Решение № 121 от 06.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. София, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20231000501011 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК , по въззивни жалби и на двете срещупоставени страни по делото срещу Решение № 323 от 19.12.2022 г. на ОС – Монтана по гр.д.№ 145/2022 г.

Въззивна жалба с вх.№ 226/206 от 18.01.2023 г. ( по регистратурата на МОС ) на ищеца П. Ц. Т. от град *** чрез представителя му по пълномощие адвокат В. М. - е насочена срещу отхвърлителната част на решението.

Съдържа оплакване за постановяването му в нарушение на материалния закон поради несъобразяване на следните обуславящи вредите обстоятелства : характера на телесното увреждане и последиците от него ,възрастта и личността на ищеца, обществено – икономическите условия в страната към инцидента .

Въззивната жалба с вх.№ 399/370/27.01.2023 г. ( по регистратурата на МОС ) на ответника Община Монтана чрез представителя му по пълномощие 1

– адвокат В. Д. от АК – *** - е насочена срещу осъдителната част на решението . Съдържа оплаквания за необоснованост на извода, че ищецът е увреден със сумата от 1 8969,20 лева , тъй като не е доказано платените от третото лице суми по трите фактури да са за сметка на ищеца и за присъждането на обезщетение за неимуществени вреди в завишен размер поради несъобразяване , че ищецът не е бил трудово зает в продължение на 12 години ; потърсил е медицинска помощ 7 часа след злополуката ; травмата няма комплексен характер и възстановяването на ищеца е протекло без усложнения .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемият Т. отговаря, че въззивната жалба на ответника е неоснователна .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбите, становището в отговора, изразеното от пълномощника на въззивника Т. в откритото съдебно заседание становище и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, правилно в една част и неправилно в останалата част .

ОС – Монтана е сезиран от П. Ц. Т. от град *** с частичен иск за вземане от обезщетение за неимуществени вреди в размер от 26 000 лева ( от цяла претенция в размер от 50 000 лева ) и иск за вземане от обезщетение за имуществени вреди в размер от 1 8969,20 лева – разходи за консумативи и тазобедрена ендопротеза, основани на твърдения, че на 11.01.2022 г. при движение в град Монтана по тротоара на улица „ Хан Аспарух“, в участъка на № 62, с нагъната, неравна асфалтова настилка, осеяна със стърчащи остатъци от асфалт , ищецът се спънал и паднал на лявата си страна ; от удара получил счупване на бедрената шийка на левия крак; в периода 11.01.2022 г. - 3.02. 2022 г. бил подложен на болнично лечение , а на 17.

01.2022 г – на операция за смяна на лявата тазобедрена става ; имал силни болки и дискомфорт при извършване на елементарни ежедневни дейности ; изпитал стрес, психическо натоварване и несигурност с оглед невъзможността да полага , както по – рано като единствен отглеждащ родител, грижи за 23- годишния му син, страдащ от заболяване - детска церебрална парализа и инвалид със 100 % трайно намалена работоспособност ; ответната община не е изпълнила вменените й по закон задължения да поддържа тротоара като част от общинската пътна мрежа в 2 състояние на изправност и годност за безопасно придвижване от пешеходци и отговаря за причинените от бездействието на служителите й имуществени и неимуществени вреди. Ищецът претендира законна лихва от увреждането .

Ответникът – Община Монтана – оспорил исковете.

Определената от първоинстанционния съд правна квалификация на исковете - по член 50 от ЗЗД - е неправилна . Исковете са по член 49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на Общината за допуснатото от нейни служители противоправно и виновно бездействие по поддържането на тротоара в изправно състояние, което , по твърдения на ищеца, се намира в причинна връзка с неговото падане и полученото травматично уврежданесчупване на тазобедрената става на левия крайник . Въпреки неправилната правна квалификация на исковете, първоинстанционният съд е дал на страните правилни указания за подлежащите на доказване факти . Във въззивното производство не се оспорват фактическите констатации в решението, че към датата на инцидента процесният участък от тротоара е бил неподдържан, с нарушена асфалтова настилка поради неизпълнение от общината чрез нейните служители на възложените й по закон - член 31 от ЗП и член 42,т.2,б.“ б“ от ППЗП - дейности по неговото поддържане и това е причинило падането на ищеца и полученото при него счупване на бедрената шийка на левия крайник . Спорни по делото са включените в основанието на иска за обезщетение за имуществени вреди факти за това направил ли е ищецът разходи за лечението си и какъв е размерът на справедливото обезщетение за причинените му неимуществени вреди.

Установено е по делото, че на 17.01.2022 г. въззивникът е претърпял операция - алопластика ( тотална смяна ) на тазобедрената става, извършена в МБАЛ „ Д-р Стамен Илиев“, АД, град Монтана . На дата 21.01.2022 г. , три дни след операцията, са заплатени за лечението му в полза на болницата следните суми в брой : 20 лева - такса ; 244,20 лева - медицински консумативи за ендопротезиране и 1 605 лева - стойност на ендопротеза , съгласно приложените по делото три фактури. Обстоятелството, че платец на сумите е трето лице, не дава основание да се приеме, че разходите са за негова сметка, а не за сметка на въззивника – ищец . Извършването на разходите се намира във причинна връзка с лечението на получената при падането травма и съставляват имуществена вреда за ищеца, за която 3 ответната община отговаря. Уважаването на този иск е правилно и решението по него следва да се потвърди.

