Решение № 175 от 01.11.2021, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Ямбол, 01.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря Ж.Ч. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20212330200668 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д. ИВ. СЛ., ЕГН ********** от гр.Ямбол чрез пълномощника адв.

С.Т. от АК-Ямбол против Наказателно постановление и з х . № РД-0546/15.04.2021 г. на Директора на РЗИ гр. Ямбол, с което на жалбоподателят на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл.63, ал.4 от Закона за здравето. С жалбата се иска от съда да отмени наказателното постановление като незаконосъбразно, постановено при съществени противоречия с разпоредбите на материалния и процесуалния закон, като се сочи, че е налице противоречие относно посочената за нарушена заповед в наказателното постановление, предвид това, че се изписват две различни заповеди.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в с.з., но чрез упълномощен защитник адвокат поддържа жалбата, като изтъква доводи за нарушаване на материалния и процесуалния закон при издаването на НП, поради което пледира за неговата отмяна. Претендират се и направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си 1 представител оспорва жалбата. Пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.63, ал.4 от Закона за здравето, изразяващо се в това, че на 13.11.2020 г. на хранителен магазин, с адрес: гр. ***, стопанисван от фирма „Д.“ ЕООД, който е закрито обществено място, е установено, че лицето Д. ИВ. СЛ., в качеството си на продавач-консултант, не спазва т.4 и т.7 от Заповед № РД-01-609/21.10.2020 г. на министъра на здравеопазването, с която са въведени временни противоепидемични мерки на територията на Република България, считано от 22.10.2020 г. до 30.11.2020 г., а именно: не носи защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средства, покриващо носа и устата, което е задължително.

АУАН № АН-01-61/17.11.2020 г. е съставен в присъствието на нарушителя Д. ИВ. СЛ., като препис й е връчен срещу подпис на същата дата.

При връчване на акта е направила възражение, като е записала, че е била с маска.

При налагане на наказанието на жалбоподателя, в санкционната му част е посочена, че С. е нарушила т.4 и т.7 от Заповед № РД-01-609/24.11.2020 г. на министъра на здравеопазването.

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя Ж., както и на приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

2

Видно от обстоятелствената част на обжалваното НП, в същото е посоченото, че жалбоподателят С. е нарушила т.4 и т.7 от Заповед № РД-01609/21.10.2020 г. на министъра на здравеопазването, а в санкционната част на същото е описано, че е нарушена т.4 и т.7 от Заповед № РД-01-609/ 24.11.2020 г. на министъра на здравеопазването. При това положение, съдът намира, че се касае за противоречие между обстоятелствената част и санкционната част на обжалваното НП, доколкото се касае за заповеди от различни дати и не може да се приеме, че се касае за техническа грешка, предвид това, че номера на заповедта е един и същ. Това противоречие ограничава съществено правото на защита на санкционираното лице, доколкото се касае за два различни акта, действащи по различно време и обхващащи различни периоди от време, поради което е ограничена възможността на жалбоподателя да разбере точни кои разпоредби на кой точно подзаконов нормативен акт е нарушил. В тази връзка съдът изцяло споделя довода на процесуалния представител на жалбоподателя, изложен в жалбата му и поддържан в съдебно заседание, че не става ясно точно кой подзаконов акт жалбоподателя е нарушил. Посоченото нарушение е достатъчно основание за отмяна на НП, без да се обсъждат доводите по същество на спора.

С оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира жалбата за основателна, поради което същата следва да бъде уважена, а атакуваното наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, искането на процесуалния представителя на жалбоподател за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. се явява частично основателно. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на органа, издал отменения акт. За това, съдът като съобрази и разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждащ за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал.2

3 възнаграждението да е 300 лв., прие че същата следва да се присъди в тежест на въззиваемата страна.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление изх. № РД-05-46/15.04.2021 г. на Директора на РЗИ гр. Ямбол, с което на Д. ИВ. СЛ., ЕГН ********** от гр.***, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл.63, ал.4 от Закона за здравето.

ОСЪЖДА РЗИ гр.Ямбол да заплати на Д. ИВ. СЛ., ЕГН ********** от гр.*** направените по делото разноски в размер на 300 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 4