Решение № 62 от 27.05.2026, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Дряново, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Т. Христов при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело № 20254220100526 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се води по иск на Ц. Ц. Ц., с ЕГН **********, с адрес: ***, ул. *** срещу “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, ул.Бизнес Парк София № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4.

Ответникът е заличено дружество от 02.12.2025 г. и поради това на основание чл. 227 от ГПК като ответник по настоящото дело е конституиран правоприемникът му „ЕОС Матрикс“ ЕАД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, ул.Бизнес Парк София № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:

1. От страна на ищеца:

Ищецът Ц. Ц. Ц. основава исковата си претенция на обстоятелството, че въз основа на инициирано заповедно производство по реда на чл. 417 и чл. 418 от ГПК било образувано ч. гр. дело № 3541/ 2014 г. по описа на Районен съд Велико Търново.

Твърди, че на 24.11.2014 г. бил издаден изпълнителен лист, съгласно който бил осъден да заплати на кредитора „Първа Инвестиционна банка" АД следните суми по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 096CCR000659/03.06.2010 г., а именно: 2 500 лева - просрочена главница, 6 401,93 лева - просрочена договорна лихва за периода от 19.07.2010 г. до 18.11.2014 г. и 57,60 лева - разноски по събиране на вземането (такса за връчване на нотариална покана), ведно със законната лихва 1 върху главницата, считано от 19.11.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 723,03 лева, представляваща направени съдебни разноски (държавна такса и юрисконсултско възнаграждение).

Оспорва дължимостта на горепосочените вземания поради погасено по давност право на принудително изпълнение. На основание гореописания изпълнителен лист и депозирана молба от взискателя „Първа Инвестиционна банка" АД било образувано изпълнително дело № 988/ 2014 г. по описа на ЧСИ С. К., per. № 809 с район на действия Окръжен съд Велико Търново с длъжник Ц. Ц. Ц.. В молбата бил посочен като изискан способ за принудително изпълнение налагането на запор.

Изпратена била Покана за доброволно изпълнение с изх. № 29274 от 12.12.2014 г. до ищеца, но същият не бил намерен на посочения в нея адрес. На 25.01.2016 г. бил наложен запор върху превозно средство товарен автомобил с регистрационен ***, марка ***. На 14.11.2016 г. между „Първа Инвестиционна банка" АД, в качеството й на цедент и „ЕОС Матрикс" ЕООД, в качеството му на цесионер, бил сключен договор за цесия. В съответствие с разпоредбата на чл. 429, ал. 1 от ГПК с постановление от 01.06.2017 г. като взискател по горепосоченото изпълнително дело бил конституиран „ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК 131001375. Същият бил цесионер на вземането по изпълнително дело № 988/2014 г., предвид което се явявал и надлежен ответник по настоящия иск. Отделно от горното, съдебният изпълнител с постановление от 09.07.2019 г. прекратил производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на повече от две години, считано от последното такова от 25.01.2016 г. Горното се установявало от поставения върху изпълнителния лист печат по изпълнително дело № 20148090400988/ 2014 г.

Видно от същия последното изпълнително действие било от 25.01.2016 г., поради което прекратяването на изпълнителното производство настъпило на 25.01.2018 г., но било установено с постановление от 09.07.2019 г. Прекратяването на изпълнителното производство в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК настъпило по силата на закона и не било предпоставено от издаването на постановление за неговото прекратяване.

Посочва, че на 12.02.2025 г. била депозирана молба от „ЕОС Матрикс" ЕООД до ЧСИ С. К. с искане да бъде върнат в оригинал процесният изпълнителен лист. Въз основа на същия било образувано ново изпълнително дело № 180/ 2025 г. по описа на ЧСИ С. К. по молба от дата 12.02.2025г., подадена от“ ЕОС Матрикс“ ЕООД, първоприемник на ответника. С оглед констатирано нарушение на правилата за местна подсъдност с разпореждане от 04.04.2025 г. на ПЧСИ при ЧСИ С. К., горепосоченото изпълнително дело било спряно. Въз основа на молба с вх. № 16629/15.05.2025 г. по изп. дело № 180/ 2025 г. от взискателя на основание чл. 427, ал. 1 от ГПК и изготвен протокол за прехвърляне на изпълнително дело с изх. № 11932 от 19.05.2025 г., било образувано ново изпълнително дело № 886/ 04.06.2025 г. по описа на ЧСИ З. П. - В., per. № 734 с район на действие Окръжен съд Габрово и бил наложен запор върху 2 вземания на ищеца. Заявява, че към датата на образуване на изпълнително дело № 180/ 2025 г. по описа на ЧСИ С. К., а в последствие и образуваното изпълнително дело № 886/ 2025 г. по описа на ЧСИ З. П. - В., вземанията на взискателя, обективирани в изпълнителния лист от 24.11.2014 г., издаден по частно гражданско дело № 3541/ 2014 г. по описа на Районен съд Велико Търново, били погасени по давност.

Искането на ищеца е съдът да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на взискателя, че не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕАД, правоприемник на „ ЕОС Матрикс" ЕООД, вземанията по изпълнителен лист от 24.11.2014 г., издаден по ч. гр. дело № 3541/ 2014г. по описа на ВТРС, и въз основа на който били образувани горепосочените изпълнителни дела, а именно за сумите: 2 500 лв., представляваща просрочена главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит /овърдрафт/по разплащателна сметка № 096CC-R-000659/03.06.2010 г., 6 401,93 лв., представляваща просрочена договорна лихва за периода от 19.07.2010 г. до 18.11.2014 г., 57,60 лв., представляваща разноски по събиране на вземането, 2 911,79 лв. – законна лихва върху главницата, считано от 19.11.2014 г. до 06.08.2025г. и 723,03 лв., представляваща направени съдебни разноски, поради погасяването им по давност.

Претендира разноски.

2. От страна на ответника:

С отговора на исковата молба ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД (към момента на подаване на отговора действащо дружество) оспорва предявения иск по основание и размер, като счита същия за недопустим, а разгледан по същество - за неоснователен и недоказан. Посочва, че за установените вземания със заповед за изпълнение тече 5годишна погасителна давност от датата на влизането й в сила. В конкретният случай вземането било съдебно установено с влязла в сила заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК. С изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се получавал крайният ефект на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането, като по аргумент от чл. 117, ал. 2 от ЗЗД за цялото вземане следвало да се прилага петгодишната погасителна давност.

В процесния случай до 26.06.2015г. давност не била текла. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2022 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, докато траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г, по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не била текла. За тях давността започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато било обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. След тази дата по изп. дело № 988/2014 при ЧСИ С. К. били предприемани и поисквани множество действия, доказателства за което се съдържали в кориците на делото. В допълнение делото било прекратено с постановление на съдебния изпълнител от 09.07.2019 г., т.е. не било съобразено с постановките на TP № 2/2023 на ОСГТК на ВКС, съгласно които прекъсвала давността и всяка молба с инкорпорирано искане за прилагане на способ за изпълнение. Преди датата на прекратяване с молба с изх. № МАЗ 00024862/ 10.06.2019г. ответното дружество поискало да бъде наложен запор върху банкова сметка в „Банка ДСК“ АД, за което била заплатена съответната 3 авансово такса.

Позовават се на удължаването на давностните срокове със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ от 28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение спирали да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичването на които се погасявали или прекратявали права или се пораждали задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, продължавали да текат след изтичване на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник.

Във връзка с твърдението в исковата молба, че ищецът не бил уведомен за сключения договор за цесия, с молбата за образуване на изп. дело № 180/ 2025 г. било поискано длъжникът в производството да бъде уведомен, като било приложено уведомление за връчване от ЧСИ К.. С отговора прилага уведомление, което да бъде връчено от съда. В този смисъл посочва съдебна практика.

Прави искане към съда да отхвърли предявения иск като неоснователен, тъй като изложените твърдения били неправилни, необосновани и недоказани.

Претендира разноски. Одспорва ксатто перкомерен адвокатския хонорар на ищеца.

ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност от фактическа и правна страна намира следното:

1. Правна квалификация.

Пред съда е предявен установителен иск с правно основание чл. 439 ал. 1 от ГПК, имащ за предмет установяването, че правото, предмет на изпълнителния процес е отпаднало поради факти и обстоятелства настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в настоящият случай след издаване на заповедта за изпълнение.

Ищецът основа твърденията си за недължимост на сумите, предмет на изпълнителното производство, на настъпила погасителна давност.

2. От фактическа и правна страна:

Въз основа на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 24.11.2014 г. по ч.гр.д. № 3541/2014 г. срещу ответника е издаден изпълнителен лист по посоченото дело, с който ответникът е осъден да заплати на Първа инвестиционна банка АД следните суми, дължими по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 096CCR000659/03.06.2010 г., а именно: 2 500 лева - просрочена главница, 6 401,93 лева - просрочена договорна 4 лихва за периода от 19.07.2010 г. до 18.11.2014 г. и 57,60 лева - разноски по събиране на вземането (такса за връчване на нотариална покана), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.11.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 723,03 лева, представляваща направени съдебни разноски (държавна такса и юрисконсултско възнаграждение) по заповедното производство.

Въз основа на посочения изпълнителен лист и депозирана молба от взискателя „Първа Инвестиционна банка" АД било образувано на 08.12.2014 г. изпълнително дело № 988/ 2014 г. по описа на ЧСИ С. К., peг. № 809 с район на действия Окръжен съд Велико Търново с длъжник Ц. Ц. Ц.. В молбата бил посочен като изискан способ за принудително изпълнение налагането на запор на МПС на длъжника. На 25.01.2016 г. бил наложен запор върху превозно средство товарен автомобил с регистрационен ***, марка ***. На 14.11.2016 г. между „Първа Инвестиционна банка" АД, в качеството й на цедент и „ЕОС Матрикс" ЕООД, в качеството му на цесионер, бил сключен договор за цесия. В съответствие с разпоредбата на чл. 429, ал. 1 от ГПК с постановление от 01.06.2017 г. като взискател по горепосоченото изпълнително дело бил конституиран „ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК 131001375. Като цесионер на вземането по изпълнително дело № 988/2014 г. „ЕОС Матрикс" ЕООД към момента на заявяване на иска се явява надлежен ответник по иска, а след заличаване на дружество „ЕОС Матрикс" ЕООД на 02.12.2025 г., на основание чл. 227 от ГПК легитимен ответник по иска е правоприемникът му „ЕОС Матрикс“ ЕАД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, ул.Бизнес Парк София № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4.