Според свидетелствата на очевидеца Е. Ц. К. и заключението на съдебно – медицинската експертиза счупването на тазобедрената става е било съпроводено със силни болки . Ищецът ги търпял при опит за движение във фрактурираната става в продължение на около шест часа ( толкова са изминали от падането и прибирането му в монтанското село Сумер до постъпването му в болница ), както и в предоперативния и в ранния следоперативен период . Операцията - тотална смяна на тазобедрената става е осъществена на 17.01.2022 г. Общият болничен престой за извършване на оперативната процедура и реконвалесценцията е продължил от 11.01.2022 г. до 27.01.2022 г. , а от 27.01.2022 г. до 3.02.2022 г. ответникът е подложен на физикална терапия и рехабилитация . Лечението е без усложнения , а възстановяването е протекло в рамките на обичайните 50- 60 дни – т.2 и т.3 от заключението . При освидетелстването на въззивника на дата 21.06.2022 г. вещото лице е констатирало функционален дефицит - ограничения в движенията във всички равнини само на тазобедрената става, умерени болки при влошаване на времето и нужда от ползване на помощно средство при ходене . Не е настъпило влошаване на състоянието му с оглед съществуващото заболяване – първична хипертония. Според свидетелствата на Е. К. въззивникът изпитал негативни изживявания и стрес поради невъзможността да полага грижи ,както преди като самотен родител , за болния си син в инвалидна количка . Изпадал в състояние на психическа нестабилност .

Удовлетворяването на изискването за справедливост по член 52 от ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да се преценяват конкретни факти, които в случаите на травматични увреждания са : характерът и степента на увреждането; обстоятелствата, при които то е получено; възрастта на пострадалия, вредоносните последици, болките и страданията; тяхната продължителност и интензитет; протичането на възстановителния процес; прогнозата за здравословното състояние на пострадалия и обществено- икономическите условия в страната към датата на увреждането.

Първоинстанционният съд е описал фактите, от които зависи размерът 4 на обезщетението, но не е посочил отражението и тежестта на отделните факти при определянето на обезщетението. Подценил е характера на травмата- счупване на бедрената шийка , със скъсяване на левия крайник ; търпените от ищеца силни болки след падането и в ранния следоперативен период; извършването на оперативната процедура и наложеното от това болнично лечение за повече от месец . Не е отдадено нужното значение на обстоятелството, че макар възстановителният процес да е протекъл без усложнения в рамките на 60 дни у ищеца е наличен функционален дефицит, ищецът, който е била на 51 - годишна възраст при получаване на увреждането, продължава да изпитва и ще изпитва болка в травмираната става при влошаване на времето . Първоинстанционният съд е пренебрегнал стреса , изпитан от ищеца във връзка с невъзможността да обслужва болния си и изцяло зависим от неговите грижи син . Пренебрегнал е социално – икономическите условия и стандарта на живот в страната към момента на инцидента . Въззивният съд намира, че присъдената от първоинстанционния съд сума в размер от 15 000 лева не репарира в цялост претърпените от ищеца физически болки, неудобства и негативни емоционални изживявания .

Справедливото обезщетение е по – високо - в размер от 26 000 лева . Това налага потвърждаване на обжалваното решение по този частичен иск в осъдителната част и отмяната относно отхвърлянето на същия иск за горницата над 15 000 лева до 26 000 лева и присъждане на сумата от още 9 000 лева.

При този изход по спора пълномощникът на въззивника – ищец, осъществил в негова полза правна защита безплатно, има право на възнаграждение на основание член 38,ал.2 от ЗА - за първоинстанционното производство в размер, изчислен според правилото на член 7,ал.2,т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения ( в ред. изм. Дв,бр.68/2020 г. ) от 1 366 лева . което е по – малко от присъденото му с решението и определението по член 248 от ГПК възнаграждение в общ размер от 1 396 ,84 лева и поради това САС не присъжда сръх него , а за въззивното производство – възнаграждение в размер, изчислен според правилото на член 7,ал.2,т.4 от Наредбата в ред. от Дв.,бр.88 от 2022 г. от 2 879,53 лева . На основание член 78,ал.6 от ГПК Община Монтана дължи държавна такса в размер от още 200 лева и 160 лева –разноски за експертизи .

5

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 323 от 19.12.2022 г. на ОС – Монтана по гр.д.№ 145/2022 г. , изменено с определение № 73 от 15.02.2023 г. , в частта, с която е отхвърлен искът на П. Ц. Т. от град *** срещу Община Монтана за обезщетение за неимуществени вреди в размера на горницата над 15 000 лева до 26 000 лева , КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА Община Монтана, град ***, площад Жеравица да заплати на П. Ц. Т., ЕГН: ********** от град *** , ЖК „ ***“,бл.*,вход “*“, ет.* , по предявен частичен иск по член 49 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от травматично увреждане – счупване на бедрената шийка на левия крак, получено при падане на 11.01.2022г. по причина на неравности по тротоар на улица „ Хан Аспарух “ № 62 в град Монтана, в размер на горницата над 15 000 лева до 26 000 лева, т.е. от още 9 000 ( девет хиляди ) лева ,ведно със законната лихва, считано от 11.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата .

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част и в частта относно осъждането на Община Монтана за държавна такса и разноски на основание член 78,ал.6 от ГПК и за адвокатско възнаграждение на основание член 38,ал.2 от ЗА .

ОТМЕНЯ решението в частта на осъждането на П. Ц. Т. да заплати разноски в полза на Община Монтана в размер от 800 лева и по сметка на МОС в размер от 160 лева .

ОСЪЖДА Община Монтана, град Монтана, площад Жеравица да заплати на адвокат В. В. М. , личен № ********** от АК, Перник, с адрес : град София,ул. „ Г.С.Раковски“ № 82,ет.1,надпартер, ап.2 адвокатско възнаграждение на основание член 38,ал.2 от ЗА в размер от 2 879,53 ( две хиляди осемстотин седемдесет и девет лева и петдесет и три стотинки ) лева .