Решение № 6533 от 29.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6533 гр. София, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Въззивно гражданско дело № 20241100512783 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба № 8760/19.09.2024 г. на „ЗАД А.“ АД срещу постановление от 03.09.2024 г. за разноски, обективирано в съобщение от 05.11.2024 г. на ЧСИ М.К. по изпълнително дело 20247880400709, с което е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение на адвоката на взискателя, както и определения по изпълнителното дело размер на таксите ТТРЗЧСИ.

С жалбата се иска отмяната като незаконосъобразни действията на ЧСИ М.К., peг. № 788 относно отказа за намаляване на приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение по горепосоченото изпълнително дело, поради прекомерност, съобразно действителната правна и фактическа сложност на защитата и оттам преизчисляване и на размера на разноските към ЗЧСИ, да бъдат съответно намалени при отчитане на законовоопределените размери.

Твърди се, че с покана за доброволно изпълнение с изх. № 7687 от 22.08.2024 г. по описа на ЧСИ М.К., вх. № 100-1843 от 22.08.2024 г. по описа на ЗАД „А.", последните са поканени да заплатят по приложен изпълнителен лист, издаден на основание съдебно решение по гр. дело № 886/2023 г. на PC Велико Търново сумите в размер на 413,18 лева - присъдени разноски, 500,00 лева за адв. хонорар в изп. дело, както и разноски по ТТРЗЧСИ в размер на 355,58 лева общо за разноски в изпълнителното производство.

На 26.08.2024 г., с вх. № 7781/26.08.2024 г. на ЧСИ, длъжникът ЗАД „А.“ е направил възражение срещу размера на разноските за адвокатски 1 хонорар на взискателя като прекомерно завишен, както и срещу размера на таксите по ТТЗЧСИ, като е посочено, че правната помощ на адвоката на взискателя се е свела единствено до подаване на молбата за образуване на изпълнително дело. Цитират се разпоредбата на чл. 53 от Етичния кодекс на ЧСИ, като отбелязват, че ЧСИ прави и приема само онези разноски, които са оправдани с оглед фактическите обстоятелства по делото. Отбелязва се, че в молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е следвало да посочи изпълнителен способ и в случай, че такъв е посочен с друга нарочна молба, това е поради собственото му поведение, последиците от което не следва да са за сметка на длъжника, както и че изготвянето и депозирането на още една молба по образец не възлиза на 500,00 лева. Считат че цитираното адвокатско възнаграждение значително надвишава размера на основния дълг.

Излагат се аргументи за намаляване на посоченото адвокатско възнаграждение за взискателя и определението такси по т.26 от ТТРЗЧСИ, като се излагат доводи за нищожност на Наредба №1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, произтичаща от нарушението на нормата на чл. 101, пар. 2 ДФЕС във връзка с т. 1 от диспозитива на решение С-438/22 на СЕС. Поради това се сочи, че ЧСИ е следвало да отчете реално положените часове работа и усилия от страна на адвоката, които да остойности на база средни пазарни цени.

Отбелязва, че съгласно постановеното решение № С-438/22 на СЕС по преюдициално запитване, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение, ако установи че Наредба № 1/2004 г. противоречи на посочения чл. 101, пар. 1, като с оглед директният ефект на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, наредбата се ръководи единствено и само от материалния интерес на спора, без да държи сметка за действителната му фактическа и правна сложност, за извършените съдопроизводствени действия от страните, за продължителността му и т.н.

Моли се съдът да определи хонорар на адвоката на взискателя без позоваване на Наредба № 1/2004 г., а евентуално се съобрази, че съгласно наредбата за образуване на изпълнително дело се дължи възнаграждение 200 лева, а за водене на делото и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответните възнаграждения по чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Считат, че в делото липсват данни за извършване на други правни и фактически действия от страна на взискателя и неговия адвокат, освен подаването на шаблонна молба за образуване на изпълнителното дело, т. е. не са извършвани действия с цел удовлетворяване на парични вземания по смисъла на т. 2 на чл. 10 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, също така и не е налице водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

Отделно от изложеното, във възражението е посочено, че ЗАД „А.“ е 2 дружество с публично оповестени банкови сметки, поради което изпълнителните действия за събиране на суми от сигурен платец не представляват правна сложност, което обосновава извода, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно.

Намират, че по процесното изпълнително дело правната помощ на адвоката се е свела единствено до изготвяне на шаблонна молба за образуване на изпълнителното дело и нейното подаване и единственото, което е сторено от взискателя, чрез адвокат, е образуването на изпълнителното дело, поради което е поискано намаляването размера на разноските за адвокатски хонорар на взискателя. Считат че съгласно разпоредбата на чл. 426, ал. 2 ГПК е предвидено, че в молбата си за образуване на изпълнително дело, взискателят посочва начина на изпълнение, поради което молят да се приеме, че действията на пълномощника на взискателя се свеждат само до такива по образуване на изпълнително дело и няма други процесуални действия, извършени от адвоката на взискателя, които да попадат по хипотезата на чл.

10, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г.

