Решение № 95 от 16.05.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Варна, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20253000500171 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, гр. София чрез надлежен процесуален представител, против решение № 1052/18.10.24г., поправено с решение № 199/26.02.25г., постановени по гр. д. № 1747/20г. на ОС-Варна, с което е отхвърлен иска й за отнемане на незаконно придобито имущество, както следва:

1. от С. Д. С. от гр. Варна - на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл.

141 от ЗОНПИ:

1.

1. недвижим имот, представляващ 11.33 кв.м. идеални части поземлен имот, находящ се в гр. Варна, район „Младост“, с. о.

„Пчелина“, ***, с идентификатор

*** по КККР на гр. Варна, които идеални части по одобрен инвестиционен проект са индивидуализирани и ще се ползват като ПАРКОМЯСТО № 2, разположено във вътрешния двор на жилищната сграда, при граници съгласно архитектурен проект1 ситуация: паркомясто № 1, вътрешен двор, паркомясто № 3, вътрешен двор;

2. мотопед, Сузуки АИ 50, рег. № **;

3. сумата в размер на 300 лв., представляваща стойността на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № **, към датата на бракуване;

4. сумата в размер на 9 500 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „БМВ“, модел 7 ЕР Реихе, рег. № **.

2. от С. Д. С. и В. Я. Г. - на основание чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл.

141 от ЗОНПИ:

1. недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район „Младост“, с. о.

„Пчелина“, ***, представляващ

ПАРКОМЯСТО № 1, разпределено за ползване към апартамент № 31, находящо се във вътрешния двор по проекта на построената в този имот жилищна сграда, с площ от 11.30 кв.м. от поземления имот, при граници: паркомясто № 2 и от три страни вътрешен двор, КАКТО И 51.31 кв.м. идеални части от посочения поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 1 873 кв.м.;

2. недвижим имот, находящ се в гр. Варна, местност „Пчелина“ № 468, ет. 4, представляващ: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, представляващ апартамент № 31, със застроена площ от 91.85 кв.м., ведно с 14.22 кв.м. ид. ч. от общите части на сграда № 3 и от отстъпеното право на строеж върху поземления имот с идентификатор ***;

3. от В. Я. Г. от гр. Варна - на основание чл. 142, ал. 2, т. 5, във връзка с чл.

141 от ЗОНПИ - лек автомобил, марка „БМВ“, модел Х5, рег. № **, и Комисията е осъдена да заплати на С. Д. С. и В. Я. Г. сумата от 2 343 лв., представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.

78, ал. 3 ГПК.

Счита се, че решението е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон по подробно изложени съображения.

Поддържа се, че понятието „значително несъответствие“ е специално и 2 представлява разликата между имущество и нетен доход, което според ЗОНПИ следва да е над 150 000 лв. Несъответствието обхваща целия проверяван период и цели да установи дали е налице превишение на придобитото имущество над чистия разполагаем доход. Поради това, поставеното от съда изискване стойността на придобитото от ответниците имущество в рамките на проверявания период, което все още е налично в техния патримониум към края на период, да е над 150 000 лв. е в нарушение на материалния закон. Като аргумент, че законодателят не е въвел като предпоставка за отнемането претендираното за отнемане имущество да е на стойност над 150 000 лв., се привежда отхвърлянето на редакция на закона, изискваща определена стойност на имуществото, направена като предложение за изменение на ЗОПДНПИ (отм.) с § 13 от 2013г. Следователно, имуществото по смисъла на закона, е съвкупност за целия проверяван период и същото се различава от понятието „значително несъответствие“, изискващо установяване на доходи и източници на финансиране, обичайни и извънредни разходи, за да се определи нетният доход и разполагаемите средства и тогава да се определи възможността за придобиването на имуществото. В подкрепа на изразеното становище е цитирано определение № 4810/24.10.24г. на ВКС, ІІІ г. о., определение № 50228/08.06.23г. по гр. д. № 3094/22г. на ВКС, ІV г. о.

Въвеждането от съда на допълнително изискване, за да бъде уважен предявеният иск (като минимална стойност на наличното и претендирано за отнемане имущество), съставлява не само превратно тълкуване на материалния закон, но и създава предпоставка за неравно третиране на лицата с придобито незаконно имущество. Сочи се, че в конкретния случай чрез заключението на СИЕ е било установено, че законните доходи, приходи или източници на финансиране на ответниците през проверявания период възлизат на 10 714.07 лв.; обичайните и извънредни разходи на ответниците през проверявания период възлизат на 215 752.17 лв., при което нетният доход е в отрицателен размер от минус 205 038.10 лв. (недостиг на средства). Поради това и е налице значително несъответствие между придобитото имущество на стойност от 71 401.67 лв. и нетният доход, равняващо се на 276 439.77 лв. и поради това надхвърлящо сумата от 150 000 лв. Приведени са аргументи, почерпени от „международния опит и стандарти“ в тази област, както и на международната практика в борбата с незаконното обогатяване и укриването на данъци, действаща в други държави като Италия, САЩ, Великобритания, 3

Германия и Франция. Счита се, че точното прилагане на материалния български закон би укрепило позицията на страната в изпълнение на Конвенцията на ООН срещу корупцията; Препоръката на FATF; Директивите на ЕС относно борбата с прането на пари и финансирането на тероризма; членството на страната ни в GRECO. Поради изложеното и при наличието и на останалите предпоставки от ЗОНПИ, искът се счита за основателен и поради това следва да се уважи, ведно с присъждане на разноските по делото за двете инстанции, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

