Решение № 66 от 17.06.2025, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Търговище, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря Ц.А С. ТОТЕВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно гражданско дело № 20253500500142 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. Й. Х. от гр. Търговище ЕГН **********, кв. „З.“, бл. 48, вх. В, ет. 8, ап. 22, действащ чрез пълномощника си адв. Ц. Н. И., АК-Търговище, със съдебен адрес Търговище, ***, офис 101 против Решение № 67 от 24.02.2025 г., постановено по гр. дело № 152/24 г. по описа на Районен съд – Търговище. С решението е отхвърлен предявения от И. Й. Х. против К. К. П., ЕГН **********, с адрес гр.

Търговище, кв. „З.“ бл.5, вх.А, ет.2, ап.5, съдебен адрес: гр. Търговище, ул.

„Лилия“ № 4, вх.А, ет.2, кантора 6, чрез пълномощник адв. А. М. от АКТърговище, иск за установяване право на собственост въз основа на придобивна давност върху недвижим имот, представляващ: Поземлен имот с идентификатор *** с площ от 526 кв.м., с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно § 4 от ПЗРЗСПЗЗ/ , находящ се в гр. Търговище, в м. „Драка“, при съседи: ***,

***

626.163.493; ***, на осн. чл.124 ал.1 ГПК във вр. чл.79 ал.1 ЗС. С решението производството по делото по предявения от И. Й. Х. против Д. С.

С., ЕГН **********, М. Л. В., ЕГН ********** и В. Л. В., ЕГН **********, тримата с адрес гр. Търговище, ***, вх.Б, ет.4, ап.28, 1 със съдебен адрес: гр. Търговище, ***, вх.А, ет.1, офис 5, чрез пълномощник - адв. Ю. К. от АК-Търговище, иск за установяване право на собственост въз основа на придобивна давност по отношение на същия имот, е прекратено. Присъдени са и разноски.

Във въззивната жалба се излагат съображения, че решението е неправилно. При постановяването му съдът се е позовал на показанията на свидетелите, сочени от ответниците, но не е отчел протИ.речието им със събраните по делото писмени доказателства. Твърденията са, че Д. С. С. е обещала на ищеца да му продаде имота, за което е дал и капаро. Тя преди повече от десет години, му е предоставила партида за ток, което доказва факта на владение от негова страна. Моли се за отмяна на постановеното решение, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде признато правото му на собственост. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор от насрещната страна К. К. П., ЕГН **********, със становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърденията са, ищецът не е доказал безспорно и категорично владението си върху имота, което да е продължило 10 и повече години без прекъсване и необезпокоявано.

Не са събрани доказателства, които да установяват, че е отблъснал владението на който и да било от собствениците. В същото време, въззиваемия се позовава на деривативен придобивен способ, покупко-продажба, обективирана в нотариален акт за собственост. Владее имота, упражнява физически контрол над него, ползва го, извличайки всички ползи според предназначението му и има право да се разпорежда. Искането е решението да бъде потвърдено, като се претендират разноски.

Съдът, след като извърши проверка съгласно изискванията на чл.262 от ГПК, констатира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и се явява допустима.

Настоящата въззивна инстанция приема следното:

Пред РС – Търговище е предявен иск с правно основание на чл.124, ал.1 от ГПК. Ищецът твърди, че е собственик на процесния имот въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност. Искът е бил предявен против Д.

С. С., ЕГН **********, М. Л. В., ЕГН **********, В. Л. В., ЕГН ********** и К. К. П., ЕГН **********. По отношение на първите трима, първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, като е счел 2 че искът против тях е недопустим. Частната въззивна жалба против определението, с което е прекратено производството по делото е върната, като просрочена и в тази част въззивното производство е прекратено.

За установяване владението на ищеца по отношение на имота са събрани гласни доказателства, показанията на свидетелите св. Г.Д. и В. Х.- брат на ищеца. И двамата свидетели, възпроизвеждат в показанията си факти, които са чули от ищеца, но не и такива, които са възприели лично и непосредствено.

Самия ищец знаят, че жената, която е собственик на съседния на неговия имот му била заявила да гледа имота , да се грижи за него, като след време тя ще му го продаде. Това се извежда от показанията на свидетеля Г.Д.. Св. В. Х. не е бил запознат с имота на брат си, като също знаел от него, че собственика на съденото място му разрешил да го стопанисва и обещал да му го продаде.

Това се случило преди 10-12 години. Тъй като той нямал партида и ток в имота, съседката си открила партида и му предоставила възможност да ползва ел.енергия от нея. Всъщност от показанията на свидетелите не може да се установи, дали ищецът действително е стопанисвал имота и дали е извършвал други действия демонстриращи намерението му да го свои, не установяват и периода от време, в който се претендира да е упражнявал фактическа власт. Не се установява и наличие на някакъв предварителен договор /обещание за продажба/ между тях относно процесния имот.

Свидетелите, сочени от ответниците- В.М., С.С. и Й.А., твърдят в показанията си, че спорният имот е бил на Д. С. С., М. Л. В. и В. Л. В., които са го притежавали по наследство от съпруга на първата от тях и баща на другите двама. Имотът е разположен между имотите на ищеца и ответника П..

До 2020-2021 година Д. и децата обработвали имота, придобивали плодовете от него. Никой, включително и ищеца И. Х. не е оспорвал правата им по отношение на този имот.

