Пазарджик, ул. „***** чрез пълномощник – адв.

А. А. от АК Пазарджик, против „Кредит Инс“ АД, ЕИК 205997727, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 85, представлявано от М. Г. А. и „Интер Финанс България“ ЕООД, с ЕИК 207274251, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. Разсадник Коньовица, № 13, вх. Д, ет. 1, ап. 125, представлявано от управителя Н. В., с която се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи за недействителен Договор за потребителски кредит № Д 3011529/25.08.2023 г., сключен между ищеца и ответника „Кредит Инс“ АД, поради неточно посочен размер на ГПР; да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника „Кредит Инс“ АД сумите от 633,32 лева главница, 142,50 лева договорна лихва, 12,77 лева законна лихва, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2355/2024 г. на РС Пазарджик; да прогласи за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от 25.08.2023 г., сключен между ищеца и ответника „Интер Финанс България“ ЕООД.

В исковата молба се твърди, че ищецът е осъден със Заповед за изпълнение № 1312/07.06.2024 г. по ч. гр. д. № 2355/2024 г. по описа на РС Пазарджик да заплати сумата от 633,32 лева главница, 142,50 лева договорна лихва, 12,77 лева законна лихва, 25 лева съдебни разноски и 900 лева адвокатско възнаграждение на ответника „Кредит Инс“ АД по договор за потребителски кредит № Д3011529/25.08.2023 г.

Твърди, че Договор за потребителски кредит № ДЗ011529/25.08.2023 г. е за отпускане на парична сума в размер на 950 лева, която е следвало да се върне за 12 месеца при 49.70% ГПР и 36.00% ГЛП, с договорна лихва в размер на 342 лева и обща дължима сума 1292 лева.

Въпреки това общата дължима сума по договора се увеличила до 1976 лева с включването 1 н а възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство от 25.08.2023 г. с ответника „Интер Финанс България“ и по този начин кредитът се оскъпявал с 684 лева.

Посочва се, че срещу заповедта не е подавано възражение от ищеца и същата е влязла в законна сила, но не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като районният съд не се е произнесъл по неравноправни клаузи на потребителския кредит. Заявява, че материалноправните норми не допускат потребител да бъде обвързан от събиране на вземания, произтичащи от неравноправни клаузи или недействителни договори. Предвид решение на СЕС по дело С-714/22 договори, които предвиждат допълнителни услуги, но същите не са включени в общо дължимата сума, се обявяват за недействителни.

Счита, че договорът е недействителен и съдържа неравноправни клаузи, които са оскъпили задължението на ищеца.

Във връзка с допустимостта на исковите претенции цитира съдебна практика на СЕС и ВКС, съгласно която формираната с влязлата в сила заповед за изпълнение сила на пресъдено нещо не препятства правото на страната – потребител да поиска в следващо производство съдът да се произнесе по действителността на сключените договори за кредит с оглед евентуална неравноправност на съдържащи се в тях клаузи и не обуславя недопустимост на предявените в настоящото производство установителни искове.

Счита, че заемодателят не е посочил действителния ГПР по договора за заем съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което потребителят дължи връщане само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Поради това оспорва, че ответникът „Кредит Инс“ АД има вземане към ищеца в размер на 633,32 лева главница, 142,50 лева договорна лихва и 12,77 лева законна лихва по Договор за потребителски кредит № ДЗ011529/25.08.2023 г.

Относно договора за потребителски кредит № ДЗ011529/25.08.2023 г. твърди, че ответникът „Кредит Инс“ АД не е посочил коректно в договора за потребителски кредит общата дължима сума, тъй като не е включил задължителен разход, какъвто е възнаграждението на „Интер Финанс България“. Твърди, че разходът към „Интер Финанс България“ е задължителен, което се извличало и от съдържанието на самия договор.

Кредиторът създал предпоставка да се избира „гарантирано до минути“, защото иначе можело да не одобри заявката за кредит или ще го направи след дълъг срок.

Сочи, че посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Отделно от това неточно посочване на ГПР се приравнява на липса на посочване на ГПР, което опорочава действителността на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

В случая заемодателят не е посочил действителния ГПР по договора за кредит съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени 2 изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Счита, че включването на подобна клауза за задължително осигуряване на обезпечение и заплащане на възнаграждение на „Интер Финанс България“ е скрито възнаграждение и по своята същност е задължителен разход, а самата клауза на т. 4 от договора е неравноправна клауза.

По отношение на договора за предоставяне на поръчителство от 25.08.2023 г. твърди, че целта му е да заобиколи максималния размер на ГПР по договора за потребителски кредит и представлява скрито възнаграждение за кредитора „Кредит Инс“. Поради това счита, че този договор противоречи на добрите нрави и следва да бъде обявен за нищожен.

Ищецът твърди, че е направил плащания на 02.10.2023 г. в размер на 164,67 лева и на 23.11.2023 г. в размер на 330,50 лева, на обща стойност 495,17 лева, както и други плащания, с които е заплатил дължимата по договора главница.

Претендира разноски. Сочи доказателства и прави доказателствени искания.

