Решение № 88 от 01.09.2026, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Дряново, 01.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Е. Дишева при участието на секретаря Кремена Димитрова като разгледа докладваното от Е. Дишева Гражданско дело №

20254220100043 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от И. В. А. от гр. *** ул. „***“ № 23, чрез пълномощник Еднолично адвокатско дружество Е. И., представлявано от адв. Е. И., съдебен адрес гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу „Кредито" ЕООД, ЕИК 204554530.

В исковата молба се излага, че на 23.10.2024 г. между страните е сключен договор за кредит, по силата на който на ищцата била предоставена в заем сумата от 700 лв., при фиксиран лихвен процент 0 % и годишен процент на разходите – 0 %. Заемателят дължал такса за разглеждане на документи по отпускане на паричен заем в размер на 150 лв., която се заплащала заедно с месечната погасителна вноска. Счита уговорката в договора за заплащане на посочената такса за нищожна, като неравноправна. С нея се целяло неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника без реално да е извършена конкретна услуга. Таксата представлявала скрит разход по договора за кредит, който привидно бил уговорен като такса преди отпускане и усвояване на кредита, но с нея се целяло реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поради изложените съображения таксата за разглеждане била в разрез с добросъвестността. Таксата се кумулирала към погасителните вноски и водела до скрито оскъпяване на кредита. По същество била добавка към възнаградителната лихва на търговеца – заемодател и го обогатявала неоснователно, доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставяния заем и в този смисъл би представлявала печалба на земодателя.

1

Не били спазени и императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК в договора за потребителски кредит да е разписан действителният размер на годишния процент на разходите, който бил различен от посочения в договора от 0 %, което представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП.

Искането е да прогласи нищожността на договор за паричен заем от 23.10.2024 г., като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ материално правните разпоредби на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 и 11 от ЗПК, в условията на евентуалност да прогласи нищожността на клаузата от договора, предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане в размер на 150 лв., като противоречаща на добрите нрави.

В дадения от съда срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „Кредито“ ООД, чрез пълномощник адв. П. А., с който не се оспорва, че с ищцата бил сключен договор № OL00108956, при следните параметри: отпуснат заем от 700 лв., лихвен процент 0 %, годишен процент на разходите 0 %, лихва 0 лв., такса експресно разглеждане от 150 лв., 1 погасителна вноска с падеж на 22.11.2024 г., обща стойност на плащанията: 850 лв. и срок на кредита от 30 дни.

Заемната сума била усвоена от ищцата на 23.10.2024 г. и върната изцяло на 10.01.2025 г. – след настъпване на падежа, с просрочие от 8 дни. Ищцата внесла сума в общ размер на 884 лв., която погасила изцяло главницата в размер на 700 лв., лихва за просрочие в размер на 3,60 лв., услуга съгласно чл. 11 от договора за кредит в размер на 150 лв. и такса просрочие съгласно чл. 13 от договора за кредит в размер на 30 лв.

На 20.11.2025 г. ищцата получила от „Кредито“ ООД сумата 150 лв. като надвнесени суми по процесния договор за кредит, в уверение на което прилагат разписка за извършено плащане № 2000000520556429.

Оспорват се доводите за пълна нищожност на договор № OL00108956/23.10.2024 г. , тъй като при сключването му не били допуснати пороци, които да доведат до неговата пълна недействителност. При сключването му били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Направеното в исковата молба оплакване за нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 от ЗПК за липса на посочен ГПР, било несъстоятелно, тъй като ГПР бил посочен в размер от 0 % и не превишавал петкратния размер на законната лихва съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Дори клаузата от договора, посочваща ГПР, да била недействителна, това не водело до недействителност на целия договор.

По същество доводите на ищцата за недействителност на договора били идентични с тези за недействителност на клаузата за „такса експресно разглеждане“.

Дори тази клауза да била с порок, с нея се засягало само част от съдържанието на сделката. В този случай съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД се запазвали частично правните 2 последици на сделката. Доводите на ищцата, че договорът бил изцяло нищожен на посочените основания, били необосновани, поради което искът следвало да се остави без уважение, като неоснователен и недоказан.

По отношение на евентуалния иск за нищожност на клаузата от договора за „такса експресно разглеждане“, се посочва, че сумата в размер на 150 лв. била върната на ищцата на 20.11.2025 г. с платежно нареждане с основание на плащането: „надвнесена сума кредит OL00108956“. Твърди се, че с поведението си ответникът не е дал основание за завеждане на иска, тъй като въпреки липсата на осъдителен иск върнал сумата и признал същата за дължима, съответно евентуалния иск за основателен, поради което на осн. чл. 78, ал.2 от ГПК в тежест на ответника не следвало да се възлагат разноски.

