Определение № 1540 от 24.06.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1540 гр. София, 20.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20241000501571 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ГПК, вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 34044/25.03.2024 г. от А. В. Г., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ул. „***“, № * срещу Протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 18.03.2024 г., по гр. д. № 5796/2023 г., на СГС, I-14 с., с което е спряно производството по делото до приключването с влязъл в сила акт на гр.д. № 752/2024 г., на СГС, I-14 с., в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Частният въззивник твърди, че атакуваното определение е неправилно и в противоречие на материалния закон. Сочи, че предявеният от него иск е с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за обявяване за окончателен на сключеният с ответника Предварителен договор от 13.10.2020 г. за покупкопродажба и за строителство на недвижим имот в жилищен комплекс „1 Хоум“. Сочи, че в срока за отговор ответникът „Грийнлайф пропърти“ ЕООД е предявил насрещен иск с правно основание чл. 307 ТЗ, с който поискал при уважаване на исковата му претенция да измени Предварителния договор от 13.10.2020 г., който счита за недопустим в настоящото производство. Сочи съдебна практика, която счита за относима към казуса и според която искът по чл. 307 ТЗ е относим към окончателен договор, но не и към предварителен такъв. Извежда, че като е приел за преюдициален искът за изменение на сключения предварителен договор в частта относно цената, спрямо предявения иск за обявяването му за окончателен, съдът е допуснал процесуално нарушение. По същество моли за отмяна на атакуваното определение, с което производството е било спряно.

В границите на даден срок за заплащане на държавна такса, е постъпило уточнение на частна жалба вх. № 49911/29.04.2024 г., от въззивника А. Г., което е извън срока за атакуване на определението за спиране.

В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК , частният въззиваем 1

„ГРИЙНЛАЙФ ПРОПЪРТИ“ ЕООД, ЕИК 203511753, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, депозира отговор вх. № 65183/06.06.2024 г., в който изразява становище за неоснователност и необоснованост на жалбата. Сочи, че след като предявеният като насрещен иск с правно основание чл. 307 ТЗ не е бил приет за разглеждане в производството по предявения иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, по него е било образувано гр.д. № 752/2024 г. Изразява съгласие, че съдът няма право да внася промени в съдържанието на сключения между страните предварителен договор, но това съдът не може да прави в производството по обявяването му за окончателен, както по искане на някоя от страните, така и служебно.

Посоченото обаче счита да не означава, че съдът не може да се произнесе по редовна искова претенция на някоя от страните, с такъв предмет и сочи практика, която счита за относима. Настоява, че след като с иска по чл. 307 ТЗ е отправено искане да бъде изменен процесния Предварителен договор от 13.10.2020 г., в частта относно договорената продажна цена за имота, то извод за преюдициалност на това производство е възможен, доколкото е налице идентичност в предмета на двете дела. По същество моли атакувания съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Въззивната частна жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски апелативен съд намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

Производството по гр.д. № 5796/2023 г., на СГС, е образувано по искова молба вх. № 46844/17.05.2023 г., уточнена с молба вх. № 104273/10.11.2023 г. на А. В. Г., с която е предявен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за обявяване за окончателен на Предварителен договор от 13.10.2020 г., сключен между него, като Купувач и „Грийнлайф Пропърти“ ЕООД, ЕИК 203511753, като Продавач, за покупко-продажба и за строителство на недвижим имот в жилищен комплекс „1 Хоум“, находящ се в гр. София, ул. „***“, № 3 - Ателие № 62, във вх. „В“, ет. 12, с обща площ от 60.27 кв.м., състоящ се от вх.

Предверие, дневна с кухн. Бокс, спалня, баня с тоалетна и тераса, ведно с 0.178 % ид.ч. от правото на собственост върху ПИ с идентификатор ***, в който е построена сградата.

В границите на срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор вх.

№ 1302/05.01.2024 г., от ответника и насрещна искова молба вх. № 1304/15.01.2024 г. (последното видно от електронната папка в ЕИСС), с която е предявен насрещен иск с правно основание чл. 307 ТЗ и е отправено искане да бъда постановено съдебно решение, с което сключеният между страните Предварителен договор от 13.10.2020 г. за покупко-продажба и строителство на недвижимия имот - Ателие № 62, бъде изменен, в частта относно продажната цена като същата бъде увеличена от 57000 евро на 85000 евро.

