Присъда № 13 от 20.06.2024, Районен съд - Поморие

МОТИВИ на присъда № 13/20.06.20... г. по НОХД № 97/2023 г., по описа на РС – Поморие

Производството по делото е образувано по обвинителен акт на прокурор при РП – Бургас, ТО – Поморие, с който е повдигнато обвинение на К. К. К., ЕГН **********, с адрес гр.Поморие, ул. „...“, № ..., за това, че на 02.04.2021 г., в гр.Поморие, ул. ... причинил средна телесна повреда на С. П. И., изразяваща се във фрактура на интерфалангеалните стави с дислокация на фрагментите, което увреждане е довело до трайно затруднение движението на десен горен крайник за срок от около 6 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес – престъпление по чл.129, ал.1 от НК.

С протоколно определение № ...4/17.11.2023 г., по повод подадена писмена молба, съдът е приел за съвместно разглеждане предявения от пострадалия С. П. И. против подсъдимия К.

К. К., граждански иск за обезщетение на причинените на пострадалия с престъплението, предмет на обвинението неимуществени вреди, в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 02.04.2021г., до окончателното й изплащане, както и за 360 лв., имуществени вреди, както и за разноските по делото в това число и тези по НЧХД № 212/2021 г., по описа на РС – Поморие, прекратено на основание чл.287, ал.7 от НПК, поради това, че престъплението е от общ характер и е конституирал пострадалия в качеството на граждански ищец и частен обвинител в процеса.

В съдебно заседание прокурор от РП – Бургас, ТО – Поморие поддържа обвинението, като пледира за признаване на подсъдимия за виновен по обвинението и налагане на същия на наказание лишаване от свобода за срок от една годИ. и шест месеца, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок от три години, на основание чл.66, ал.1 от НК, както и за уважаване на предявения граждански иск.

Подсъдимият не се признава за виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен, моли съдът да го признае за невинен и да го оправдае по обвинението.

Защитникът на подсъдимия адв.В. А. изразява становище, че обвинението не е доказано по безспорен начин, също прави искане съдът да постанови оправдателна присъда.

Частният обвинител и граждански ищец и повереникът му адв.Т. М. заявяват становище за доказаност на обвинението и пледират за признаване на подсъдимия за виновен по същото, с налагане на наказание една годИ. лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено, на основание чл.66 от НК и за уважаване на предявения граждански иск, както и за присъждане на разноските по делото.

След като изслуша страните и се запозна с материалите по делото, съдът прецени поотделно и в съвкупност събраните доказателства, при което прие от фактическа страна следното.

Подсъдимия К. К. К. и св.М. Д. К. са бивши съпрузи, отношенията между които са били влошени както по време на брака им, така и след прекратяването в началото на 2021 г., видно от представения по делото препис от заповед за незабавна защита № 1/21.08.2020 г., издадена по гр.дело № 418/2020 г., по описа на ПРС, с която подсъдимият е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на свидетелката и му е забранено да приближава жилището и местоработата й, както и местата й за социални контакти и отдих, а така също от представените преписи от постановления на прокурор за отказ от образуване на наказателно производство от 04.01.2021 г. и от 23.04.2021 г., постановени във връзка с подадени от свидетелката заявления за отправяни от подсъдимия заплахи и обиди както към нея, така и към пострадалия С. П. И..

Установява се от показанията на св.К., както и от тези на св.Г. Ц. Р., че към 1 инкриминираната дата св.К. съжителствала с пострадалия С. П. И., като двамата обитавали жилище на адрес ...

Видно от представения по делото препис от Експертно решение № 1007/31.05.2012 г., на ТЕЛК за очни заболявания, пострадалият С. П. И. е със 100% трайно намалена работоспособност пожизнено, поради практическа неличима слепота на дясното око и намалено централно зрение на лявото око.

Вечерта на 02.04.2021 г., св.Р. била заедно с пострадалия И. в жилището му в гр.Поморие, ул. ... като по същото време св.И.а била на работа.

Около 22.00 – 22.30 ч., на горепосочената дата, на вратата на жилището се почукало, И. отворил, при което в апартамента влязъл подсъдимият Колев, придружаван от трето лице, с неустановена по делото самоличност.

При влизането се в дома подсъдимият Колев нападнал И., нанасяйки му удари с юмруци в главата, тялото и крайниците, а третото лице дърпал и блъснал пострадалия, който прикривал лицето си от ударите с ръце, а при побоя удар получила и св. Р..

След нанесения на пострадалия побой подсъдимият избягал, придружаван от третото лице, а св.Р. сигнализирала органите на реда, като при оттеглянето си подсъдимият бил видян от св.П. Р. К., обитаващ жилище под наем в сградата, обитавана от пострадалия и св.К. и св.И. Б. П., наемодател на св.К..

Съгласно приетото като доказателство заключение на вещото лице д-р Г. М. по изготвената съдебномедицинска експертиза, от ударите на подсъдимия на пострадалия И. били причинени оток по долен ляв клепач, кръвонасядания по крайниците и рана по дясно ходило, които увреждания са довели до болка, частично счупване на десен долен резец, както и фрактура на интерфалангеалните стави с дислокация на фрагментите, което увреждане е довело до трайно затруднение движението на десен горен крайник за срок от около 6 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес.

За установяването на описаната фактическата обстановка съдът кредитира изцяло показанията на св.М. Д. К. и тези на свидетелката и очевидец Г. Ц. Р..

Съдебният състав отчита безспорното обстоятелство, че св.К. е съжителка на пострадалия, а св.Р. е тяхна приятелка и като такива същите са пряко заинтересувани от изхода на процеса, но техните показания са последователни, безпротиворечиви и взаимноподкрепящи се и не на последно място същите се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства.

