Решение № 4084 от 20.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4084 гр. София, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Снежана П. Тодорова като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20231100501819 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 9749 от 31.08.2022 г. по гр.д. № 71674/2021 г. Софийски районен съд, 53 състав: Признал за незаконно и отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на С. А. Ш., ЕГН **********, извършено с акт за прекратяване № БТГ-ЧР изх. 103/14.10.2021 г., издаден от изпълнителния директор на „Б.“ ЕАД В.М.; Възстановил на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ С. А. Ш., ЕГН **********, на длъжността „Управител на стол/той и снабдител” при ответника „Б.“ ЕАД в Централно управление „Административно“, Хранителен комплекс; Осъдил „Б.“ ЕАД, ЕИК ****, да заплати на С. А. Ш., ЕГН **********, на основание чл. .344, ал. 1, т. 3 КТ сумата от 22 306.98 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в периода от 18.10.2021 г. до 17.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда на 14.12.2021 г. до окончателното й изплащане; Прекратил производството по делото на основание чл. 232 ГПК в частта му по предявените от С. А. Ш., ЕГН **********, срещу „Б.“ ЕАД, ЕИК ****, осъдителни искове за следните суми: за разходи за хранене на децата в предучилищни групи или учащи деца до завършване на средно 1 образование по чл. 73, ал. 3 от действащия КТД за периода от 18.10.2021 г. до 31.12.2021 г. в размер на 812.33 лв., както и за разходи за храна по чл. 71, ал.

1 от действащия КТД за периода от 18.10.2021 г. до 31.12.2021 г. в размер на 1 148.68 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 1 200 лв., представляваща разноски по делото, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СРС - сумата 1 222.27 лв. - разноски по делото.

С определение № 35377 от 22.12.2022 г., постановено по същото дело по реда на чл. 248 ГПК, решението е изменено в частта за разноските, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от още 1 000 лв. - разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „Б.“ ЕАД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Неправилно първостепенният съд приел, че ищецът не е имал ръководни функции по смисъла на § 1, т. 3 ДР КТ. От събраните по делото писмени доказателства се установило, че длъжността, заемана от ищеца, е ръководна по смисъла на закона – трудовите му функции включвали правомощия да организира дейността, да отчита и носи отговорност за изпълнението на извършваната дейност. Той ръководел цялостната дейност на ответното дружество по отношение на хранителния комплекс, ръководел, организирал и контролирал работата на служителите в комплекса и пр. Неправилно съдът приел и че длъжността не е ръководна, доколкото не е на пряко подчинение на ръководителя на дружеството, а е йерархически подчинена на Началник управление „Административно“ и не ръководи цялостната дейност в предприятието. Мотивите на съда, че ръководството на предприятието е възложило на ищеца само оперативни функции били в противоречие със събраните доказателства. Структурата на дружеството била организирана в управления и самостоятелни отдели (звена), ищецът заемал длъжността „Управител стол/той и снабдител“, като в това си качество организирал и ръководел трудовия процес на служителите в подчиненото му звено, като част от трудовия процес в цялото предприятие. За определяне на длъжността като ръководна била без значение йерархичната му подчиненост. Съдът не анализирал представената длъжностна характеристика, от която било видно, че задълженията на ищеца структурно са определяли политиката и са 2 организирали целия ръководен процес на структурно обособеното звено на работодателя, поради което следвало да се счете, че е част от ръководството на предприятието. Не били обсъдени и представените длъжностни характеристики на останалите служители от звеното, ръководено от Ш., от които било видно, че именно Ш. упражнявал функции по ръководство и контрол на трудовия процес в хранителния комплекс. Поради това моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение изцяло (във всичките му части) и вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна С. А. Ш. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно.

Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК. Съображения излага в писмена защита от 08.06.2023 г., с която за първи път навежда нови основания за незаконосъобразност на уволнението.

От ответника „Б.“ ЕАД е подадена и частна жалба срещу определението по чл. 248 ГПК. Поддържа, че определението било незаконосъобразно.

Определеното от съда адвокатско възнаграждение в общ размер 2 200 лв. било прекомерно и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК следвало да бъде намалено.

