Решение № 22173 от 06.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22173 гр. София, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20241110112332 по описа за 2024 година

Производствотo e по реда на чл.310 и сл. ГПК.

К. С. Д. е предявил искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ срещу „СОФ Кънект“ АД за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено със заповед № ЧР – 002/02.01.2024г., издадена от А.Д. – главен директор „Човешки ресурси“, на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ, за възстановяване на заемната преди уволнението длъжност „сътрудник охрана“ в отдел „Проверка за сигурност на лица“, дирекция „Сигурност“, както и за присъждане на сумата от 17585,64 лева – обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода 14.01.2024г. – 04.06.2024г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (05.03.2024г.) до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор от 16.09.2020г. заемал при ответника длъжността „сътрудник охрана“ в отдел „Проверка за сигурност на лица“, дирекция „Сигурност“ с място на работа Летище София. Работата му се състояла в проверка на картите за достъп на персонала и на хората с право на достъп до летище София, даване на предупреждение на преминаващите за изваждане на намиращите се в тях предмети в джобовете и носените в тях чанти чрез поставянето им на транспортната лента към рентгеновата рамка. При сигнал от сканиращата рамка извършвал личен обиск на хората, за които е бил подаден сигналът. Не бил сертифициран да работи на рентгенова рамка, като винаги бил извършвал подпомагащи функции, свеждащи се до посочените по – горе. През лятото на 2023г. работодателят го уведомил, че следва да отиде в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД „ГВА“), като на място разбрал, че се провежда поправителна изпитна сесия за хора, които не са издържали редовната такава по програма за сертифициране на служители, които работят с рентгенов скенер. Било му обяснено, че резултатите му няма да се вземат предвид, защото не е преминал през съответния курс, а целта била да се запознае с начина, по който се провежда изпитът. Впоследствие бил изпитан и на рентгенова рамка чрез преглеждани от него пет броя куфари. Няколко месеца по – късно бил подложен отново на изпит, като писменият тест издържал успешно. На практическия изпит му били предоставени куфари за проверка на рентгенова рамка, като бил уведомен, че не е издържал успешно практическия изпит. На 03.01.2024г. се явил на работа, като в същия ден изпитвал спазми в коремната област. В началото на работната му смяна видял своя пряк ръководител и две непознати за него жени, които се опитали да му връчат документи. Ищецът им заявил, че не се чувства добре 1 и трябва да посети личния си лекар. На същия ден посетил личния си лекар, като след преглед му бил издаден болничен лист и бил насочен за домашно лечение за срок от два дни. След като се върнал на работа, на 05.01.2024г., бил повикан от А.Д. – главен директор „Човешки ресурси“, като последната му връчила предизвестие и заповед № ЧР – 002/02.01.2024г. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 04.01.2024г. Направило му впечатление, че документите са с дата 03.01.2024г., на която дата ищецът бил отказал да ги получи и възразил, че на 03.01.2024г. не можело да бъде прекратено трудовото правоотношение, защото тогава е бил в отпуск по болест. В оспорената заповед за уволнение било посочено, че трудовият договор се прекратява на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ – обективна невъзможност за изпълнение на трудовите задължения. В уволнителната заповед било посочено, че спрямо ищеца е било преведено обучение модул 19А „Проверка на лица, ръчен багаж и пренасяни предмети“ – периодично обучение, което според Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване е задължително, като ищецът не бил преминал успешно редовния и поправителния практически изпит. При това правомощията му във връзка със сигурността били отнети, поради което не покривал и изискванията за сертификат ГД „ГВА“, който бил задължителна предпоставка за изпълнение за изискванията за заемане на длъжността по длъжностна характеристика. Ищецът оспорва, че посоченото в уволнителната заповед не отговаря на обективната действителност, защото той никога не бил включван в периодично обучение по посочения модул, не е полагал изпит след проведено обучение, още по – малко се е явявал на поправителен изпит. Счита, че уволнението му се дължи на проявено спрямо него лично отношение. Ищецът бил изпълнявал заеманата от него длъжност без наличието на сертификат за „проверка сигурност на лица“ повече от три години. Освен това ищецът притежавал други сертификати, даващи му възможност да изпълнява функциите на същата длъжност, но в друг отдел на дирекция „Сигурност“, а именно „Контрол на достъпа“. При работодателя имало наложена с години практика за работници, които са с прекратен сертификат или неуспешно положен изпит за сертифициране, да бъдат преназначавани в отдел „Контрол на достъпа“. Позовава се и на това, че предизвестието и уволнителната заповед са издадени от лице, което не разполага с работодателска власт, защото не били подписани от изпълнителния директор на дружеството, а от главен директор „Човешки ресурси‘“ – А.Д., която не представлявала дружеството и не разполагала с представителна власт за прекратяване на трудовия договор.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Посочва, че използваното уволнително основание по чл.328, ал.1, т.12 КТ е налице, защото ищецът не е преминал успешно редовния и поправителния практически изпит след проведено обучение по модул 19А „Проверка на лица, ръчен багаж и пренасяни предмети“ – периодично обучение в съответствие с НПСГВ. Поради това не можел да бъде обект на т.н. процедура по „периодична оценка на компетентност“ като част от периодичната спецификация от страна на ГД „ГВА“, което била абсолютно задължителна предпоставка за заеманата от него длъжност. Навежда довод, че поради високата степен на обществена значимост и множеството рискове за сигурността гражданското въздухоплаване е предмет на изрична, императивна и детайлизирана уредба, която има пряко отношение към изпълнението на заеманата от ищеца длъжност „сътрудник – охрана“. Съществена част от уредбата се съдържала в международни конвенции и европейски регламенти като Регламент ЕО № 300/2008 на Европейски регламент и на Съвета относно общите правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване и Регламент (ЕС) № 1998/2015г. на Комисията за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването. Последният определял изискванията за наемане и обучение на персонала, неговото сертифициране и одобрение от националния контролен орган, които изисквания били залегнали и в ЗГВ. Съгласно ЗГВ ГД „ГВА“ е компетентният орган по сигурността на гражданското въздухоплаване в Република България, който разработва и предлага за одобрение от главния директор на ГД „ГВА“ Национална програма за сигурност в гражданското въздухоплаване (НПСГВ), Национална програма за контрол на качеството за постигане на сигурността в гражданското въздухоплаване, Национална програма за обучение и сертифициране по сигурността в гражданското въздухоплаване (НПОССГВ).

