Решение № 226 от 12.05.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Перник, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валери М. Ненков при участието на секретаря Даниела Т. Асенова като разгледа докладваното от Валери М. Ненков Административно наказателно дело № 20261720200306 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Х. С.-ЕГН **********/гр.Перник/ против Наказателно постановление № 3796а-1/12.І.2025г. на Началник на Второ РУ при ОДМВР Перник, с което на жалбоподателя е наложено наказание: “Глоба” в размер на 51,13 € /петдесет и едно Евро и тринадесет евроцента/ - равностойността на 100лв./сто лева/, на осн. чл.257 ал.1 от ЗМВР, за извършено нарушение по чл.64 ал.2 и ал.4 о т ЗМВР, затова че на

19.ХІІ.2025год. около 18,25ч. в гр.Перник, ул.”Благой Гебрев” до Бл.61, горепосоченото лице НЕ изпълнява ясно отдадено му устно полицейско разпореждане „да остане на място, да НЕ вика и крещи и да НЕ се държи агресивно“, като същия продължава агресивното си държане с което съзнателно пречи на полицейските служители да изпълняват задълженията си по служба.

В Жалбата и с. з., се изтъкват съображения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление с оглед че изложеното НЕ отговаря на фактическата обстановка.

Жалбоподателя редовно призован се явява лично в съдебно заседание.

АНО, редовно призована НЕ изпраща представител.

Пернишки районен съд, като съобрази доказателствата събрани по делото, както и предвид становищата на страните по реда на чл. 14 и 18 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес, като по същество същата 1 е основателна, макар и по съображения не изтъкнати изрично .

С Акт № 20/19.ХІІ.2025год. съставен от Р. К. Ч. е констатирано, че жалбоподателя С. Х. С.-ЕГН ********** на 19.ХІІ.2025год. около 18,25ч. в гр. Перник, ул. ”Благой Гебрев” до Бл.61, горепосоченото лице НЕ изпълнява ясно отдадено му устно полицейско разпореждане от С. М., което лицето явно възприе „да НЕ крещи и да НЕ притеснява живущите в блока“ , същия категорично отказа да изпълни горепосоченото- нарушение по чл.64 ал.2 и ал.4 от ЗМВР /“чл.64.(1)Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. ( 2/При невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. (3) При изпълнение на функциите по контрол на правилата за движение по пътищата разпорежданията могат да се издават чрез положение на тялото и/или ръцете, действия или знаци, посочени в закон. (4) Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.

(5) Разпореждането, издадено в писмена форма, съдържа следните реквизити: 1. наименование на органа, който го издава; 2. адресат на разпореждането; 3. фактически и правни основания за издаване; 4. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 5. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва; 6. дата на издаване и подпис на лицето, издало разпореждането, с означаване на длъжността му. (6) Разпорежданията, издадени в писмена форма, се връчват срещу подпис на лицето, което им е адресат.

Отказът или невъзможността на лицето да получи разпорежданията, издадени в писмена форма, се удостоверява с подписа на един свидетел.(7) Разпорежданията, издадени в писмена форма, могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (8) Когато разпореждането е свързано с преустановяване на достъпа до интернет адреси или до филтриране на интернет трафик, разпореждането се включва в доклада по чл. 14, ал. 5, изречение второ от Закона за киберсигурност./ Въз основа на горепосоченият Акт е издадено Наказателно постановление № 3796а-1/12.І.2025г. на Началник на Второ РУ при ОДМВР Перник, с което на жалбоподателя е наложено наказание:“Глоба” в размер на 51,13 € /петдесет и едно Евро и тринадесет евроцента/ - равностойността на 100лв./сто лева/, на осн. чл.257 ал.1 от ЗМВР/” чл. 257. (1) Който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от за извършено нарушение по чл.64 ал.2 и ал.4 от ЗМВР.

В съдебно заседание свидетелите: Р. К. Ч. и С. Р. М., подържат констатациите направени в акта.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи :

Воденото производство е от административно наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение (по смисъла на чл.6 ЗАНН),дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и НП и дали е извършено от него виновно.

Тези предпоставки следва да бъдат установени и доказани от административно наказващия орган, като представител на административно наказателното обвинение.

Следва да се има предвид също така, че отразеното в акта за констатиране на административното нарушение не се счита за доказано, т. е. за безспорно установено.

Това е така, тъй като по силата на чл.84 ЗАНН в административно наказателното производство са приложими правилата на НПК, а съгласно чл.16 НПК обвиняемият (в административно наказателното производство това е лицето, посочено като нарушител) се счита за невинен до доказване на противното.

Това означава, че в тежест на административно наказващия орган (по аргумент от чл.84 ЗАНН във връзка с чл.103 ал.1 НПК), тъй като именно той е субекта на административно наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда с всички допустими доказателства, че от обективна 100 до 500 лв. (2) За маловажни нарушения органите на МВР налагат глоба 50 лв.”/ 2 страна има административно нарушение и че от субективна страна е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.

