Определение № 651 от 21.02.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 651 гр. Варна, 20.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500298 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на „БАНКА ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Оборище, ул. „Московска” № 19, против Разпореждане № 50037/28.12.2023 г., постановено по гр.д. № 15581/2023 г. по описа на ВРС, в частта, с която подаденото от жалбоподателя срещу С. К. И., ЕГН **********, с адрес:

****** заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника по реда на чл.417 от ГПК е отхвърлено за сумата 75,00 лв., представляваща сбор от 5 бр. такси за нереволвиране на кредита, на основание чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно в обжалваната част поради противоречие със закона. Заемните такси в размер на 75 лева не представляват неустойка, както е приел съдът, а еднократни такси за нереволвиране на отпуснатия и използван от кредитополучателя кредитен лимит. Същите са дължими при невнасяне на минималната вноска за револвиране. Касае се за допълнителни платежни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК, с които кредитополучателят се е съгласил в чл.9 от Договора и т. II от приложените Условия за съответния продукт. Заплащането на таксата е свързана с неизпълнение на приетото от кредитополучателя задължение за връщане в срок на процент от удвоената сума, в краен случай – на внасяне на минимална сума за револвиране на кредитната карта.

Претендираният размер е изчислен съобразно броя на необслужените вноски за минимално изискуемото покритие, която е в размер на 30 лева и представлява необходимият размер за поддържане на кредитния продукт в редовност. Револвирането, като задължение на клиента, е да поддържа кредитната карта редовна. Дори да се приеме, че таксата има неустоечен характер, дължимостта й не може предварително да се отхвърля, без 1 съответно възражение на длъжника, а преценката за нейната прекомерност следва да се извърши в исковото производство.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството пред РС – Варна е образувано по заявление, подадено от „Банка ДСК” АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника С. К. И., ЕГН **********, с адрес:

******, за следните суми: сумата от 995,21 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револворащ кредит за физически лица от 08.06.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане; сумата 488,81 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 10.08.2021 г. – 08.10.2023 г.; сумата 18,50 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 09.10.2023 г. – 28.11.2023 г., както и сумата 75,00 лв., представляваща сбор от 5 бр. такси за нереволвиране на кредита.

С разпореждане №47076/06.12.2023г. заповедният съд е указал на заявителя да посочи какво е основанието на вземането за „дължими заемни такси“ – т.е. как е било уговорено възникването на това вземане, срещу каква насрещната престация и как е формиран неговият размер.

С молба вх. № 95522/18.12.2023г. заявителят е уточнил, че заемните такси са начислен на основание чл.9 от процесния договор във връзка с подписаните от длъжника условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти. Те представляват сбор от дължимите и неплатени от кредитополучателя еднократни такси за нереволвиране на отпуснатия кредитен лимит считано от 10.08.2021г. (5 броя х 15.00 лева).

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е формирал изводи, че претендираните заемни такси противоречат на императивното правило на чл.33 ЗПК и чл.10а, ал.1 от ЗПК.

Съгласно разпоредбите на чл. 418, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява незабавно изпълнение и издава изпълнителен лист, ако представеният документ по чл. 417 от ГПК е редовен от външна страна и ако удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. По силата на чл. 411, ал.

2 т. 2 и 3 от ГПК съдът следва да провери и дали искането не е в противоречие със закона или с добрите нрави и дали не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случай, че установи такова противоречие или основаване на искането на неравноправна клауза, съдът е длъжен да откаже да издаде заповед за изпълнение.

С оглед изложените от самия заявител в уточнителната молба и в частната жалба твърдения, заемните такси са начислени единствено поради неизпълнение на задължението на длъжника за заплащане на минимални суми за револвиране. Липсват твърдения таксата да е уговорена за насрещна допълнителна услуга, поради което не би могло да се приеме, че същата попада в приложното поле на чл.10а, ал.1 от ЗПК.

2

Вземането за заемни такси е основано на клаузата на чл.9 от процесния договор, препраща към Условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти, според които същите се дължат в размер на 15 лева за невнесена минимална сума. Когато в договора отнапред е уговорено обезщетение при неизпълнение, по своята правна природа то представлява неустойка, независимо от използваната от страните терминология. Макар и описаните плащания да са наименовани „такси”, това задължение не съответства на допълнителна услуга, предоставяна на заемателя, а представлява фиксиран предварителен размер на обезщетение за допуснато неизпълнение на договорно задължение. С определяне на такова плащане по същество се заобикаля ограничението на чл. 33 ЗПК /предвиждащ при забава потребителят да дължи обезщетение за забава, което не може да надхвърля законна лихва/ се въвеждат допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Претендирането на мораторната неустойка кумулативно с обезщетение за забава в размер на законната лихва противоречи на императивна норма на чл.33 ЗПК, поради което заявлението в тази част подлежи на отхвърляне на осн. чл.411, ал.2, т.2 и т. 3 ГПК.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Това изключва възможността за редуциране в исковия процес на дължимата по нищожна клауза неустойка поради прекомерност, респективно изложеното в тази насока възражение в жалбата се преценява като неоснователно.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, разпореждането следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 50037/28.12.2023 г., постановено по гр.д. № 15581/2023 г. по описа на ВРС, в частта, с която подаденото от „БАНКА ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н Оборище, ул. „Московска” № 19 срещу С. К. И., ЕГН **********, с адрес: ******, заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника по реда на чл.417 от ГПК е отхвърлено за сумата 75,00 лв., представляваща сбор от 5 бр. такси за нереволвиране на кредита, на основание чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3