В проведеното последно съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща процесуален представител. Постъпила е молба, с която моли съдът да уважи в цялост исковите претенции.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Кредит Инс“ АД депозира отговор на исковата молба.

Не се оспорва обстоятелството, че е сключен Договор за потребителски кредит № Д 3011529/25.08.2023 г. между ищеца и ответника „Кредит Инс“ АД.

Изложени са подробни аргументи за недопустимост на предявените искове срещу ответника „Кредит Инс“ АД.

Ответникът „Кредит Инс“ АД изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Излага обстоятелства във връзка с предприетите действия от страните и процедурата, въз основа на които се е стигнало до сключване на процесния договор за кредит от разстояние.

Твърди, че ищецът е избрал възможността да обезпечи задължението като сключи допълнителен Договор за предоставяне на поръчителство с дружество поръчител „Интер Финанс България“ ЕООД, ЕИК 207274251. Във връзка с направения избор от потребителя бил сключен договор с „Кредит Инс”АД, съгласно който „Интер Финанс България“ ЕООД в качеството на поръчител се задължава да отговаря солидарно пред кредитодателя за изпълнение на задълженията на потребителя. Твърди се, че изборът на ищеца да сключи договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство, е изричен, самостоятелен, доброволен, след предоставена ясна, разбираема и точна информация с цел вземане на самостоятелно и информирано решение.

Сочи, че за поемане на посочените задължения потребителят дължи възнаграждение на поръчителя съгласно Приложение № 1, неразделна част от Договор за предоставяне на поръчителство. С разпоредбата на чл. 8, ал. 5 „Кредит Инс“ АД е овластен да приема 3 изпълнение на задължението по посочените в договора начини, като в случай на плащане по сметка на „Кредит Инс“, от страна на същото се извършва единствено администриране на плащането.

Твърди, че възнаграждението, дължимо от потребителя по Договор за предоставяне на поръчителство, не следва да се включва към разходите по потребителския кредит.

Посочва, че същото представлява дължимо възнаграждение за услуга, предоставена от дружеството поръчител, за обезпечаване на вземанията по процесният договор за кредит.

Дължима е по силата на самостоятелно правоотношение, което е резултат от съзнателния избор на ищеца.

Твърди, че не е допуснато твърдяното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Посоченият размер на ГПР съответства на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че дори да се приеме, че с включване на договорената такса в ГПР се надвишава посочения размер в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК нищожна е само клаузата, предвиждаща заплащане на таксата, а не целият договор, като съответната клауза не поражда задължение за плащане от страна на длъжника.

Посочва се също, че сключването на Договор за предоставяне на поръчителство с „Интер Финанс България” ЕООД не представлява задължително условие за сключване на Договора за потребителски кредит.

Счита, че процесният договор отговаря на всички законовите изисквания, предвидени в ЗПК, а в погасителния план, който е неразделна част от същия, е посочен общият размер на кредита, както и отделно по месечни вноски.

По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В проведеното последно съдебно заседание за ответника „Кредит Инс“ АД не се явява законен или процесуален представител.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Интер Финанс България” ЕООД депозира отговор на исковата молба, с който не се оспорва сключването на договор за потребителски кредит между „Кредит Инс“ и ищеца, във връзка с обезпечението на който е сключен процесният Договор за предоставяне на поръчителство от 25.08.2023 г. между ищеца и ответника „Интер Финанс България” ЕООД.

Излага обстоятелства във връзка с предприетите действия от страните и процедурата, въз основа на които се е стигнало до сключване на процесния договор за кредит от разстояние.

Твърди, че ищецът е избрал възможността да обезпечи задължението като сключи допълнителен Договор за предоставяне на поръчителство с дружество поръчител „Интер Финанс България“ ЕООД, ЕИК 207274251. Във връзка с направения избор от потребителя бил сключен договор с „Кредит Инс”АД, съгласно който „Интер Финанс България“ ЕООД в качеството на поръчител се задължава да отговаря солидарно пред кредитодателя за изпълнение на задълженията на потребителя. Твърди се, че изборът на ищеца да сключи договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство, е изричен, самостоятелен, 4 доброволен, след предоставена ясна, разбираема и точна информация с цел вземане на самостоятелно и информирано решение.

Сочи, че за поемане на посочените задължения потребителят дължи възнаграждение на поръчител съгласно Приложение № 1, неразделна част от Договор за предоставяне на поръчителство. С разпоредбата на чл. 8, ал. 5 „Кредит Инс“ АД е овластен да приема изпълнение на задължението по посочените в договора начини, като в случай на плащане по сметка на „Кредит Инс“, от страна на същото се извършва единствено администриране на плащането.

Твърди, че възнаграждението, дължимо от потребителя по Договор за предоставяне на поръчителство, не следва да се включва към разходите по потребителския кредит.

Посочва, че същото представлява дължимо възнаграждение за услуга предоставена от дружеството поръчител, за обезпечаване на вземанията по процесния договор за кредит.

Дължима е по силата на самостоятелно правоотношение, което е резултат от съзнателния избор на ищеца.