Същевременно административно наказващият орган следва да установи, че в хода на административно наказателната процедура (по съставяне на акта и издаване на НП) са били спазени всички процесуални изисквания в конкретност-разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, каквито съществени процесуални нарушения накърняващи правото на защита на жалбоподателя в конкретния случай-СЕ констатираха от съда предвид следното:

І.На първо място,видно от посочената за накърнена разпоредба в АУАН и НП-чл.64 ал.2 и ал.4 от ЗМВР /“чл.64.(1)Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.

Разпорежданията се издават писмено. (2/При невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. …….. (4) Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или визираната ал.2 от процесния текст, НЕ съдържа задължително правило за поведение нито вменени правомощия на полицейските органи. Задължението да се изпълняват полицейските празпореждания са визирани в разпоредбата на ал.4 и същите произтичат от възложените им функции в разпоредбата на ал.1 от същата за което е налице фактология но няма цифрово изражение,като вместо ал.1 е посочена ал.2 от същата разпоредба, което е ненадлежно.

ІІ.Видно от изложената фактическа обстановка в АУАН /“……на застрашават живота или здравето му……………./

19.ХІІ.2025год. около 18,25ч. в гр. Перник, ул. ”Благой Гебрев” до Бл.61, горепосоченото лице НЕ изпълнява ясно отдадено му устно полицейско разпореждане от С. М., което лицето явно възприе „да НЕ крещи и да НЕ притеснява живущите в блока“, същия категорично отказа да изпълни горепосоченото…..“/ и наложената санкционна разпоредба чл.257 ал.1 от ЗМВР/” чл. 257. (1) Който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.

(2) За

,се вижда, че така описаната фактология не обосновава сама по себе си налагането на санкция, което може да стане само когато отдадените полицейски устни разпореждания са във връзка със изпълнение на функциите на полицейските служители /само по себе си обстоятелството,че са полицейски служители НЕ е достатъчно/, а НЕ изобщо, каквато фактология в АУАН, НЕ е налице.

-на следващо място посочените полицейски разпореждания в АУАН/“…………„да НЕ крещи и да НЕ притеснява живущите в блока“……………“/ със посочените с НП/“…………„да остане на място, да НЕ вика и крещи и да НЕ се държи агресивно……“/ , не са идентични,което е недопустимо с оглед, че единия акт е основа за последващия такъв и липсват каквито и да е данни за „притеснени живущи“.

ІІІ. Видно от изложената фактология в процесното НП /"...на маловажни нарушения органите на МВР налагат глоба 50 лв.”/ 19.ХІІ.2025год. около 18,25ч. в гр. Перник, ул. ”Благой Гебрев” до Бл.61, горепосоченото лице НЕ изпълнява ясно отдадено му устно полицейско разпореждане „да остане на място, да НЕ вика и крещи и да НЕ се държи агресивно“, като същия продължава агресивното си държане с което съзнателно пречи наполицейските служители да изпълняват задълженията си по служба….“/,отново е налице различие във визираната фактическа обстановка с тази в АУАН/ “……на 19.ХІІ.2025год. около 18,25ч. в гр. Перник, ул. ”Благой Гебрев” до Бл.61, горепосоченото лице НЕ изпълнява ясно отдадено му устно полицейско разпореждане от С. М., което лицето явно възприе „да НЕ крещи и да НЕ притеснява живущите в блока“, същия категорично отказа да изпълни горепосоченото…..“…..“/, където процесните полицейски служители са частично персонифицирани, което не е налице в НП, които несъответствия дават възможност за различни интерпретации и предположения предвид,че същите представляват същността на 3

НЕизпълнение, поради което е недопустимо с оглед формалния характер на административното право, респ. води до накърняване право на защита с оглед разфокусиране на конкретното “обвинение“ и изграждане на защитата на нарушителя.

Видно от гореизложените процесуални нарушения, съда счете, че процесното НП, следва да бъде отменено изцяло на процесуално основание, като НЕ законосъобразно.

С оглед изложеното и на осн. чл.63 ал.3 т.1 и т.2 вр. ал.1 вр. чл.58д т.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

Наказателно постановление № 3796а-1/12.І.2025г. на

Началник на Второ РУ при ОДМВР Перник, с което на жалбоподателя С. Х.

С . - ЕГН ********** е наложено наказание: “Глоба” в размер на 51,13€ /петдесет и едно Евро и тринадесет евроцента/ - равностойността на 100лв./сто лева/, на осн. чл.257 ал.1 от ЗМВР за извършено нарушение по чл.64 ал.2 и ал.4 от ЗМВР.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, по реда на

Административно процесуалния кодекс-Глава ХІІ, пред Пернишки Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 4