Решение № 386 от 07.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. Пловдив, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Николета Ис. Сеспедес като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20245330202474 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-001750 / 21.03.2024 година на Началник-група в Областна дирекция на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на Н. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, са наложени административни наказания: глоба в размер на 50 (петдесет) лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение 1. от Закона за движението по пътищата (ЗДП) за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от същия Закон; глоба в размер на 20 (двадесет) лева на основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата за нарушение по чл. 105, ал. 1 от същия Закон.

В Наказателното постановление е отбелязано отнемане на 10 контролни точки на основаниe Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година на министъра на вътрешните работи.

В Жалбата си Н. Г. Б. и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адвокат С. Ж. П. от *** моли за отмяна на Наказателното постановление с доводи за необоснованост и незаконосъобразност; претендира разноски по представен списък.

Въззиваемата страна – Началник-група в Областна дирекция на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив – редовно призована за съдебно 1 заседание, не се явява и не изпраща представител. С Молба-становище от Началник сектор „Пътна полиция“ - Пловдив при Областна дирекция на МВР - Пловдив, с която е изпратена административнонаказателната преписка, е изразено мнение с доводи за законосъобразност и обоснованост на издаденото Наказателно постановление, което да бъде оставено в сила, а при евентуално уважаване на Жалбата се прави възражение за намаляване на разноските до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 / 09.07.2004 година на Висшия адвокатски съвет; разноски не се претендират.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

На 25.02.2024 година актосъставителят Г. В. М. (*** в Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив при Областна дирекция на МВР - Пловдив) и колегата му *** Д.Н.М. изпълняват задълженията си по контрол на пътната безопасност в град Пловдив, когато към 15:05 часа забелязват покрай тях да преминава лек автомобил „Ауди А6 3.0 ТДИ“ с ДК № *** със затъмнени предни странични стъкла и го спират за проверка, като *** М., който подава стоп-палката, при намаляване скоростта на аудито вижда, че водачът е и без поставен обезопасителен колан.

По документална проверка е констатирано, че водачът на моторното превозно средство е Н. Г. Б. и в негово присъствие на служебния РСОД таблет му е съставен и връчен срещу подпис Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1183493 / 25.02.2024 година, въз основа на който е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция актосъставител в качеството на свидетел и от приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства – приложените по административнонаказателната преписка.

От правна страна:

Разпоредбата на второто вменено на жалбоподателя нарушение – чл. 105, 2 ал. 1 от ЗДП визира: Забранява се ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им.

По делото се установява, че към инкриминираната дата предните странични стъкла на управлявания от Н. Б. автомобил са затъмнени, с което се намалява видимостта им, но забраната на чл. 105, ал. 1 от ЗДП не е абсолютна, предвид разпоредбата на ал. 3, чийто текст гласи: Намаляване прозрачността на стъклата по ал. 1 се допуска само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации, като законодателят не държи сметка дали затъмнението е извършено от производителя или допълнително от собственика / ползвателя на моторното превозно средство. Единственото ограничение е намалената прозрачност да е в стойностите, посочени в Правилото, а според него, независимо от вида на стъклата (обикновени, закалени, с пластмасово покритие, др.), общата светлопропускливост на предните стъкла и разположените на място, необходимо за видимостта на водача, не може да е по-малка от 70 %.

В случая актосъставителят установява визуално, че предните странични стъкла на лек автомобил „Ауди А6 3.0 ТДИ“ с ДК № *** са затъмнени, но не са представени доказателства от наказващия орган да са извършени съответни измервания за степента на това затъмнение, за да се приеме, че е налице ограничаване на видимостта на водача над допустимата по закон.

По подобен начин стоят нещата и с първото вменено на жалбоподателя нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДП. Съгласно текста на посочената разпоредба Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Не се спори, че лек автомобил „Ауди А6 3.0 ТДИ“ с ДК № *** е превозно средство категория М1 по чл. 149, ал. 1, т. 2, буква А от ЗДП и е оборудвано с предпазен колан. Само че буди съмнение обективността в думите на актосъставителя да е видял, че Н. Б. е без поставен обезопасителен колан, докато той минава покрай него с намалена скорост, за да спре, щом стъклата на колата са затъмнени. В показанията си Г. М. не сочи подробности за местоположението си спрямо аудито така, че да се счете, че нищо не пречи на видимостта му към водача на моторното превозно средство и възможността 3 му да го възприеме без някакви ограничения. Същевременно актосъставителят заявява, че не помни конкретната ситуация, а говори общо, как по принцип извършва такъв вид проверки. Само че без конкретика по фактите не може да се прави несъмнен извод за извършване на вмененото в отговорност на Н. Б. нарушение.

С оглед на горното настоящият състав е на мнение, че процесното Наказателно постановление следва да се отмени, като за пълнота трябва да се отбележи, че не е необходимо изрично произнасяне за отнетите 10 контролни точки по правилата на Наредба № Iз-2539 / 2012 година на министъра на вътрешните работи за определяне на максималния размер на контролните точки, условията и реда на отнемането и възстановяването им, списъкът на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Съгласно подзаконовия нормативен акт контролните точки се отнемат въз основа на вече влязло в сила наказателно постановление и при налагане на наказания за нарушенията, посочени в Наредбата, в наказателното постановление се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки, а по разпоредбите на чл. 157 от Закона за движение по пътищата тези контролни точки служат за отчет на извършваните нарушения и се отнемат съобразно допуснатото нарушение, което е фактическо действие с контролноотчетен характер, извършвано от наказващия орган в условията на обвързана компетентност.

Предвид изхода на спора и съгласно разпоредбите на чл. 63д от ЗАНН, чл.

143 и чл. 144 АПК, § 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба на АПК и чл. 78 от ГПК Областна дирекция на МВР - Пловдив, в структурата на която е Сектор „Пътна полиция“ и от чийто началник са наложени административните наказания, дължи разноски за оказана на жалбоподателя адвокатска защита, като са представени доказателства за платени 400,00 лева и настоящият състав намира, че сумата е съобразена с минимално предвиденото по чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 / 09.07.2004 година и следва да бъде присъдена в пълен размер.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, чл. 63в и чл.

63д от ЗАНН, Районен съд - Пловдив, ХІІ наказателен състав 4

РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление № 24-1030-001750 / 21.03.2024 година на Началник-група в Областна дирекция на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на Н. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, са наложени административни наказания: глоба в размер на 50 (петдесет) лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение 1. от Закона за движението по пътищата (ЗДП) за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от същия Закон; глоба в размер на 20 (двадесет) лева на основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата за нарушение по чл. 105, ал. 1 от същия Закон.

Осъжда Областна дирекция на МВР - Пловдив да заплати на Н. Г. Б., ЕГН **********, сумата от 400,00 лева (четиристотин лева) разноски за процесуално представителство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5