С оглед изложеното се моли съда да отмени постановлението в обжалваната част, тъй като считат че не са налице предпоставките за приемането за събиране на посочения адвокатски хонорар, предвид обстоятелството, че не са представени доказателства за реалното му плащане, а евентуално и тези по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Взискателят И.Н.К. чрез адв. Ж.Д., оспорва изложеното в жалбата, като посочва, че таксите са правилно начислени.

Частният съдебен изпълнител М.К. е изложил мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, с които изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и намиращите се в изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

С молба вх. № 7670 от 20.08.2024 г. на И.Н.К. чрез адв. Ж.Д. е образувано изпълнително дело 20247880400709 по описа на ЧСИ М.К., въз основа на изпълнителен лист № 358 от 06.08.2024 г., издаден от Районен съд гр. Велико Търново по гр. д. 20234110100886/2023 г., по силата на който ЗАД „А.“ АД е осъдено да заплати на И.Н.К. сумата от 413.18 лв. - държавна такса и възнаграждение за вещи лица, изчислени съобразно уважената част на исковата претенция.

Към молбата са приложени изпълнителен лист № 358 от 06.08.2024 г., издаден от РС, гр.Велико Търново по гр. д. 20234110100886/2023 г. и адвокатско пълномощно.

С постановление от 22.08.2024 г. на ЧСИ М.К. са приети на основание чл. 78 и 79 ГПК, сторените разноски по изпълнителното производство в размер на 500 лева- разноски по изп. дело за адвокатско възнаграждение и в общ размер на 355,58 лева – такси по ТЗЧСИ, сбор от 246 лева- обикновени такси и 109,58 лева – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

3

На 22.08.2024 г. от длъжника е получена покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че дължи на взискателя следните суми: 413.18 лв. – присъдени разноски, 500 лв. – разноски по изп. дело, 355,58 лева – такси по ТЗЧСИ.

На 26.08.2024г. е постъпило възражение от ЗАД „А.“ АД относно приетото от ЧСИ М.К. адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, описано в покана за доброволно изпълнение с изх. № 7687 от 22.08.2024г. изпратена до взискателя И.Н.К..

На 26.08.2024г. е изпратено постъпилото възражение от ЗАД „А.“ АД до взискателя И.Н.К..

На 02.09.2024г. е постъпило становище от взискателя И.К. чрез адв.

Ж.Д. относно постъпилото възражения.

С постановление от 03.09.2024 г. съдебният изпълнител не е уважил възражението на длъжника и не е уважил направеното искане да се намали адвокатското възнаграждение до законоустановения минимум, както и да се преизчисли таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ и да се уточнят дължимите такси по делото. До ЗАД „А.“ АД на същата дата е изпратено съобщение, с което са уведомени, че подаденото възражение е оставено без уважение.

На 19.09.2024г. ЗАД „А.“ АД обжалват издаденото от ЧСИ М.К.

Постановление от 03.09.2024г. относно постановения отказ да намали размера на адвокатското възнаграждение, както и определения по изпълнителното дело размер на таксите по ТТРЗЧСИ.

На 25.09.2024г. е изпратена постъпилата частна жалба от ЗАД „А.“ АД до взискателя И.К..

На 08.10.2024г. е постъпило становище по частната жалба подадена от И.К. чрез адв. Ж.Д..

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира следното от правна страна:

В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, предложение последно ГПК, изрично е предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по изпълнителното дело от длъжника.

Депозираната жалба е ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Предмет на жалбата е постановление за разноски от 03.09.2024 г., инкорпорирано в съобщение до длъжника в частта по повод подадено възражение срещу определения адвокатски хонорар на взискателя, както и определяне по изп. дело размер на таксите по ТТРЗЧСИ.

С оглед спецификите на изпълнителния процес и отговорността за разноски в същия, както е посочено в ТР 3/2017 г. на ОСГКТ на ВКС по своето 4 естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е ограничена до размера на извършените в производството разноски и намира своето основание в това, че не изпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски. Тези разноски обаче трябва да са били във връзка с изпълнението и да са били необходими за принудителното реализиране на вземането, т.е да са действително дължими.

Също така, както е посочено в ТР 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС първоначалният взискател прави разноски по образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, по осъществяването на други изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които (при възражение от длъжника или от някой от присъединените кредитори) се признава тази част, която съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ; и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.

Длъжникът дължи на взискателя направените разноски, т.е внесените суми за такси, разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение. Поради това и съгласно ТР 3/2017 г. на ОСГКТ на ВКС само по себе си авансовото внасяне на дължимите по изпълнението такси и разноски не е достатъчно за да могат да бъдат събрани от длъжника, а е необходимо да бъде установено, че тези суми са действително дължими по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяване.

В конкретния случай изпълнителното дело е образувано от взискателя И.К. на 22.08.2024 г. - с молба за образуване на ИД, в която се съдържа искане за налагане на запор върху банковата сметка на ответното застрахователно дружество. Взискателят е представляван от адв. Д., по силата на пълномощно от 14.08.2024 г., инкорпориращо и договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ заплащането на 500 лева адвокатско възнаграждение.