Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 279 от 16.04.2025, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 2526/2024
Вид
Решение № 279
Подписан
16.04.2025
В сила
19.05.2025
Състав
Минчо Калоянов Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • Член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 , ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал.1 и 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 24 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33 ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т.1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. гр. Хасково, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минчо К. Димитров при участието на секретаря Милена Д. Борисова като разгледа докладваното от Минчо К. Димитров Гражданско дело № 20245640102526 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба от А. И. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Хасково, ж.к. ****, ************, чрез пълномощника адв. Д.М от АК-Пловдив, против „Вивус БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ 52-54, представлявано от управителя З.Р, с която са предявени в условията на евентуалност обективно съединени искове с правно основА.е чл. 55, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че стрА.те сключили договор за кредит № ************, по силата на който ищцата получила в заем парична сума в размер на 900 лева, при ГПР 49,60 % и ГЛП 40,97%. Съгласно договора, ищата следвало да заплати допълнителна услуга такса разглеждане в размер на 185,68 лева. На 15.03.2023 към този договор бил сключен Анекс за допълнителна сума, по силата на който ищцата получила допълнителна заемна сума от 400 лева, като по този начин общото й задължение се увеличило на 1300 лева при ГПР 49,8%, а така също допълнителната услуга такса разглеждане нарастнала на 241,69 лева. Твърди се, че ищцата е заплатила по Договор за кредит № ************ и Анекс към него сумите от 1300 лева - главница, 41,09 лева – лихви и 241,69 лева – такса разглеждане.

Ищцата счита, че сключения с ответното дружество Договор за кредит ************ е нищожен на основА.е чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е 1 сключен при неспазване на нормите на чл.22 ЗПК. Изложени са подробни съображения за нищожност на процесния договор за потребителски кредит.

Посочва се разпоредбата на чл. 22 от ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, доколкото не бил посочен приложимият годишен лихвен процент и условията за прилагането му, като липсвало и изрично посочване дали същият е фиксиран за целия срок на договора или променлив. Твърди се, че процесният договор не отговаря и на изисквА.ята на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като ГПР бил посочен само като абсолютна стойност, но липсвала ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти са включени в него и как се формира същият/. Ищцата сочи, че не става ясно какво е включено в процента ГПР освен лихвата, доколкото е предвидена и допълнителна такса. Освен това, не ставало ясно как посочената годишна лихва в договора се съдържа и е изчислена спрямо ГПР, по който начин потребителят бил в невъзможност да разбере реалното оскъпяване на кредита му, което било в противоречие с изискването за яснота, въведено с чл.

11 ал.1 т.10 ЗПК. Поддържа нищожност на договора за потребителски кредит и поради неспазване разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като сумата, която се претендира за допълнителни такси не била включена в ГПР. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № *** г.

Освен това, посочване на размер на ГПР, който не бил реално прилагА.я в кредитните отношения между стрА.те, представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.2 т.1 от ЗЗП. На посочените основА.я процесния договор се явявал изцяло недействителен.

Отделно, в исковата молба са изложени подробни съображения и относно това, че така уговорените допълнителни такси са нищожни на основА.е чл.10 а, ал.1 от ЗПК, доколкото били свързА. с дейността по усвояването и управлението на кредита, а разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК не допускала кредиторът да изисква заплащането на такива такси. Същите били нищожни и поради противоречие с добрите нрави и на осн. чл. 143, т. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) поради неравноправност на клаузите.

Уговорените такси били във вреда на потребителя и не отговаряли на изисквА.ята за добросъвестност и справедливост, като водели до неравновесие в правата на стрА.те. Същите били уговорени в ущърб на потребителя. Освен това, клаузите, уреждащи процесните такси били неразбираеми и не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Предвидените клаузи били неравноправни и по смисъла на чл.143 т.5 ЗЗП, тъй като таксата била необосновано висока и увеличавала подлежащата на връщане сума с още 2

100% от предоставената главница. По посочения начин се заобикаляла и разпоредбата на чл.33 ал.1 ЗПК, въвеждаща задължение за кредитора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя. В конкретния случай допълнителните такси се явявали още едно допълнително възнаграждение за кредитора и водели до неоснователното му обогатяване за сметка на кредитополучателя. Така уговорените допълнителни такси били нищожни и поради това, че се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и до заобикаляне на закона. Предвид изложеното, ищцата иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 282,78 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за кредит № ************ и Анекс към него, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, а в условията на евентуалност – да осъди ответника да й заплати сумата в размер на 241,69 лева, представляваща недължимо платена „такса разглеждане“ по Договор за кредит № ************и Анекс към него, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Сочи, че действително между стрА.те бил налице договор, сключен от разстояние чрез онлайн платформа за предоставяне на финансови услуги на ответника. Твърди, че след постъпване на искането, на ищеца била изпратена преддоговорна информация, под формата на СЕФ, съдържащ относимата по договора информация спрямо избрА.те от заявителя срок за погасяване и сума, за които кандидатства, както и че кредиторът предоставил възможност на кредитополучателя да заяви изрично и по негово желА.е да се възползва или не от услуга бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит, гарантираща обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от подаване на заявката. Твърди, че в случая от ищцата изрично била заявена допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане, който факт обусловил и начисляване на процесната такса. Така, след подаване на заявка от ищцата и извършване на необходимите действия, в т.ч. извършена оценка на кредитоспособността й, на 09.03.2023г. между стрА.те бил сключен Договор за кредит № *********, по силата на който на ищцата била предоставена в заем сума в размер на 900 лева за срок от 30 дни. Срокът на договора за кредит започнал да тече от датата на превеждане на сумата – 09.03.2023г. Между стрА.те бил сключен и Анекс за допълнителна сума по кредита от 15.03.2023г., по силата на който й била отпусната допълнителна главница от 400 лева. Твърди се, че задължението по Договора за кредит № 3