Искането е предявеният главен установителен иск за пълна недействителност на договора да бъде отхвърлен като неоснователен и на ответника на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК да се присъдят сторените разноски или съразмерно с отхвърлената част от иска.

В случай, че на ищцата се присъдят разноски, то същите да бъдат сведени до минимума, съобразени с правната и фактическа сложност на делото.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а това се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че на 23.10.2024 г. между ответника „Кредито“ ООД, в качеството му на заемодател и ищцата, в качеството й на заемател, е сключен Договор за потребителски кредит № ОL00108956, по силата на който й е предоставен кредит в размер на 700 лв., който следва да бъде върнат на 1 вноска с падеж на 22.11.2024 г. Договореният лихвен процент е 0,00 %, годишният процент на разходите е посочен в размер от 0,00 %. Между страните е уговорена „такса експресно разглеждане“ в размер на 150 лв. Така общата стойност на плащанията е в размер на 850 лв.

Пълният текст на договора не е представен от страните, поради което не се установява за какво точно се дължи уговорената „такса експресно разглеждане“.

Съгласно заключението на назначената по делото експертиза, изготвено от вещото лице Е. Д., в посочения в договора годишен процент на разходите (ГПР) – 0,00 % не са включени разходи по кредита. Ако уговорената такса за експресно разглеждане на заявлението за кредит в размер на 150 лв., бъде включена като разход по кредита при изчисляване на ГПР, то при кредит от 3

700 лв. със срок на погасяване 30 дни, реалният годишен процент на разходите ще бъде около 260 %. С таксата за експресно разглеждане кредитът се оскъпява с 21,43 % за срока на договора.

Представената от ответника разписка, с която на 20.11.2025 г., след депозиране на исковата молба, на ищцата е възстановена сумата от 150 лв., като основание за плащането е посочено „надвнесена сума кредит OL00108956“, е неотносима към спора, доколкото не е предявен осъдителен иск за връщането й.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

По предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № ОL00108956/23.10.2024 г., поради накърняване на добрите нрави.

Основен аргумент на ищцата за нищожността на договора на това основание е, че уговорената между страните „такса експресно разглеждане“ в размер на 150 лв. е неравноправна, липсва еквивалентност между размера на таксата и извършената услуга, поради което таксата е в разрез с принципите на добросъвестност, а оттам и самият договор.

Както беше посочено и по-горе в изложеното от фактическа страна, пълният текст на договора не е представен от страните, поради което не се установява за какво точно се дължи уговорената „такса експресно разглеждане“. Дори да се приеме посоченото от ищцата, че таксата се дължи за приоритетно разглеждане в срок от 15 минути до 2 часа на заявката за отпускане на заем и липсва еквивалентност между размера на таксата и извършената услуга, преценката за нищожността на целия договор на това основание следва да се направи на плоскостта на всички престаци по договора, а не единствено на размера на уговорената такса за експресна разглеждане.

В случая основното задължение на кредитора е да предостави в заем на кредитополучателя посочената в договора сума от 700 лв., а задължението на последния е да върне заемната сума. Тези насрещни престацации не противоречат на общо установените житейски норми за справедливост и добросъвестност и не накърняват добрите нрави, тъй като не е налице драстично несъответствие и несъразмерност в стойността им.

Неоправданото разместване на имуществени блага е налице при определяне на размера на таксата, представляваща 21,43 % от главницата от 700 лв. за един месец, начислена след като кредитът вече е отпуснат и е свързана с основното задължение на кредитора - предоставяне на заем, а не с допълнителни услуги. Освен това се заплаща заедно с вноската по заема, което на практика води до очевидно оскъпяване на 4 договора и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, резултат, който е несъвместим с добрите нрави. Клаузата не е индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, неравноправна е по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Наличието на нищожност на отделни части не влече нищожност на договора, поради което процесният договор не е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави и предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По предявения иск с правно основание чл. 22, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 и 11 от ЗПК.

В случая вземането произтича от договор, по който кредитополучателят е физическо лице, което ползва кредита извън рамките на своята търговска или професионална дейност, потребител е по смисъла на ЗЗП и се ползва от защита относно неравноправните клаузи в договора. По отношение на действителността на договорите за потребителски кредит, са приложими и специалните разпоредби на ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и 5 условия.