Решение № 172 от 03.06.2024, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Административно наказателно дело 203/2024
- Вид
- Решение № 172
- Подписан
- 03.06.2024
- В сила
- 03.12.2024
- Състав
- Данчо Йорданов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 165, ал. 2, т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 165, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 2, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 172 гр. Добрич, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20243230200203 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. М. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес:
****, чрез адвокат Д. П. К. от Адвокатска колегия - Хасково, съдебен адрес за призовки и съобщения: **** партер, срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № ****, издаден от ОДМВР Добрич, с който на А. М. Т., ЕГН **********, в качеството на законен представител на „****” ООД, със седалище и адрес на управление: ****, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.
182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50.00 лв.
С жалбата се иска отмяна на електронния фиш, като незаконосъобразен, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Иска се и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С 1 депозирана по делото писмена защита се иска съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди електронния фиш като правилен и законосъобразен. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14 - дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К № ****, издаден от ОДМВР Добрич.
Правната норма на чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП представлява правило за поведение, което има за адресат в случая съответния правоприлагащ орган и регламентира процедурата по издаване на електронен фиш (ЕФ). Това правило е изразено чрез свързани в определено съждение понятия. Касае се до обективирано мисловно съдържание, подчинено на законите на логиката, а що се касае до неговото езиково изразяване - на правилата на граматиката. От това следва, че тълкуването на нормата следва да започне с изясняване на изразената по този начин мисъл, а това изисква да се разкрие освен съдържанието на употребените понятия (което в конкретния случай не се налага, защото в изречението са използвани понятия на обикновения език с онова съдържание, което се влага в тях в обикновения живот), още да се установи тяхната логическа връзка, съобразно с важещите в това отношение правила на етимологията и синтаксиса. Последното се постига чрез правилата на граматическото тълкуване. В тази връзка следва да се има предвид следното:
С разпоредбите на чл. 189, ал. 4 - ал. 11 от Закона за движението по пътищата е въведена възможност за установяване на административни нарушения и ангажиране на административнонаказателна отговорност по олекотена процедура, която се основава на автоматизирани технически 2 средства или системи, като се елиминира субективният елемент при установяване на нарушенията. Текстът на разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП гласи: „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”. Пренесено на плоскостта на конкретния случай, единственият възможен извод, който се налага по правилата на граматическото тълкуване е, че обособената част „в отсъствието на контролен орган и на нарушител” пояснява издаването на електронен фиш за налагане на глоба, а не установяването и заснемането на нарушението с автоматизирано техническо средство или система. С други думи, смисълът на построеното изречение е, че когато бъде установено и заснето едно нарушение посредством автоматизирано техническо средство или система, тогава се издава електронен фиш за налагане на глоба. Самото издаване на електронния фиш се случва в отсъствието на нарушител и на контролен орган, като изключение от общото правило на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, който изисква да се състави акт от определено лице - контролен орган, и то в присъствието на нарушителя.
Непосредствено след извеждане в ал. 1 на чл. 189 на принципа, че актът се съставя от контролен орган, в ал. 4 на същия текст, е дадено изключението от правилото, а именно случаите, при които съответен писмен акт се съставя, без за това да се изисква присъствието нито на нарушител, нито на контролен орган, като са разписани и обстоятелствата, когато това е допустимо и законосъобразно. Ето защо, тълкувана систематически, разпоредбата на ал. 4 също налага извод, че „в отсъствие на контролен орган и на нарушител” е израз, относим към издаването на електронния фиш, а не към самото установяване на нарушението.
Ето защо и на всички тези основания, настоящият състав на съда намира, че изискването на закона е свързано с обстоятелствата, при които се съставя електронният фиш, и в конкретния случай те са спазени. По делото е приет като доказателство протокол № 2-17-23 от 28.06.2023 г. от проверката на Мобилна система за видеоконтрол на нарушения на правилата за движение ТFR1-М, № ****/09, в който е посочено, че системата е монтирана на лек автомобил с рег. № **** (л. 13). Този автомобил следва да бъде позициониран 3 и системата – включена. В този смисъл присъствието на полицейски служител не означава, че по някакъв начин последният влияе на констатирането и заснемането от автоматизирането техническо средство на нарушението. Същевременно конкретното местоположение на мобилната система за видеоконтрол винаги може да бъде установено не само от изготвения с нея видеоклип, но и чрез утвърдената схема на установъчните пунктове по контрол на скоростта за съответната територия.
