Решение № 20 от 23.02.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Кюстендил, 22.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Георгиева

Мария Ст. Танева при участието на секретаря Симона Р. Цикова като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211500600389 по описа за 2021 година Въззивното производство по настоящото дело е по глава ХХІ НПК. Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на частния тъжител БЛ. ИВ. БЛ., ЕГН **********, от гр. С., срещу Присъда № 260015/24.03.2021 г. на КнРС, постановена по НЧХД № 840/2020 г. по описа на съда, с която подсъдимата ЛЮБ. В. БЛ. е призната за невиновна в извършването на престъпление по чл. 182 ал.2 във вр. с чл. 26 ал.1 НК и е оправдана по това частно обвинение. С присъдата разноските в размер на **** лв. са възложени в тежест на частния тъжител. Релевирани са бланкетни доводи за необоснованост и незаконосъобразност присъдата и за постановяването й при съществено нарушение на материалния закон и на процесуални правила. Моли се за отмяната й и за решаване на делото по същество.

Доказателствени искания в жалбата не са направени.

Жалбата се поддържа в о.с.з. от частиня тъжител и повереника му адв.М.А., която пледира отмяна на І-инстанционната оправдателна присъда като неправилна,необоснована и незаконосъобразна. Според адв.А. са налице всички обективни и субективни признаци на деянието,за което е обвинена подсъдимата и извода на съда за липса на субективната страна на престъплението е абсурден и изведен само от свидетелите, посочени от подсъдимата св.М.Х. и Я.Х., като не са взети предвид показанията на родителите на подсъдимия – свидетелите З. и И. Б.и. Поддържа се, че в мотивите на обжалваната присъда липсва задълбочен доказателствен анализ на всички доказателства в тяхната съвкупност и че с присъдата е настъпил противоправен резултат за частния тъжител поради това, че е лишен от правото да контактува със сина си. Подсъдимата Л.Б. по друго дело е осъдена за също 1 такова престъпление от КнРС, а по настоящото дело е установено, че тя системно нарушава предаването на детето или с отказ да го предаде, или със закъснение на часовете. По тези съображения се моли за отмяна на оправдателната присъда за престъплението по чл.182 ал.2 НК, с претенция за присъждане на сторените от частния тъжител разноски.

Защитникът на подсъдимата адв.А.П. пледира за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на І-инстанционната присъда като правилна и законосъобразна, тъй като когато детето не е давано на бащата, е имало медицински фактор за това и майката се е ръководела не от интереса на бащата, а от интереса на детето. По тези съображения не е налице субективната страна на обвинението и се моли за потвърждаване на оправдателната присъда.

Подсъдимата не се явява и не изразява становище по жалбата.

КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените му по чл. 313 и сл.НПК правомощия, намери жалбата за допустима като подадена в законовия срок и от надлежна страна и за неоснователна по същество, като прие от фактическа и правна страна следното:

С атакуваната присъда подсъдимата ЛЮБ. В. БЛ., ЕГН ********** е призната за невиновна в това, че на ********* г. и на ****** г., в условията на продължавано престъпление, е осъществила от обективна и субективна страна престъплението по чл.182 ал.2 НК, като в качеството си на родител на молетния Б. Б. Б., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнила и е осуетила изпълнението на определените по гр.д.№ 525/2020 г.по описа на съда с Определение № 707/30.04.2020 г. на КнРС привременни мерки за лични контакти на детето с баща му и на осн.чл.304 НПК е оправдана изцяло по повдигнатото с тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл.182 ал.2 вр. с чл.26 ал.1 НК. С присъдата частния тъжител е осъден да заплати на подсъдимата разноските й по делото в размер на **** лв.

Районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, като е приел, че с горепосоченото влязло в сила на 30.04.2020 г. Определение на КнРС са постановени привременни мерки за упражняване на родителските права, местоживеенето и режима на лични контакти и издръжка на малолетното дете Б. Б. и до приключване на делото с окончателен съдебен акт по същество упражняването на родителските права е предоставено на майката Л.Б.. На бащата Б.Б. е определен режим на лични контакти с детото всяка І и ІІІ събота и неделя на месеца за времето от 9 часа до 20,30 часа, по 7 часа дневно, с прекъсване през времето за обяд и следобедна почивка на детето, като контактите се осъществяват на територията на община Кюстендил, на места, подходящи за посещение съобразно възрастта на детето и да са съобразени с действащите към момента на постановяване на определението ограничения, въведени със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. , като в съботния ден майката има право да присъства , ако желае, а в неделния ден контактите се осъществяват без нейно присъствие, като вземането и предаването на детето се осъществява от и в дома на майката 2

Л.Б., на адрес: ***************.

В настоящото решение фактическата обстановка ще се допълни с отделни конкретизиращи я детайли.

Ноторно известно е, че предвид настъпилата пандемия от КОВИД 19 за времето от 13.03.2020 г. до 15.05.2020 г. беше обявено извънредно положение, със затваряне на обществени и културни заведения, както и заведения за обществено хранене.

Частният тъжител живее в гр. С., а подсъдимата заедно с малолетното им дете – в гр.К., на горепосочения адрес.

На ********* г. частният тъжител отишъл на посочения адрес на подсъдимата в гр.Кюстендил заедно с родителите си св.З. и И. И.ови, като при предварителен разговор с подсъдимата тя го помолила да отиде в 10 часа вместо в 9 часа, за да бъде приготвено детето. Подсъдимата излязла с детето на улицата и била готова да го предаде на баща му, като била съгласна и тя да отиде с тях да се разходят в парка, на което има право в съботния ден при срещата между бащата и детето, когато от колата излязла бившата й свекърва св.З.

И. и поискала тя да вземе детето от подсъдимата. Подсъдимата, която по време на брака им с тъжителя имала проблемни отношения с родителите му и според нея те са виновни за влошените отношения между нея и тъжителя и за аграсивното му поведение спрямо нея, заявила, че няма да даде детето на бившата си свекърва. Тъжителят започнал да блъска подсъдимата и да й казва да се качи в колата му, започнал да я обижда и тогава от къщата излезли родителите на подсъдимата и сестра й. Започнали да се разменят взаимно обиди межуд свидетелите И. и Х.. Тогава подсъдимата казала на тъжителя, че няма да се качи в тяхната кола с родителите му. Бащата на подсъдимата взел детето, което започнало да плаче и подсъдимата казала на тъжителя, че тя ще се качи в тяхната кола с детето и те да карат след тях, което тъжителят не сторил, а по съвет на майка си, която обиждала подсъдимата, отишли в полицията. След малко пред дома на подсъдимата дошли полицейските служители свидетелите В.И. и Д.Ч.. Подсъдимата била склонна да даде детето на баща му и в присъствие на свидетелите Ч. и В.И. се правели уговорки от подсъдимата да се видят на друго място само тъжителят, тя и детето. Но тъжителят заявил, че без родителите си няма да вземе детето и след като отказал да се видят само тримата, както подсъдимата предлагала, си тръгнал, като заявил, че утре е неговият ден.

На следващия ден ****** г. в 10 часа тъжителят отново с родителите си отъшъл пред дома на подсъдимата, за да осъществи контакт с детето си съгласно горепосоченото определение за привременни мерки. Подсъдимата излязла и му казала да изчака малко, защото детето станало по-късно и в момента закусва, като след това било необходимо подсъдимата да оправи тоалета му с поставяне на памперс, тъй като детето било на възраст година и половина. И тогава отново се намесила св.З. И., като на молбата на подсъдимата заявила, че няма да чакат и отиват в полицията. Бил подаден сигнал на тел.112 и малко след това пред дома на подсъдимата отново се озовали тъжителят и родителите му заедно с полицейски патрул в състав от свидетелите М.Я. и Б.К.. След спорове и пререкания около 11 часа детето 3 било предадено на бащата, като преди предаването му тъжителят обещал да го върне за обяд по настояване на майката на подсъдимата. Тъжителят върнал детето към 12-12,30 часа за обяд и след следобедния му сън, което е изрично посочено в определението за привременни мерки, тъжителят отново взел детето и го върнал вечерта към 19 часа.

