Определение № 2488 от 30.08.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2488 гр. София, 29.08.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Веселина Й. Ставрева

Д. Василева като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно частно наказателно дело № 20231100604126 по описа за 2023 година

Производството по делото е с правно основание чл.243,ал.8 от НПК.

Постъпила е Жалба от С. А. Б. ,в качеството на пострадал по ДП№ 2263МК 1228/2021 г.по описа на 02 РУ-СДВР,пр.пр.№ 28629/2016 г.по описа на СРП, срещу Определение на СРС,НО,16-ти състав по НЧД№12500/2022 г., с което е било потвърдено Постановлението на СГП от 23.03.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по делото.Досъдебното производство е било образувано и водено с оглед извършено престъпление по чл.216,ал.1,пр.2от НК , но не е било привлечено в качеството на обвиняем някое наказателно отговорно лице.

В Жалбата Б. намира ,че постановения съдебен акт на СРС е неправилен и незаконосъобразен,като счита че на практика Жалбата му не е била разгледана по същество , а просто са повторени изводите на прокурора.Впечатлило го е и обстоятелството ,че вместо да се произнесе със съдебен акт Определение , СРС постановил Решение.Сочи още ,че както СРП , така и СРС не искат да разберат ,че ел.инсталацията му е била унищожена два пъти/веднъж в периода от 06-12.06.2016 г. и повторно – на датата 26.06.2016 г.Разпитаните свидетели били разпитвани само за първия случай.Неправилно СРС твърди ,че се водели различни преписки за събитията на същата дата,но уточнява че пр.пр.№ 46831/2019г. наистина го касае ,но по друг повод , а именно касателно закана с убийство спрямо него от страна на лицето Ц.И..Друга преписка по негова жалба не била образувана, като в тази посока има документ от СРП.При това положение жалб. апелира СГС да прецени дали е приложим принципът ne bis in idem касателно случилото се на 26.06.2016 г.Като приложения към Жалбата на Б. до СГС са приложени Решение № 2357/20.05.2023 г. на СРС, Жалба ,Вх.№ 91768/03.04.2023 г. до СРС и Справка от 27.09.2017 г.на СРП.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице , разполагащо с право да обжалва Определението на СРС , доколкото има качеството на пострадал с оглед правната квалификация на деянието ,за което е водено наказ.производство в досъдебната му фаза.Разгледана по същество Жалбата е неоснователна , а атакуваното Определение е правилно и законосъобразно.

Нужно е да се направят уточнения относно обема на дължимо произнасяне по делото при така постъпилата Жалба , независимо от обективния факт че поради влошените отношения между семейството на жалб.Б. и това на дъщеря му, са налице редица образувани досъдебни производства.На следващо място, формата на съдебния акт, който е предмет на съдебен контрол в настоящото производство също следва да бъде коментирана в терминологичен аспект и с оглед изричното оплакване в тази посока от жалб.Б..

ДП № 226 змк 1228/2021 г. е било образувано въз основа на пр.пр.№ 28629/2016 г. за 1 извършено престъпление „Унищожаване и повреждане“ по чл.216,ал.1,пр.2 от НК.За това ,че на неустановена дата са повредени елементи от захранваща ел. инсталация на жилището в гр.София,кв.“Орландовци“ , ул.“****.Обвинение срещу наказателно отговорно лице не е било повдигнато ,тъй като е счетено ,че не са налице предпоставките на чл.219,ал.1 от НПК и това решение на органите на досъдебното производство не подлежи на съдебен контрол.Тъй като престъплението по чл.216,ал.1 от НК е резултатно престъпление , от него има пострадало лице и в този смисъл жалбоподателят се явява оторизиран от законодателя да обжалва съдебния акт на СРС , постановен на основание чл.243,ал.4 и следв. От НПК.Този извод не е еднозначен за всички други възможни правни квалификации на извършени други престъпления/вкл. такива от които няма пострадало лице и поради това жалб.Б. не би могъл да депозира процесуално допустима Жалба , тъй като не притежава качеството на пострадал/.При тази правна рамка настоящия въззивен състав на СГС ще се произнесе относно престъплението по чл.216,ал.1,пр.2 от НК.