Показанията на св.К., относно влошените отношения между страните, в това число относно отправяните заплахи от подсъдимия към нея и съжителя й и пострадал, очертаващи мотивите за извършеното престъпление, се подкрепят от посочените заповед за незабавна защита от домашно насилие № 1/21.08.2020 г. и прокурорски постановления от 04.01.2021 г. и от 23.04.2021 г.

Показанията на св.Р., относно присъствието на подсъдимия в дома на пострадалия на инкриминираната дата, се подкрепят от тези на св.П. К., дадени на досъдебното производство и прочетени от съда, на основание чл.281, ал.5 от НПК, на които съдът дава вяра, тъй като свидетелят от една страна не отрича верността им, а от друга същите са дадени по-близо във времето до инкриминираната дата, а и кореспондират със заявеното от св.Р..

Присъствието на подсъдимия на местопрестъплението се установява и от показанията на св.И. П., дадени на досъдебното производство и прочетени от съда, на основание чл.281, ал.5 от НПК, които съдът кредитира по аргументите изложени относно показанията на св.К., както и поради обстоятелството, че свидетелят е утвърдил присъствието на подсъдимия на местопроизшествието в дадените от него сведения при извършената полицейска проверка по 2 случая.

Показанията на очевидката и свидетел Генка Р. относно нанесените на пострадалия удари от подсъдимия се подкрепят и от установените от вещото лице телесни увреждания на пострадалия.

Обясненията на подсъдимия, че същият не е присъствал на мястото на престъплението и не е нанасял удари на пострадалия представляват защитна теза, която съдът не възприема, тъй като тези обяснения се опровергават от показанията на св.Р., П. и К. и от установеното от вещото лице.

Съдът намира за неоснователно възражението на защитата са недоказаност на авторството на деянието от страна на подсъдимия, тъй като нанесените от него удари на пострадалия се установяват от показанията на св.Р., които съдът кредитира изцяло по горепосочените аргументи, като изтъкнатата от защитата възможност за самонараняване на пострадалия е теоретична такава и не е подкрепена от доказателствата по делото, напротив св.Р. убедено заявява, че пострадалият не е нанасял удари на подсъдимия, а единствено се е опитвал да се предпази от нанесения му побой, прикривайки лицето си с ръце.

Въз основа на установените факти и закона съдът прие следните правни изводи.

Нанасяйки удари с ръце в главата, тялото и крайниците на пострадалия С. П. И., включително и по дясната му ръка, подсъдимият К. К. К. е причинил на пострадалия фрактура на интерфалангеалните стави с дислокация на фрагментите, което увреждане е довело до трайно затруднение движението на десния горен крайник на пострадалия за срок от около 6 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, с което подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.129, ал.2, предл.трето, вр.с ал.1 НК.

Съдът намира, че престъплението е извършено от подсъдимия при форма на вИ.та пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

Подсъдимият е съзнавал, че нанасяйки удари на пострадалия може да му причини телесни увреждания, включително и фрактури от вида на процесната, водеща до трайно затруднение движението на крайник и е искал настъпването на тези последици.

За престъплението по чл.129 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода до шест години.

За да определи размера на наказанието съдът взе предвид доказаните по делото смекчаващи и отегчаващи вИ.та на подсъдимия обстоятелства.

Смекчаващи вИ.та обстоятелства са, че подсъдимият е неосъждан, видно от представената по делото справка за съД.ст, не са констатирани други негови противообществени прояви и има добро процесуално поведение, като по делото не се установиха преки трайни вредни последици от нанесената телесна повреда, по-големи от обичайните.

Отегчаващи вИ.та обстоятелства според съда са, че деянието е осъществено в дома на пострадалия, като е нанесен побой на незрящ човек, при който освен инкриминираната средна телесна повреда са причинени и леки такива, довели до болка.

Изложеното мотивира съдът да приеме от една страна, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, водещи до несъразмерна тежест и на най-лекото предвидено от закона наказание, като такива аргументиращи приложението на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.б от НК, а от друга страна, че е налице превес на смекчаващите над отегчаващите вИ.та обстоятелства, поради което и определи наказанието „Лишаване от свобода” в размер под средния предвидения от закона размер, а именно две години, който размер според съда в най-голяма степен ще способства за поправянето и превъзпитнието 3 на подсъдимия към спазване законите и добрите нрави и ще въздейства предупредително върху него, както и възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Съдът взе предвид, че наложеното наказание лишаване от свобода е под три години и подсъдимият, както бе посочено, е неосъждан, съобрази установената сравнително ниска степен на обществена опасност на личността му и намери, че с оглед постигане целите на наказанието предвидени в чл.36 от НК и най-вече за поправянето на осъденият, същият не е необхоД. да изтърпи ефективно наложеното му наказание две години лишаване от свобода, поради което отложи изпълнението на наказанието за изпитателен срок от четири години, на основание чл.66, ал.1 от НК.

Предявен е от пострадалия граждански иск за причинените му с престъплението имуществени вреди, който е основателен до размера от общо 60 лв., представляващ заплатена от пострадалия сума от 40 лв., за издаване на СМУ и такава от 20 лв., за медицински изследвания, за които суми пострадалият е ангажирал неоспорени писмени доказателства – фактура и фискален бон, поради което съдът уважи иска до посочения размер.

В останалата му част, до предявеният размер от 360 лв., гражданският иск за имуществени вреди е неоснователен и като такъв бе отхвърлен от съда, тъй като заплатената от пострадалия сума в размер 300 лв., за депозит на вещо лице по прекратеното съдебно производство по НЧХД № 212/2021 г., по описа на РС – Поморие, съставлява разноски на пострадалия по делото, а не имуществени вреди от престъплението.