Като се позовава на т. 16 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС частният жалбоподател поддържа, че възнаграждението по трудови дела се определяло само по реда на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и в случая дължимото възнаграждение било в размер на минималната работна заплата към датата на сключване на договора за правна защита – 650 лв. Освен това делото не се отличавало с правна и фактическа сложност, а в първата инстанция било проведено само едно открито съдебно заседание. Изходът по два от исковете бил обусловен от изхода по главния, по който спорът бил сведен до това дали заеманата от ищеца длъжност е ръководна и има ли нов договор за управление на предприятието. Поради това моли съда да отмени изцяло определението п чл. 248 ГПК. Претендира 3 разноски във връзка с частната жалба в размер на 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Насрещната страна по частната жалба - С. А. Ш., с отговор по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК оспорва частната жалба и моли съда да потвърди атакуваното определение като правилно.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и от надлежна страна, но въззивният съд я намира за частично недопустима.

Въззивникът изрично и двукратно е заявил в жалбата, че обжалва първоинстанционното решение изцяло (във всичките му части), но за същия не е налице правен интерес да обжалва решението в частта, имаща характер на определение, с която производството е частично прекратено на основание чл. 232 ГПК поради оттегляне от ищеца в първото открито съдебно заседание на два от осъдителните искове, предявени с исковата молба. Поради това в тази част въззивната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а въззивното производство в същата част – прекратено.

В останалата част въззивната жалба е допустима, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

С исковата молба, след допуснато изменение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК и оттегляне на част от претенциите по реда на чл. 232 ГПК, съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове - с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено с акт за прекратяване № БТГ-ЧР изх. 103/14.10.2021 г., издаден от изпълнителния директор на „Б.“ ЕАД В.М.; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност „Управител на стол/той и снабдител” в

„Б.“

ЕАД,

Централно управление,

Управление

„Административно“, Хранителен комплекс, и с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от общо 22 306.98 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в периода от 18.10.2021 г. до 17.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда на 14.12.2021 г. до окончателното й изплащане;

Наведените с исковата молба основания за незаконосъобразност на уволнението са: не били налице елементите от фактическия състав на чл. 328 ал. 2 от КТ – ищецът не бил част от ръководството на предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ вр. § 1, т. 3 ДР КТ, функциите му нямали общо и 4 не били пряко свързани с предмета на дейност на ответното дружество; На ищеца не били известни обстоятелства, свързани със сключването на нов договор за управление, вкл. да са налице стопански задачи, обуславящи възможността за смяна на ръководния екип, поради което оспорвал такива да са налице.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявените искове. Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните и прекратяването на същото, но счита, че актът за прекратяване е законосъобразен; ищецът изпълнявал ръководни функции в обособено звено на работодателя; Налице бил нов договор за възлагане на управлението и утвърдени бизнес програми; уволнението било извършено в 9-месечния законов срок. Искал е от съда да отхвърли исковете.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.

Настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по следните съображения:

Работодателят може да прекрати трудовото правоотношение само на изрично предвидените в закона основания, които са уредени с императивни правни норми и предвид изчерпателния им характер не могат да се тълкуват разширително. В случая приложеното от работодателя основание за уволнение на ищцата е по чл. 328, ал. 2 КТ. Съгласно тази разпоредба, служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 и поради сключването на договор за управление на предприятието. Уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца.

Следователно законосъобразността на уволнението на посоченото основание предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: 1.

5 сключен договор за управление на предприятието; 2. ищецът да е служител от ръководството на предприятието и 3. прекратяването на трудовото правоотношение да е извършено в рамките на 9 месеца от началото на изпълнението на договора за възлагане на управлението. Целта на разпоредбата е да се даде възможност на управителя да подбере нов екип с оглед постигане на поетите задължения за ефективно управление на предприятието.

Пред настоящата инстанция не се спори, че е налице сключен договор за управление и утвърдена бизнес програма, както и че уволнението е извършено в законовия срок. С оглед доводите на страните във въззивната жалба и в отговора й, спорен е само въпросът дали ищецът е бил „служител от ръководството на предприятието“. Наведените от въззиваемия – ищец за първи път с писмената му защита пред въззивния съд нови основания за незаконосъобразност на уволнението са несвоевременно заявени и не могат да бъдат обсъждани.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 3 ДР КТ, „ръководство на предприятието“ е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни).