Присъда № 34 от 25.09.2025, Районен съд - Несебър

МОТИВИ към Присъда № 34 от 25.09.2025г. по НОХД № 318/2025г. по описа на Районен съд - Несебър

Съдебното производство по настоящото дело е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на Районна прокуратура – гр.Несебър от 10.06.2025г. против подсъдимия А.И.М. с ЕГН **********, за това, че:

На 04.10.2024г., около 10.00 часа, в КК С.Б. общ.Н., обл.Б., на главната алея, пред хотел „Ф.“, отнел чужди движими вещи: 1 брой златен синджир от 9-каратово злато, дълъг около 46 см, на стойност 630,12 лева и сумата от 150 лева, от владението на Д.У., родена на **.**.****г. в гр.П.В., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да бъдат присвоени, като употребил за това сила – удар с юмрук в главата – престъпление по чл.198, ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура – гр.Несебър в съдебно заседание поддържа изцяло обвинението против подсъдимия М.. Излага подробни аргументи, установяващи фактическата обстановка при извършване на престъпното деяние от подсъдимия и доказващи както от обективна, така и от субективна страна последното. Аргументира изводите си относно правната квалификация на същото. Пледира за реализация на наказателната отговорност спрямо подсъдимия при условията на чл.58а, ал.1 във връзка с чл.373, ал.2 от НК, чрез налагане на наказание – три години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим на изтърпяване. Наред с това, предлага на основание чл.59, ал.1 от НК да бъде приспаднато времето, през което подс.М. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” и „Домашен арест“ по настоящото производство. С оглед на това предлага направените разноски в хода на досъдебното и съдебното производство да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.

Подсъдимият М., в производство по чл.370 и сл. от НПК, признава изцяло вината си и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразява съгласие да не се събират нови доказателства за тези факти, освен събраните такива в хода на досъдебното производство. В последната си дума моли съда да му наложи по-ниско наказание.

Защитникът на подс.М. пледира за определяне наказание на подзащитния му в размер на една година, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години. В тази връзка акцентира върху младата възраст на подсъдимия, трудностите в семейството, които е срещал в отношенията с втория му баща, направените самопризнания и проявеното от М. критично отношение спрямо извършеното от него деяние.

Счита ,че с така предложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл.36 от НК.

СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ

ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ

1

ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:

Подсъдимият А.И.М. е с основно образование. Не е женен. Осъждан е. Понастоящем е с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в Следствения арест към Затвора-Бургас.

На 04.10.2024г., подсъдимият А.И.М. се намирал в к.к.С.Б. общ.Несебър. Около 10:00 часа подсъдимият се разхождал пеш по главната алея в комплекса, в района на хотел „Ф.“. По същото време свид.Д.У., британска гражданка, вървяла по главната алея към хотел „И.П.“ в КК С.Б. където била настанена. Същата носела на врата си златен синджир тип верижка с дължина - 46 см, а в ръката си държала дамската си чанта, в която имало 150 лева. Когато наближила хотел „Ф.“, свид.У. се разминала с момче, което й се сторило съмнително. След като минало зад нея, непознатото момче сграбчило синджира на врата й и го дръпнал назад. Пострадалата също хванала синджира си и се опитала да го дръпне напред. Тогава непознатият я ударил с юмрук в задната част на главата и се опитал да отвори пръстите на ръката й, но същата не пуснала синджира. Двамата се сбили и паднали в страничните храсти, където борбата помежду им продължила около 2-3 минути. Накрая, непознатият успял да скъса синджира на свид.У., след което много бързо отворил чантата й и взел парите от там и побягнал в посоката, в която се движел преди това. В този момент, от двете страни се появили двама непознати мъже, които се опитали да спрат нападателя на пострадалата У., но без успех. При разпита си, свид.У. е дала подробно описание на извършителя на престъпното деяние.

Свидетели на случилото се станали свид.И.С. - охранител в хотел „Е.“ и свид.К.М. - метачка в „БКС“ - С.Б. община Несебър, които се намирали в непосредствена близост до местропроизшествието. В разпита си пред разследващите свид.С. установява, че от метачката в района разбрал за нападението над пострадалата и веднага се запътил към нея. Видял една жена да плаче и вика, докато се боричка с едно момче. Докато стигне до тях, на пътя спряла кола, от която слезли двама мъже. Тогава нападателят се хвърлил в храстите и избягал. Свид.М. потвърждава случилото се. Същата сочи, че след като момчета се разминало с пострадалата, се обърнало рязко и я ударило с юмрук отзад по главата. Двамата паднали в храстите и продължили да се бият. В този момент се появил охранителя С. и още един мъж, който слязъл от спряла на пътя кола, които се опитали да заловят извършителя на престъплението, но същият скочил през храстите към плажа и избягал.

