Определение № 30103 от 19.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30103 гр. София, 19.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110126860 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 222617 от 10.07.2026 г. от ищцата Б. А. С., с която се иска постановеното по делото съдебно решение № 11305 от 09.06.2026 г. да бъде изменено в частта за разноските, като в тежест на ищеца по делото не бъдат възлагани никакви разноски. Сочи, че има качеството потребител и като се позовава на решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С – 224/19 и С – 259/19 на СЕС счита, че не следва да бъде задължавана да понася разноски, тъй като това ще има възпиращ ефект да търси защита на потребителските си права по съдебен път. Моли искането да бъде уважено.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещните страни не са подали писмени отговори на молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Софийски районен съд, I ГО, 27 с-в, след като обсъди доводите и исканията на страната и доказателствата по делото, приема следното:

Молбата по чл. 248 ГПК е подадена в законоустановения срок, от легитимирани страна, имаща право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално допустима.

По същество съдът намира, че искането по чл. 248 ГПК е неоснователно.

С поставеното по настоящото дело съдебно Решение 11305 от 09.06.2026 г съдът е отхвърлил предявените от ищцата срещу ******* установителни искове за обявяване на нищожността на договор за потребителски кредит № 2597193/29.06.2022 г.; отхвърлил е предявените от ищцата срещу ********* установителни искове за обявяване на нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 29.06.2022г.; отхвърлил е изцяло и предявените от ищцата срещу ******* осъдителни искове с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50.00 лева, представляваща недължимо платена сума от ищеца по нищожен договор за потребителски кредит № 2597193/29.06.2022г., както и сумата от 50.00 лева, представляваща недължимо платена в периода от 29.06.2022 г. – 31.01.2025 г. сума от ищеца по нищожен договор за предоставяне на поръчителство от 29.06.2022 г.

Релевираните в молбата по чл. 248 ГПК доводи, както и позоваването на решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС и на определение по ч.т.д. № 1085/2022 г. по описа на ВКС, са неоснователни.

В решение по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС е прието, че чл. 6, § 1 и чл.

1

7, § 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза, поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. Решението е постановено по преюдициално запитване относно съвместимостта на режима за разпределяне на съдебните разноски съгласно член 394 LEC (Ley de Enjuiciamiento Civil) с Директива 93/13, в хипотеза, при която според посочения текст от испанския закон за граждански процедури, може да се стигне до това продавачът или доставчикът да не бъде осъден да заплати всички съдебни разноски, когато бъде уважен изцяло предявеният от потребител иск за установяване на нищожност на неравноправна договорна клауза, а само частично е уважен искът за връщане на платени по силата на тази клауза суми.

В постановеното по чл. 274, ал. 2 ГПК определение № 698/27.09.2023 г. по ч.т.д. № 17/2023 г., II т.о., е изяснено, че постановките на решение по съединени дела С-224/19 и С259/19 на СЕС не намират приложение по аналогия в хипотеза на неоснователност на част от предявени обективно съединени искове за установяване на нищожност на неравноправни клаузи от потребителските договори. Освобождаване на потребителя от отговорността за разноските в случаите, при които той е засегнат от прилагането на неравноправна клауза в договор за кредит, но обусловеният кондикционен иск е частично неоснователен, се налага от затруднението, което потребителят би имал да определи точния размер на неоснователно платените от него суми и да разграничи коя част от плащанията е извършена именно въз основа на неравноправната клауза. При неоснователност на претенцията на потребителя за прогласяване нищожност на дадена клауза в договора, тези съображения не са приложими. В същия смисъл са Определение № 199 от 22.01.2026 г. по к. т. д. № 1962/2024 г., т. к., І т. о. на ВКС и Определение № 2041 от 18.07.2024 г. по ч. т. д. № 274/2023 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС.

В настоящия случай постановките на решение по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС са неприложими. Ищцата, която има качеството на потребител, не може да бъде освободена от отговорността за разноски в производството, тъй като претенцията по чл. 55 ЗЗД е изцяло отхвърлена, поради неоснователност на доводите за нищожност на целия договор за кредит и на целия договор за поръчителство. Обстоятелството, че ищцата е осъдена да заплати направените от ответниците разноски в първоинстанционното производство не се дължи на частичната основателност на предявени кондикционни искове, в която хипотеза решението на СЕС има задължителна сила. Именно пълната неоснователност на всички установителни искове за нищожност и на кондикционните искове е обосновала отговорността за разноски на ищцата, а не частичната неоснователност на кондикционните искове – така Определение № 698 от 27.09.2023 г. по ч. т. д. № 17/2023 г., т. к., І т. о. на ВКС. Следователно приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, съгласно която ответникът има право на заплащане на направените разноски съразмерно с отхвърлената част от иска (в случая цялостното отхвърляне на исковете).

В този смисъл искането на ищеца по чл. 248 ГПК се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 ГПК с вх. № 222617/10.07.2026 г, подадена от ищцата Б. А. С., с която се иска изменение на решение № 11305 от 09.06.2026 г.

2 по гр.д. № 26860/2025 г. по описа на СРС, 27 състав, в частта за разноските.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред Софийски градски съд.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3