Решение № 150 от 28.05.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Стара Загора, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20255500500228 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от П. И. Д. и А. М. Д., чрез адв. А. М., против решение № 24 от 09.01.2025 г., постановено по гр.д. № 1801/2024 г. на Районен съд – Стара Загора.

Във въззивната жалба е релевирано оплакване срещу правния извод на районния съд за неоснователност на исковата претенция. Въззивниците считат, че обжалваното решение е незаконосъобразно - неправилно и необосновано, постановено в противоречие с императивни правни норми и съдебната практика на ВС и ВКС, както и в противоречие със събраните по делото доказателства. Излага съображения в подкрепа на становището чрез анали на свидетелските показания и заключението на вещото лице. Сочи кои норми не били съобразени. Иска се съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното, като вместо него съдът постанови друго, с което предявеният от тях иск бъде уважен.

Въззиваемият Е. Х. Х. изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна. В отговора си излага съображения в подкрепа на това становище. Иска съдът да постанови решение, с което да потвърди обжалваното.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

1

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество - неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск по чл.108 ЗС.

Ищците са твърдели в исковата си молба, че на 21.07.2022 г. са закупили самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С.З., находящ се в гр.С.З., ***, ведно с прилежащите му съответни идеални части от общите части на сградата (приземен етаж и тавански етаж) и от правото на строеж върху мястото. Преди да закупят имота ищците няколко пъти били ходили на оглед и виждали прилежащите части, а именно намиращото се в приземния етаж общо помещение, което всъщност било мазето на апартамента им. Било им обяснено от продавача, че то не било реално разделено на два дяла, а ще се протежава в съсобственост. Същото се отнасяло и за таванското помещение.

След като закупили имота, ищците започнали да владеят и съответната идеална част от прилежащите помещения, като си сложили вещи в мазето.

Там се намирала и отоплителната инсталация за жилището и водомерът, както и електрическото табло на всички общи части на сградата. Ищците са твърдели, че ответникът без знанието и съгласието им започнал да прави ремонт в приземния етаж. Заключил входа и така те били лишени от възможността да го ползват.

Ищците считат, че ½ идеална част от приземния етаж е прилежаща част към тяхното жилище, което са закупили през 2022 г., а ответникът с действията си е препятствал владението и ползването на тази идеална част.

Дори и приземният етаж да е преустроен на жилище, това не променяло неговото предназначение, тъй като не то не отговаряло на законовите изисквания за жилище. По своята същност складовите помещения били принадлежност към жилищата, а принадлежностите следвали собствеността на главната вещ. Искали са съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на ½ идеална част от прилежащото към апартамента им помещение, находящо се в приземния етаж на жилищна сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С.З., и да осъди ответника да предаде на ищците владението на ½ идеална част от прилежащия към апартамента им приземен етаж на жилищната сграда.

Ответникът Е. Х. Х. е оспорил иска. Признал е факта, че ищците са закупили жилище в жилищната сграда в гр.С.З., ***. Оспорил е обаче описаното в искова молба разпределение на обектите в жилищната сграда.

Твърдял е, че на партерния етаж има два обекта на собственост – един гараж и едно жилище от 65 кв.м. Освен това на партерния етаж имало и складови помещения за първия и втория етаж, които на практика били мазетата за първия и втория етаж. Твърдял е, че в жилището на партерния етаж живеели баба му и дядо му откакто сградата е била построена, а впоследствие там живял и бащата на ответника до смъртта си през месец април 2024 г. Това 2 жилище никога не е било прилежаща част към никое от другите жилища на първия или втория етаж. Прилежаща част към жилището на ищците било складовото помещение на партерния етаж и таванското помещение, което ищците ползвали. Жилището на партерния етаж, нито гаража не са били обект на оглед от страна на ищците при закупуването на имота им, нито са били обект на придобивната сделка. Партерният етаж не бил вкопан в земята, а бил на нивото на земята, заради което било възможно и там да има гараж.

Ответникът счита, че в нотариалния акт за покупко-продажба на имота на ищците не е описан партерния етаж, поради което те не са придобили идеална част от него. Описаните от ответника обекти – гараж и жилище на партерния етаж, не били общи части на сградата, нито прилежащи части. Твърденията на ищците, че в общия приземен етаж на сградата се намират отоплителната инсталация, водомерът и ел.таблото не били верни. Сградата нямала централна отоплителна инсталация. Водомерът на жилището на ищците се намирал на техния етаж, а в гаража на партерния етаж се намирал общия водомер на сградата. Ел.таблото се намирало на тротоара. На първия партерен етаж имало електромер, който се водел на баща му, като на него се отчитало и потреблението на гаража. Ответникът ползвал и владеел жилището на партерния етаж по наследство от неговия баща. В документите за собственост партерният етаж бил неправилно определен като приземен етаж. На практика жилищната сграда била на три етажа и таванско помещение, а не на два етажа, с приземно и таванско помещения. Партерният етаж бил с нормална височина и отговарял на законовите изисквания за жилище.