В Жалбата на Б. последният изразява учудване ,че СРС се е произнесъл с Решение , а не с Определение.В действителност , наистина приложенията по Жалбата съдържат Решение № 2351/20.05.2023 г./л.6-12 от ВНЧД№ 4126/2023 г. по описа на 7 възз. С-в на СГС,принтирано от компютърната система ЕИСС/ и без подпис на съдията от СРС.Прави впечатление ,че в диспозитивната част на този съдебен акт се казва „препис от Определението трябва да се връчи на жалб.С. Б., както и се казва още ...“Определението подлежи на обжалване и протестиране в седмодневен срок пред СГС“.В същия момент съд. акт е озаглавен Решение и диспозитивът се предхожда от глаголът „РЕШИ“.От друга страна , на л.9-11 от НЧД№ 4850/2023 г. на СРС,НО,21-ви състав се съдържа съд. акт Определение ,постановен на същата дата 20.05.2023 г. и съдържащ същия текст от горното Решение, като този документ носи и подпис на съдия Елена Розалинова от СРС/Предс. на 21-ви състав от НО/.Видно от удостоверявания и Пълномощно именно това Определение е било връчено на упълномощен представител/повереник/ на пострадалия С. Б., както чл.243 от НПК изисква.Следователно , ако става въпрос за грешка в самата система ЕИСС, където неправилно съд.акт е озаглавен Решение, то връчването в съшия момент на препис от Определението на представител на пострадалия сочи на изпълнение на законовите изисквания в това отношение.

Основателно СРС е приел за установено от фактическа страна следното :

Жалбоподателят

С. Б. и Д. Б. са съпрузи и родители на С.Б.-И..Ц.И. бил съпруг на С. и зет на първите двама.С. и Ц. били сключили гр. брак през 2002 г. Горните четири лица били съсобственици на поземлен имот с идентификатор 681345105041,представляващ дворно място в УПИ0№ 1-173 в гр.София,кв.“Орландовци“ ,ул.“****, като С. и Д. били собственици на половината от имота, а С. и Ц. били собственици на другата половина.Правото им на собственост произтичало от Нотариален акт № 113,т.1,рег.3492,дело 48/23.05.2012 г. на Софийски Нотариус № 151.На следващо място, с Нотариален акт № 15,т.1,рег.№ 133,село № 14/2013 г. от 29.01.2013 г. Ц. и С. учредили безсрочно и безвъзмездно на С. и Д. правото на строеж в горепосочения недвижим имот за построяването на ап. № 1/на първи етаж/ от предвидената за построяване двуетажна къща.От своя страна , С. и Д. също така учредили безвъзмездно и безсрочно право на строеж на С. и Ц. върху същия недв. Имот за построяването на ап.№ 2/на втори етаж/ в предвидената за построяване двуетажна къща в този имот.Към момента на този Нотар. Акт имало и Разрешение за строеж от СО,р-н „Сердика“/неприложено по делото/.Няма данни по делото ,нито са приложени други документи /освен снимковия материал/ , от който да е видно дали са документирани изискуеми действия по ЗУТ и другите подзаконови актове, които да удостоверят извършено законно строителство в съответствие с одобрените строителни книжа,за да се издаде строителното разрешение.От снимките , на които се вижда неизмазана сграда , е видно че по всяка вероятност преди завършването на строежа е започнало ползване на строежа.В материалите по делото липсва удостоверение за въвеждане в експлоатация или разрешение за ползване.Въпреки това ,първия етаж бил относително пригоден за ползване,макар външно сградата да е била неизмазана с все още видима тухлена зидария.

Въз основа на споразумение и като акт на добра воля С. и Д. разрешили на Ц. и С. да влязат да ползват собствения им пригоден за живеене първи етаж/ап.1/ , независимо че за последните две лица имало възможност да обзаведат втория етаж и да го ползват като собственици ,без да искат разрешение от който и да е.Така в края на май 2014 г. С. и Ц.И.и се нанесли в пригодения за живеене етаж 1 от къщата,независимо от незавършения строеж на цялата къща.След това тези две лица предявили претенции за прехвърляне на собствеността върху цялата 2 къща , което не се харесало на жалб. Б. и съпругата му.Това оказало негативно отношение върху отношенията им и последните се влошили.В крайна сметка ,се стигнало през 2016 г. до отправянето на Нотариална покана от С. и Д. до С. и Ц. за преустановяване на ползването и освобождаване на първия етаж от сградата.Това било сторено чрез Нотариус/Нотариалната покана е приложена по делото/ , доколкото делото няма данни да е сезирана ДНСК или общинска служба за контрол върху незаконното строителство за преустановяване на незаконното ползване на строежа.В крайна сметка , в края на март 2016 г. С. и Ц. се преместили на собствения им и още непригоден за живеене втори етаж на незавършената къща.От този момент отношенията им се влошили в по-висока степен, тъй като предвид съсобствеността и нуждата да се взимат задружни решения за общата вещ,последното било трудно или направо невъзможно, което наложило многократното сезиране на органите на МВР за всякакви сигнали от двете страни.Това довело до наличието на множество образувани досъдебни производства,както и до други случаи ,при които е било отказано образуването на досъдебни производства.

Така , на 12.06.2016г. жалб.С. Б. установил ,че ел.таблото/служещо за захранване на първия етаж от строящата се къща било демонтирано и липсвало , а захранващия кабел бил отрязан.Така ап.1 се оказвал без ел.захранване.Жалб. установил още и че патронът за входната врата на цялата къща бил сменен.Така достъпът до имота временно бил възможен през дограмата на балкона на първия етаж.За станалото били уведомени компетентните органи на 02 РУ - МВР и било образувана пр.пр.№ 28629/2016 г.Било образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл.216,ал.1 от НК на неустановена дата през м.юни 2016 г.Същевременно Ц. и С.

Иванова считали старото ел.табло за тяхно , тъй като втората като упълномощено лице била заявител до ЧЕЗ , за да се регистрира ел.таблото за строителни нужди и декларирала ,че ел.енергията ще се ползва за битови нужди , за да получи по-висок волтаж на доставяната ел.енергия.Освен това ,Ц.И. имал документ за закупуване на вътрешни компоненти и детайли компоненти на това ел.табло.Така , на неустановена дата , по указание на Ц.И. ,било сменено старото ел.табло от неустановен по делото ел.техник , за да се постави ново , което да захранва втория етаж от сградата.По повод отстраненото табло жалб. Б. повикал застрахователя ,при който имотът му бил застрахован , като след оценка му било платено застрахователно обезщетение за демонтираното ел.табло в размер на 700 лв.Освен това , били извикани майстори ел.техници , които следвало да възстановят ел.захранването на първи етаж/ап.№ 1 , соб. на жалб. и семейството му/.След идването на последните и докато работели , дошли С. и Ц.И.и ,които апострофирали майсторите и отправяли обидни реплики и закани за убийство спрямо жалб.Б. и съпругата му.По повод тези обстоятелства били депозирани отделни жалби и после били образувани различни досъдебни производства.

Анализът на доказателствената съвкупност , направен от СРС в обжалваното Определение се споделя и от въззивния състав на СГС.Следва да се приеме ,че за случая от 12.06.2016 г./единственият ,който е свързан с ДП№ 226 ЗМК 1228/2021 г. и по който настоящият съд дължи произнасяне/макар и при липса на обвинение ,което да е повдигнато от прокурора и органите на досъдебното производство , по признание на самия св.Ц.И. в показанията му като свидетел , той е дал указание на неустановено лице/ел.техник/ да демонтира и премести ел.таблото, захранващо обитаемия към онзи момент първи етаж от строящата се къща.Следователно , няма пречка да се приеме ,че дейността по демонтиране на таблото е по негово указание , независимо от липсата на яснота кое лице чисто физически е извършило процедурата по отстраняване.Независимо от становищата на Ц.И. и С. Б.-И./негова съпруга/ ,че това табло е тяхно ,тъй като били закупили кабели и други негови компоненти,съгласно чл.38,ал.1 от Закона за собствеността при сгради , в които отделни етажи са на различни собственици/какъвто е и настоящия случай/ главните линии на всички инсталации/в частност ел.таблото/ се явява обща вещ и не може да се ползва само от някой от съсобствениците.Обстоятелството ,че по отношение на Иванов не е било повдигнато обвинение е преценка на органите на досъдебното производство и прокурора ,че липсват предпоставките на чл.219,ал.1 от НПК, като тази тяхна преценка не подлежи на съдебен контрол нито в това , нито в което и да е друго производство.