В електронния фиш, предмет на обжалване по настоящото дело е посочено мястото на извършване на нарушението – обл. Добрич, ****, като АТСС е насочено в посока гр. Варна. В самия снимков материал, приложен по делото са изписани и точните географски координати на местоположението на патрулния автомобил, в който е била монтирана мобилната система за видеоконтрол. В настоящия случай, соченото място на извършване на нарушението попада в териториалната структура на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Добрич, от която е издаден електронния фиш. В закона не е поставено изискване фишовете да се издават от съответното районно управление, на чиято територия е установено нарушението. В този смисъл, след като нарушението е извършено в рамките на териториалната юрисдикция на съответната областна дирекция, то съвсем законосъобразно последната е посочена и като издател на документа.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Всички тези реквизити се съдържат в конкретния електронен фиш, поради което доводите на жалбоподателя за пороци в тази насока са неоснователни.
В действителност в електронния фиш не е посочен редът за неговото обжалване – срок, чрез кого и пред кого се подава жалбата. Това обаче не е съществено процесуално нарушение, още повече, че законодателят в нормата 4 на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е предвидил такова изискване. Имайки предвид, че жалбоподателят в законоустановения 14-дневен срок, съобразно чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е сезирал Добричкият районен съд с жалба срещу издадения електронен фиш, то съдът намира, че правото му на защита не е нарушено.
В светлината на изложеното съдът намира за нужно да отбележи, че като правоспособен водач на моторно превозно средство, преминал съответното обучение, жалбоподателят е длъжен да познава нормативната уредба, свързана с правилата за движение по пътищата, в това число и разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
Видно от приложената по делото справка за електронен фиш серия К № **** от Автоматизираната информационна система „Административнонаказателна дейност“ на МВР (АИС АНД), предоставена от сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Добрич, електронният фиш е съставен на 03.01.2024 г. и връчен на 01.02.2024 г., като в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Добрич не е постъпвала писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от А.
М. Т. с данни за лицето, извършило нарушението, както и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство (л.л. 34 - 35).
При така възприетата и изложена фактическа обстановка от процесуална страна съдът констатира, че не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на **** г., в 09:08 часа, в обл. Добрич, ****, с МПС – лек автомобил „****“, с регистрационен номер ****, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № ТFR1 - М ****. При разрешена стойност на скоростта 90 км/ч е установена стойност на скоростта 102 км/ч, като превишената стойност на скоростта е 12 км/ч – нарушение по чл. 21, ал.
1 от ЗДвП.
За така установеното нарушение, на А. М. Т., ЕГН **********, в качеството на законен представител на „****” ООД, ЕИК ****, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2, е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева.
5
Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.
Съгласно приложената по делото справка от отдел „Пътна полиция“ при СДВР, към датата на извършване на нарушението лекия автомобил „****“, с регистрационен номер ****, е бил регистриран на „****” ООД, ЕИК **** (л.л. 38-39). Видно от електронния фиш за налагане на глоба, наказаното лице А. М. Т. се явява законен представител на юридическото лице, собственик на моторното превозно средство – „****” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****. Този факт се потвърждава и от справка в Търговския регистър, който е публичен.
Както вече бе посочено, видно от приложената по делото справка от сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Добрич, ЕФ е бил връчен на 01.02.2024 г., като в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Добрич не е постъпвала писмена декларация от А. М. Т. с данни за лицето, извършило нарушението, както и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство (л.л. 34 - 35).
Т.е., в законоустановения 14-дневен срок от получаване на ЕФ, А. М. Т. не е представил в ОДМВР - Добрич писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, съобразно дадената му възможност с нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Разпечатката съдържа 36 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e8b9502a-7054-4ba4-8284-d2490928c4f6