Видно от постановеното Определение № 787/18.01.2024 г. предявеният насрещен иск не е приет за съвместно разглеждане и не се спори, че по него е образувано гр.д. № 752/2024 г., на СГС, I-14 с.

Видно от Протокол № 2481/18.03.2024 г. е, че на същата дата е проведено открито съдебно заседание, в границите на което след извършване на доклад по делото и приемане на допуснатите доказателства, от страна на 2 ответника е направено искане за спиране на производството по делото до приключване с влязъл в сила акт на производството с предмет иска по чл. 307 ТЗ.

Произнасянето на СГС, обективирано в атакуваното Определение, се преценява като правилно.

Съобразно разясненията дадени в т. 1 от ТР № 1/09.07.2019 г., по тълк.д.

№ 1/2017 г., на ВКС, ОСГТК връзката между делата, която има предвид разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела.

Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора. Необходимостта от съдебна преценка за наличие на преюдициална връзка и акт на съда, постановяващ спирането на обусловеното дело, не променя абсолютния характер на пречката и императивността на процесуалното правило. Съдът е длъжен да спре делото, при това независимо дали страните са поискали, или са се противопоставили на спирането. Поради това, наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му (гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл. 297 – чл. 298, чл. 300, чл. 302 ГПК, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело.

В конкретния случай, посочената връзка на обусловеност безспорно е налице между двете дела. Това е така, защото в производството пред СГС по гр.д. № 5796/2023 г., провеждано по конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, с предмет Предварителния договор от 13.10.2020 г., следва да бъде установено наличие на валиден предварителен договор между страните, който по арг. на чл. 19, ал. 2 ЗЗД следва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния такъв – да е налице индивидуализиране в достатъчна степен на недвижимия имот и да е налице договорена цена. Тези съществени уговорки между страните съдът ще възпроизведе в съдебното си решение, заместващо окончателния договор, до сключване на който не се е стигнало между страните. Твърдения за разваляне на предварителния договор не са били въведени от нито една от страните.

От друга страна, въпросът за цената на недвижимия имот, предмет на предварителния договор за покупко-продажба и настъпили ли са драстични изменения в обстановката, при които същата е договаряна и които да налагат изменението й, в посока към увеличаване, е предмет на разглеждане в производството по гр.д. № 752/2024 г., на СГС, образувано по иска с правно основание чл. 307 ТЗ, предявен от въззиваемия срещу въззивника, първоначално заявен като насрещен в производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

Предвид особения характер на исковото производство по чл. 19, ал. 3 ЗЗД към момента на приключване на устните състезания съдът ще следва да извърши преценка за съдържанието на сключения договор – неговите 3 съществени елементи, за изпълнение на задълженията на страните по него и за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ответника. Следователно съдът ще е задължен да съобрази влязлото в сила решение досежно цената на имота, която е съществен елемент от съдържанието на предварителния договор, поради което производството, в което предстои разрешаването на този въпрос по окончателен между страните начин, е преюдициално по отношение на настоящото.

Посочената от частния въззивник съдебна практика – Решение № 537/08.07.2010 г., гр.д. № 349/2009 г., на ВКС, I I I ГО и Решение № 74/04.04.2011 г., гр.д. № 675/2010 г., на ВКС, III ГО, напълно се споделя от настоящият състав. Същата обаче е постановена по казуси, различни от настоящия. В случая обаче се касае за съобразяване на влязлото в сила решение постановено в процес с предмет част от предварителния договор, чието обявяване за окончателен е предмет на настоящото производство.

Не би могло да бъде споделено твърдението, че правото по чл. 307 ТЗ може да бъде упражнено от ответника само по окончателен договор, тъй като подобно ограничение разпоредбата не предвижда.

По изложените съображения атакуваното Протоколно определение, като правилно и законосъобразно, ще следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 18.03.2024 г., по гр. д. № 5796/2023 г., на СГС, I-14 с., с което е спряно производството по делото до приключването с влязъл в сила акт на гр.д. № 752/2024 г., на СГС, I-14 с., в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ с частна жалба, в 1-седмичен срок от съобщаването, при условията и по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4