Националните програми представлявали подзаконова нормативна уредба, която изрично регламентирала процеса по първоначално и периодично сертифициране на служителите, който се осъществявал под регулацията и контрола на ГД „ГВА“. Първоначалното сертифициране 2 включвало получаване на сертификат за обучение след провеждане на обучение пред Авиационния учебен център при дружеството – работодател след проведени първоначални обучения, след което се провеждал изпит и пред ГД „ГВА“ и след успешно полагане на изпит се издавал сертификат за компетентност. По силата на националните програми служителите по сигурността можело да бъдат допуснати до самостоятелна работа само при условие че едновременно поддържат „Сертификат за обучение“ при АУЦ и „Сертификат за компетентност“ от ГД „ГВА“. Периодичното сертифициране включвало успешно полагане на изпити след проведени периодични обучения по съответните видове и брой модули, определени в НПСГВ, провеждани от АУЦ към ответното дружество и придобиване на „Сертификат за обучение“. След тава съгласно НПСГВ всеки служител, който успешно е завършил своето периодично обучение от АУЦ, следвало да бъде обект на процедура по периодична оценка на компетентност като част от периодичната сертификация от страна на ГД „ГВА“, поради което служителите се явявали и на изпит пред ГД „ГВА“, за да придобият „Сертификат за компетентност“. Ищецът не бил преминал успешно редовния и поправителния практически изпит след проведено обучение по Модул 19А „Проверка на лица, ръчен багаж и пренасяни предмети“ – периодично обучение. Посоченото обучение опреснявало знанията, придобити след проведено обучение по Модул 3А „Проверка на лица, ръчен багаж и пренасяни предмети“ през 18 месеца. Обучение по модул 3А ищецът преминал успешно, като издържал и проведения след него изпит. Опреснителният изпит по модул 19А обаче не бил успешно издържан от ищеца нито на редовната, нито на поправителната сесия, което възпрепятствало ищеца реално да продължи да изпълнява заеманата длъжност. За да могат служителите на дирекция „Сигурност“ да изпълняват трудовите си задължения, те едновременно трябвало да поддържат сертификат за обучение от Авиационен учебен център (АУЦ) към ответното дружество и сертификат за компетентност от ГД „ГВА“. АУЦ към ответното дружество представлявал лицензиран от ГД „ГВА“ център за провеждане на обучение, свързани със сигурността в гражданското въздухоплаване и било част от структурата на работодателя. Обученията се провеждали от експерти – служители на ответника, сертифицирани от ГД „ГВА“ и оценявали служители, явяващи се на изпит. Обученията, провеждани в АУЦ, техният вид, брой, честота били предварително одобрени от ГД „ГВА“ в съответствие с Националните програми. Сертификат за обучение от АУЦ се издавал след успешно преминато първоначално и периодично обучение и на база този сертификат служителят се подготвял за сертифициране от ГД „ГВА“. Когато двете условия не били налице, служителят не можел да изпълнява трудовите си задължения. Съгласно връчената на ищеца длъжностна характеристика заеманата от него длъжност можело да бъде изпълнявана след успешно проведени обучения и сертифициране на длъжността съгласно НПСГВ. След проведено периодично обучение по модул 19А „Проверка на лица, ръчен багаж и пренасяни предмети“ ищецът не е издържал успешно проведения редовен и поправителен изпит и не е придобил сертификат за обучение от АУЦ на ответното дружество, което е абсолютна пречка да бъде обект на сертифициране от ГД „ГВА“, поради което не е могъл да продължи да изпълнява заеманата от него длъжност. Основните трудови задължения на ищеца включвали проверка с рентгеново оборудване на вещите, пренасяни от лица, и извършване на анализ на рентгеновото изображение, като служителят следва да вземе решение и да гарантира, че в зоните на сигурност няма да бъдат допускани забранени предмети. Поради липса на придобит сертификат за компетентност ищецът нямал право да работи с рентгеново оборудване. Отделно от това ответникът нямал задължение да реорганизира дейността си по начин, по който да осигури възможност на служителя да престира работната си сила, а от друга страна всички щатни длъжности в отдел „Контрол на достъпа“, за които ищецът притежавал необходимата сертификация, били заети, като работодателят нямал нормативно установено задължение да разкрива нови. Възразява, че към датата на връчване на уволнителната заповед, без да е спазен срокът на предизвестието, ищецът не е бил в отпуск при временна неработоспособност. На датата, на която са му връчени предизвестието и заповедта за прекратяване на трудовия договор – 03.01.2024г., ищецът се е явил на работа от 14:00ч. съгласно утвърдения работен график, без да проявява признаци на вложено здраве. След връчването на предизвестието и уволнителната заповед и след като се е запознал с тяхното съдържание, ищецът заявил, че си тръгва и отива на лекар. На 08.01.2024г. ищецът представил пред работодателя болничен лист за временна неработоспособност № E20233660485, издаден на 03.01.2023г., който е бил обжалван от работодателя и впоследствие бил отменен с решение на ЛКК № 3