В хода на разследването са били прегледани записите от камерите за видеонаблюдение, монтирани в района на местопроизшествието, при които е установено лице, което отговаря на описанието на подсъдимия А.И.М., по прякор „Карачора“ от село Кошарица, общ.Несебър. В разпита си пред разследващите органи, свид.Николай Ташев – разузнавач към РУ в МВРНесебър сочи, че извършителят на престъпното деяние е познат на полицейските органи, тъй като е криминално проявен. Разпознат е по общите 2 черти на лицето и телосложението му.

В хода на досъдебното производство е извършено разпознаване, при което, както пострадалата У., така и свидетелите К.М. и И.С. са посочили като извършител на деянието – подс.А.И.М..

От изготвената в хода на разследването съдебно-оценъчна експертиза /л.98 по ДП/ се установява, че стойността на отнетия от пострадалата златен синджир е в размер на 630,12 лева.

При разпита си пред разследващия орган, подс.М. твърди, че е взел от пострадалата само 40 лева, като отрича да е взимал синджир. В съдебно заседание, същият признава вината си, както и всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират нови доказателства за тези факти, освен събраните в хода на досъдебното производство.

До приключване на делото пред първоинстанционния съд, вещтите предмет на престъплението по делото не са били върнати на собственика им.

Гореизложеното се подкрепя изцяло от материалите по ДП № 304 ЗМ-1168/2024г. по описа на РУ на МВР-Несебър, приети като доказателства по делото.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

С оглед така приетата за установена по делото фактическа обстановка, съдът намира, че на инкриминираната дата – 04.10.2024г., подсъдимият М., е осъществил фактическия състав на престъплението по чл.198, ал.1 от НК. Деянието е извършено умишлено, при форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 от НК и при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Изложената и възприета от съда фактическа обстановка се потвърждава по категоричен и безспорен начин от материалите по досъдебното производство, както и от самопризнанията на подсъдимия пред съда, които кореспондират с целия събран по делото доказателствен материал.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

При отмерване размера на предвидената в чл.198, ал.1 от НК санкция за подсъдимия М., съдът съобрази от една страна степента на обществена опасност на извършеното от него престъпно деяние, с оглед предвиденото от законодателя наказание – лишаване от свобода от три до десет години и разновидността на формата на вината – “пряк умисъл”. Наред с това, съдът взе предвид степента на обществена опасност на личността на дееца – многократните му осъждания за кражби и грабеж и механизна на извършване на деянието – проявената от него престъпна упоритост за отнемане на инкриминираните вещи на пострадалата чрез нанасяне на удари по главата й и тялото, за което свидетелства заключението по изготвената в хода на ДП съдебно-медицинска експертиза. Наред с това, съдът взе предвид и приобщената към доказателствения материал по делото справка за съдимост, 3 от която се установява, че на същата дата подс.М. е извършил опит за грабеж в гр.Бургас, като опитът е останал недовършен, поради независещи от дееца причини. От друга страна съдът взе предвид сравнително младата му възраст и направените от него самопризнания. Също така, съдът взе предвид и стойността на вещите, предмет на престъплението.

Като взе предвид гореизложеното и като съобрази императивната разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът прие, че са налице условията по ал.1-3 на чл.58а от НК. Предвид на това, съдът наложи на подсъдимия М. наказание – ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване в Затвор. На основание чл.59, ал.1 от НК, съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР и впоследствие с мярка за неотклонение „Домашен арест“ и „Задържане под стража” до влизане на присъдата в сила.

Съдът намира, че така определеното наказание по вид и размер се явява адекватно на степента на обществена опасност на извършеното от М. престъпление като деяние, степента на обществена опасност на подсъдимия като личност и напълно достатъчно по размер да съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенция, залегнали в разпоредбата на чл.36 от НК.

Накрая съдът се произнесе по въпроса за направените в хода на досъдебното и съдебното производството разноски, които с оглед изхода по делото, възложи в тежест на подсъдимия.

МОТИВИРАН от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

4