************ било погасено изцяло и в срок, посредством две частични вноски с общ размер от 1582,78 лв, с които били погасени изцяло главница 1300 лева; договорна лихва – 41,09 лева и такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане – 241,69 лева. Ответникът оспорва възраженията на ищцата за нищожност на договора и Анекс към него.

Поддържа, че договорът бил сключен при спазване на всички законови изисквА.я и липсват твърдяните пороци по ЗПК и ЗЗП, като излага подробни съображения. Твърди, че на ищцата е била предоставена цялата изискуема преддоговорна и договорна информация, че ГПР и ГЛП били правилно определени и е ясно посочен начинъти условията на формирането им. Не било налице и твърдяното превишаване на нормативно предвидения максимален размер на ГПР. Твърди, че процесната такса е начислена за услуга, които била пожелателна, допълнителна и незадължителна за потребителя, поради което била допустима и напълно отговаряща на посочените законови разпоредби, с оглед на което законосъобразно не била включена в ГПР, а самият размер на таксата не бил необосновано висок. Предвид тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба съображения, ответникът моли съдът да отхвърли изцяло исковите претенции като неоснователни и недоказА., както и да му присъди направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и твърди наличието на злоупотреба с права от ищцовата страна с цел генериране на съдебни разноски в прекомерен размер. Моли при определянето им съдът да се съобрази с актуалната практика на СЕС относно размера на подлежащите на присъждане съдебни разноски.

Съдът като обсъди доводите на стрА.те и събрА.те писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е обявено като безспорно, а и от представените писмени доказателства също се установява, че между ищцата и ответното дружество е възникнало облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит № ************, по силата на който на ищцата е предоставена в заем парична сума в размер на 900 лева и към който на 15.03.2023г. е подписан Анекс за отпускане на допълнителна заемна сума в размер на 400 лева; че ищцата е погасила изцяло задълженията си по горепосочените Договор и Анекс към него. Както и че по процесния договор за кредит е заплатена сумата от 1582,78 лева.

Представени са по делото Договора за кредит, Анекса към договора за кредит, Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за потребителски кредити и Общи условия, справка за отпуснатите суми и плащА.я.

От представения Договор за кредит и Анекс към него за допълнителна 4 сума се установяват параметрите на облигационното отношение. Съгласно Договор за кредит № ************, сключен между ищцата и ответника е уговорена заемна сума в размер на 900 лева, при ГПР 49.7%,годишен лихвен процент - 40.99, „такса за бързо разглеждане" в размер на 185.68 лева, като с АНЕКС за допълнителна сума от дата 15.03.2023 г. към Договор за кредит № ************ е уговорена допълнителна заемна сума от 400 лева, при ГПР от 49.80 %, стандартен лихвен процент - 40.97%,лихвен процент след отпускането на допълнителна сума - 40,95%, „такса за бързо разглеждане" след отпускане на допълнителната сума - общо 241,69 лева, лихва – 41.09 лева, общо дължима сума по кредита – 1582.78 лева, като датата на връщане на кредита става - 08.05.2023г.

Установява се от приложената към отговора на исковата молба справказа отпуснатите суми и плащА.я, че заемната сума от общо 1300 лева е предоставена на ищцата на 09.03.2023г. Установява се и че ищецът е погасил задължението по процесния договор за кредит, като е заплатил на ответното дружество сумата в размер на общо 1582,78 лева. Посоченото обстоятелство се признава от ответника, който признава и че сумата е осчетоводена от ответното дружество като пълно погасяване и разпределена по пера както следва: 1300 лева - главница, 41.09 лева - договорна лихва и 241.69 лева такса за използване на допълнителна услуга бързо разглеждане.

В чл. 4.1 от Общите условия е предвидено, че кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит. Услугата бързо разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при изрично искане от страна на кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му.

В чл. 4.4. от Общите условия е предвидено, че за заявката за тази допълнителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит кредитополучателят дължи такса за бързо разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит. Дължимата сума е посочена в специалните условия на договора за кредит и е включена в Тарифа на кредитора, налична на началната стрА.ца.