В предвидения в закона и указан от съда срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещните страни С. Д. С. и В. Я. Г., чрез общия си процесуален представител адв. И. С. от АК-Добрич, с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че изложените от въззивника аргументи противоречат на постановките на ТР № 4/21г. на ОСГК на ВКС – че незаконно обогатяване според ЗОНПИ е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период, е налице необосновано превишение, при което имуществото в края на периода се е увеличило. В случаите, когато няма такова увеличение или е налице съответно намаляване, т. е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. В тази връзка са цитирани решение № 50116/16.03.24г. по гр. д. № 3698/21г. на ВКС, ІV г. о. и определение № 5373/21.11.24г. на ВКС, ІІІ г. о. Но дори и да бъде приета тезата на въззивника и към отрицателния доход се прибави стойността на имуществото, то отново не би се стигнало в случая до несъответствие, надхвърлящо 150 000 лв., тъй като при определянето на нетния доход на ответниците, не са били взети предвид предоставените им безвъзмездно средства, доходите им от трудови правоотношения и другите източници на финансиране, посочени в отговора на исковата молба. По делото са били събрани доказателства, установяващи, че ответниците са разполагали със средства за придобиване на имуществото, което се иска да бъде отнето. Претендира се въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание, изложените във въззивната жалба и в отговора й становища, се поддържат чрез процесуалните представители на страните.

Представителят на Комисията е развил съображенията си по съществото на спора в писмени бележки. В същите е направен анализ на понятията от приложимия материален закон, на задължителната съдебна практика, 4 инкорпорирана в тълкувателен акт на ВКС, на развитието на законодателството в исторически план, уреждащо отнемането на имущество, на социалните последици от приложението на закона, за да се обоснове извода, че е налице разграничение между въвеждането на праг на стойността на имуществото и законоустановения праг на несъответствието от 150 000 лв.

Налице е уреден в материалния закон само вторият праг – този на несъответствието и всяко друго тълкуване с въвеждането на други предпоставки, води до нарушение на принципа за равно третиране на субектите, на основните принципи на правовата държава и целите на актуалното законодателство за борба с незаконното обогатяване. След анализ на гласните доказателства по делото се счита, че показанията на свидетелите не следва да бъдат кредитирани. Въз основа на вариантите от заключението на СИЕ се поддържа, че искът е основателен и следва да бъде уважен.

За да се произнесе настоящият съд прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционното производство е образувано по подадената на 20.07.20г. искова молба, с която Комисията е предявила против ответниците С. Д. С. и В. Я. Г., на осн. чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ, иск за отнемане на имущество, като след направеното изявление за частичен отказ от иска и постановеното протоколно определение от 11.10.23г. на първоинстанционния съд за частично прекратяване на делото, същото е на обща стойност от 125 600 лв., съставляващо стойността на описаните по-горе налични недвижими имоти, на леки автомобили и равностойността на бракуван лек автомобил и на отчужден лек автомобил, които „разпореждания“ са станали след края на проверявания период, а именно: от С. Д. С., на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ, недвижим имот, представляващ 11.33 кв.м. идеални части поземлен имот , находящ се в гр. Варна, район „Младост“, с. о. „Пчелина“, ***, с идентификатор

*** по КККР на гр. Варна, които идеални части по одобрен инвестиционен проект са индивидуализирани и ще се ползват като ПАРКОМЯСТО № 2, разположено във вътрешния двор на жилищната сграда, с пазарна стойност от 5 000 лв.; мотопед, Сузуки АИ 50, рег. № **, на стойност от 300 лв.; сумата в размер на 300 лв., представляваща стойността на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № **, 5 към датата на бракуването му на 06.04.20г.; сумата в размер на 9 500 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка „БМВ“, модел 7 ЕР Реихе, рег. № **, което е станало на 04.12.19г.; от С. Д. С. и В. Я. Г., на основание чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ: недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район „Младост“, с. о. „Пчелина“, ***, представляващ

ПАРКОМЯСТО № 1, разпределено за ползване към апартамент № 31, находящо се във вътрешния двор по проекта на построената в този имот жилищна сграда, с площ от 11.30 кв.м. от поземления имот, КАКТО И 51.31 кв.м. идеални части от посочения поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 1 873 кв.м., на обща стойност от 5 500 лв.; недвижим имот, находящ се в гр. Варна, местност „Пчелина“ № 468, ет. 4, представляващ: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, представляващ апартамент № 31, със застроена площ от 91.85 кв.м., ведно с 14.22 кв.м. ид. ч. от общите части на сграда № 3 и от отстъпеното право на строеж върху поземления имот с идентификатор ***, на стойност към подаване на исковата молба от 100 000 лв.; от В. Я. Г. от гр. Варна, на основание чл. 142, ал. 2, т. 5 , във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ - лек автомобил, марка „БМВ“, модел Х5, рег. № **, с пазарна стойност от 5 000 лв. Комисията е твърдяла, че посоченото имущество е незаконно придобито през периода на извършената против ответника С. Д. С. проверка от 15.04.2009г. до 15.04.2019г. В исковата молба Комисията е посочила, че е образувала проверката въз основа на постъпило уведомление с вх. рег. № УВКПКОНПИ-481/10.04.19г. от ОПДобрич за привличането на С. като обвиняем по бързо производство № 94/19г. по описа на РУ на МВР-Добрич, пр. преписка № 193/19г. на ОП-Добрич, за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НК, за това, че на 29.03.19г. в с. Стожер, общ. Добрич, без надлежно разрешително е държал, с цел разпространение, високорисково наркотично вещество – около 0.8 кг канабис. Посоченото престъпление попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 25 от ЗОНПИ. Сключено е било споразумение № 1/03.01.20г. за прекратяване на наказателното производство, като на С. е било наложено съответно наказание.