Районният съд е извършил дължимия доказателстевн анализ съгласно изискването на чл.305 ал.2 и 3 НПК, въз основа на който е установил изложената фактическа обстановка.

Изцяло са кредитирани показанията на свидетелите-полицейски служители, неангажирани емоционално със случая като обективни и незаинтересовани и този извод се споделя от настоящия състав. Свидетелите И. и Ч., отишли на място на ********* г. са заявили, че подсъдимата е била готова да даде детето и е искала и тя да присъства на срещата между бащата и детето, но без родителите на тъжителя и че е предлагала да се разходят тримата в парка, но това не се осъществило и тъжителят си тръгнал без детето. Свидетелите Я. и К., отишли на място на ****** г. , са заявили, че около 11 часа подсъдимата е предала детето на тъжителя в тяхно присъствие.Св. В.ДЖ., работил по преписка, образувана оп подадена от подсъдимата жалба във връзка с присъствието на родителите му на ********* г., също следва да се кредитират изцяло поради подкрепянето им от показанията на полицейските служители-очевидци на случая.

Правилно районният съд е кредитирал изцяло и показанията на свидетелите М.Х. и Я.Х., като е приел, че те са съпоставени с останалия доказателствен материал. В тази връзка може да се допълни, че изнесеното от двете свидетелки, които са майка и сестра на подсъдимата и които в детайли сочат влошените отношения между страните и причината за поставеното от подсъдимата условие относно родителите на тъжителя, са кредитирани изцяло, защото показанията им се подкрепят от показанията на незаинтересованите свидетели полицейските служители съобразно личните възприятия на последните.

Настоящият състав намира за правилен и законосъобразен довода на районния съд, че показанията на свидетелите З. и И. И., родители на тъжителя, също съпоставени с останалия доказателствен материал, следва да се кредитират частично в частите им, в които се подкрепят от останалите кредитирани доказателства – че на ********* г. подсъдимата е извела детето, за да го преда дан тъжителя, което е съобщено и от останалите свидетели и че на следващия детн, макар и в 11 часа, детето е предадено на тъжителя от подсъдимата. Като причина за отказа да предаде детето на ********* г. районният съд правилно е приел неприетото от тъжителя условие, поставено от подсъдимата – на срещата да не присъстват родителите му и да се разходят само тримата, а не нежеланието й изобщо да даде детето, както сочат свидетелите И.. В кредитираните части показанията на св.И. се подкрепят от останалите кредитирани доказателства.

Св.Зл.И. е заявила:“****************************************************“. Б. помоли Л.

**********************************************************“ А за следващата инкриминирана дата-****** г. св.Зл.И. е заявила:“******************************************************************************* И за втората дата свидетелят е заявил:“След 2 часа увещание и от страна на полицаите в 11 4 часа те дадоха детето“. В така посочените части показанията на свидетелите И. правилно и законосъобразно са кредитирани като обективни.

Обяснението на подсъдимата съдът правилно е посочил ,че кредитира изцяло. Въззивният съд допълвакато основание за това обстоятелството, че изнесените от подсъдимата факти в обяснението й се подкрепя от кредитираните свидетелски показания, изброени по-горе. По принцип обяснението на подсъдим изпълнява двояка функция. То е както средство за защита, така и може да бъде годно доказателствено средство. В случая обяснението на подсъдимата изпълнява втората функция. Тя обстоятелствено изяснява причините за покъсното предаване на детето предвид ниската му възраст и физиолигичните му функции, типични за възрастта. Нейното обяснение на причините за непредаване детето на първата дата и по-късното предаване на втората дата съвпадат със заявеното в показанията на полицаите Ч. и И., Я. и К., Я. и М. Х., както и с кредитираната част от показанията на свидетелите И..