Яснота относно владението върху процесния имот внасят преди всичко показанията на свидетеля Й.А.. Последният е строител и като такъв е построил къща в имота на ищеца. От показанията му се установява, че ищецът закупил имота си през 2013 година, като къщата му била построена до 2014 година. Нямал ток и ответникът П. му предоставил възможност на ползва от него ток. През 2014 година обаче се скарали и баба Д. /собственик на спорния имот/, му предоставила ток. Свидетелят познава и нея и децата . До 20203 2021 година те обработвали тяхното място, сеели зеленчуци, берели плодовете от дръвчетата в имота. Ищецът владеел неговото място, но не и тяхното място.

Свидетелите на ищеца излагат фактите, така както са ги научили от самия него. Те нямат преки и непосредствени впечатления относно спорните по делото факти, а именно владението, упражнявано от страна на ищеца върху спорния имот, началото на това владение. Техните показания не установяват безспорно осъществен състав на давностно владение от страна на ищеца.

От друга страна показанията и на свидетелите на ответниците, възпроизвеждат значимите за спора факти, така както лично и непосредствено са ги възприели. Свидетелите нямат заинтересованост в полза на ответниците, а и показанията им се потвърждават от писмените доказателства по делото.

Поради горното, вяра следва да се даде именно на техните показания, които установяват, че спорния имот никога не е бил във владение на ищеца, само във владение на Д. С. С., М. Л. В. и В. Л. В., преди да го отчуждят през 2023 година.

По делото са представени писмени доказателства, относно правото на собственост по отношение на спорния имот. Със заповед № З-ПЗ372/20.09.2013 г., на кмета на Община Търговище, издадена по заявление № 131/16.06.1992 г. по § 4а, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и след заплащане на определената цена наследниците на Л.В.А. са придобили право на собственост върху имот № *** с площ 526 кв.м. в м. „Драка“ при посочените граници- спорния имот. Съгласно приложеното по делото удостоверение за наследници, наследници на Л.В.А., починал на 16.10.2009 г., б.ж. на гр. Търговище са ответниците, по отношение на които прпоизводството по делото е прекратено- Д. С. С., негова съпруга М. Л. В. и В. Л. В. – негови деца. В периода от 2013 година до 2023 година те са заплащали дължимия данък, такса битови отпадъци, а на 04.12.2023 г. са заплатили на „ВиК“ ООД -Търговище за отчетен период от 24.10.2016 г. до 16.11.2023 г. доставена в имота вода. На 19.03.2015 година Д. С. е сключила договор с „Енерго- про“ за достъп и пренос на електиречска енергия до имота , в местността „Драката“ на гр. Търговище.

По делото е била назначена техническа експретиза, която е установила, че процесният ПИ № *** е съседен на имота на ищеца, представляващ ПИ с № ***, а от другата страна е съседен на имота 4 на ответника К. П., представляващ ПИ № ***. Между спорния имот и този на ответника П., няма ограда и няма видима граница между тях. В имота има построена вила на един етаж. Има две стари череши и една ябълка.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 19.12.2023 г.

Д., М. и В. са продали спорния имот на купувача М.Ц.Ц.. А той с нотариален акт от 22.12.2023 г. го продава на ответника К. К. П..

Анализът на събраните по делото гласни и писмени доказателства водят до следните изводи:

Съдът е сезиран с положителен установителен иск за собственост, с който ищецът е претендирал да бъде признат за собственик на ПИ № ***, с площ 526 кв.м. в м. „Драка“ на гр.Търговище, на основание придобивна давност, въз основа на упражнявано владение повече от 10 години. Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост върху чужди права чрез фактическо упражняване съдържанието на тези права в продължение на определен от закона период от време. За придобиването на недвижим имот по давност в общата хипотеза е необходимо упражняване на владение върху него в период от десет години. Владението от своя страна изисква кумулативно наличие на двата му елемента. Обективният елемент - упражняване на фактическата власт върху веща. Тя включва извършване на фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота, която по съдържание е като на собственика. Субективният елемент на владението - намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС - предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за другиго. Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Т.е. то следва да има своето начало, да е било непрекъснато и необезпокоявано, в продължение на 10 години.

Доказателствата по делото не удостоверяват безспорно, че въззивникът в продължение на повече от 10 години е извършвал действия, чрез които открито, публично и явно е демонстрирали своенето на имота за себе си, както и, че тези действия не са спорадични, а са били трайни и постоянни в този период. Нито от показанията на неговите свидетели, нито от писмените доказателства, следва извод, че той е установил владение върху имота, още 5 по-малко началото на това владение. Дори и да се приеме, че той е упражнявал власт върху имота от 2013 година, то той е бил държател, знаейки, че имота е на друго лице, като липсват каквито и да е доказателства, че е обърнал държането във владение, че е демонстрирал ясно пред собствениците, че смята имота за свой. През целия период имотът е бил във владение на неговите собственици Д. С. и децата , които са го обработвали, като няма каквито и да е доказателства, че ищецът им се е протИ.поставил, с твърдението, че имотът е негов. От това следва, че липсва владение, продължило в полза на ищеца повече от десет години, още по-малко своене от негова страна.

По изложените съображения, предявеният установителен иск за собственост е неоснователен и доказан. Постановеното решение е правилно и като такова, следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора въззивникът следва да понесе отговорност за сторените от въззиваемата страна разноски пред въззивната инстанция, които са в размер на 900 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 67 от 24.02.2024 г., постановено по гр. дело № 152/24 г. по описа на Районен съд – Търговище.