Отделно от това ответникът е твърдял, че ищците са завладяли част от дворното място, което не са придобили, и са разположили техни вещи върху него и са направили насаждения. Ищците не били придобили и другите сгради, които се намирали в дворното място – гараж и две селскостопански сгради, но ползвали и тях. Жилището и гаражът на партерния етаж никога не са били собственост на праводателя на ищците – З.Я. Х., поради което той не е можел да им прехвърли идеална част от тях. Искал е съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че З.Я. Х. е продал на ищците недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр.С.З., ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-73 от 19.11.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 13.06.2022г., с адрес на имота: гр.С.З., ***. Самостоятелният обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор ***, предназначение:

Жилищна сграда - еднофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект:

Жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 94,50 кв. м., прилежащи части:…, ниво 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на 3 същия етаж: няма, под обекта: ***, над обекта: няма, стар идентификатор: няма, съгласно описание на имота по схема на СГКК – Стара Загора, а по документ за собственост имотът представлява: Жилище, представляващо целия втори етаж от двуетажната масивна жилищна сграда с приземен и тавански етаж, построена в дворно място с площ от 702 кв. м., находящо се в град С.З., ***, представляващо урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел VII-117 в кв. 482 по действащия подробен устройствен план (застроително-регулационен план) на гр.С.З., одобрен със заповед №2092 от 15.11.1999 г. на кмета на Община С.З., при граници на мястото: от север – парцел V-115 и парцел VI-116 от изток – ***, от юг – парцел VIII-118 и *** и от запад – парцел IX-119, което жилище е със застроена площ от 94,50 кв. м и състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение, антре и две тераси, при съседи на жилището (етажа): от север, изток, запад – двор и от юг – калкан със сграда близнак, построена в парцел VIII-118, ЗАЕДНО с прилежащите му съответни идеални части от общите части на цялата сграда, съгласно чл.38 от ЗС и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, за която покупко-продажба е съставен н.а.

№ 183, том II, рег. № 3826, дело № 303/2022 г. по описа на нотариус К.Б..

Праводателят на ищците – З.Я. Х. и Х.Я. Х., който е баща на ответника, са наследници на Я.Х.С. и Д.К.С., които приживе са били собственици на 260/702 кв. м ид. ч. от дворно място, цялото с площ от 702 кв. м, находящо се в град С.З., ***, представляващо урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел VII-117 по действащия подробен устройствен план (застроителнорегулационен план) на гр.С.З., одобрен със заповед №2092/15.11.1999 г. на кмета на Община С.З., при граници на мястото: от север – парцел V-115 и парцел V-116, от изток – ***, от юг – парцел VIII-118 и *** и от запад – парцел IX-119, ЗАЕДНО И РЕАЛНО с цялата построена в него: Двуетажна масивна жилищна сграда с приземен и тавански етаж, която сграда се състои от: приземен етаж със застроена площ от 65,00 кв.м; първи жилищен етаж със застроена площ от 94,50 кв.м, състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение, антре и две тераси; втори жилищен етаж, със застроена площ от 94,50 кв.м, състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение, антре и две тераси, и на таванския етаж - от едно таванско помещение, при граници на цялата сграда: от север, изток и запад – двор и от юг – калкан, със сграда-близнак, построена в парцел VIII-118, както и реално с всички останали подобрения в него. С договор за дарение, обективиран в н.а. № 167, т. ІІ, рег. № 2374, дело № 293/2001 г. на нотариус Д.Г., наследодателите дарили на сина си З.Я. Х. жилище, представляващо целия втори етаж от описаната по-горе жилищна сграда, заедно с прилежащите му съответни идеални части от общите части на цялата сграда, съгласно чл. 38 от ЗС и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото. Дарителите са запазили пожизнено правото на безвъзмездно ползване и обитаване върху гореописания недвижим имот.

Съдът е приел, че двуетажна масивна жилищна сграда, масивен гараж и 4 масивна стопанска постройка представляват търпими строежи по смисъла на ЗУТ и не подлежат на премахване.

От показанията на разпитаните по делото свидетели районният съд е приел за установено, че приземният етаж бил отключен и там не живеели хора, имало стари мебели – така свид. Р.Г.А.. Тази свидетелка знаела от ищците, че те имат част от този приземен етаж. Котелът за отоплителната инсталация бил там, както и водомерът за жилището им. Впоследствие разбрала пак от ищците, че вече приземният етаж бил заключен и те нямат достъп, защото ответникът бил там. Приземният етаж бил малко по-нисък от другите, но не бил вкопан в земята, а бил на нивото й. Под стълбите имало врата, а в двора други сгради. В самата жилищна сграда имало и гаражна врата, но вътре не се виждал гараж. На партерния етаж имало прозорци и бил разделен на помещения. От показанията на свид. Е. Д.П. съдът е приел за установено, че този свидетел е ходил с ищците при огледа на имота. Огледът бил организиран от брокер. Първо влезли в нещо като сутерен, където бил котелът за отоплителната инсталация. Брокерът им обяснил, че има радиатори в жилището и тази инсталация им е в плюс. Обяснил, че имат идеални части от това помещение в сутерена и от таванското помещение. Сутеренният етаж не е бил заключен и там не са живели хора към момента на огледа. Впоследствие ищецът споделил със свидетеля, че етажът е заключен и племенникът на собственика живеел там. Водомерът на апартамента на ищците се намирал на партерния етаж в нещо като гараж. Ищците се отоплявали с климатици.