Решение № 946 от 09.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 946 гр. София, 09.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КЛАУДИЯ Р. МИТОВА при участието на секретаря Д. К. Д. като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Гражданско дело № 20211110131932 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Л. К. Б.., Р. И. Б., Л. И. Б., Р. Л. К., В.

Д. М., Д. Р. М., Р. Р. М., Р. Р. М., Н. Л. М. и Б. Л. Т., с която срещу [община] са предявени субективно активно съединени частични осъдителни претенции с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД.

Ищците извеждат субективно предявените си съдебни права при твърдения, че са законни наследници на И. П. Ш., бивш жител на [населено място], починал 11.12.1947 г. и общо всички притежават 6/49 ид.ч. от оставеното от него наследство, разпределени, както следва: по 1/49 ид.ч. за Л. К. Б.., Р. Л. К., Н. Л. М. и Б. Л. Т.; по 1/98 ид.ч. за Р. И. Б. и Л. И.

Б.; по 1/196 ид.ч. за В. Д. М., Д. Р. М., Р. Р. М. и Р. Р. М.. Сочат, че наред с тях общият им наследодател оставил още 18 законни наследника, които общо притежават останалите 6/7 ид.ч. от неговото наследство. Твърдят, че общият им наследодател е придобил правото на собственост върху нива в землището на бившето село [населено място], местност "Т.", с площ 3 дка. с крепостен акт № [номер] от 30.04.1910 г. С нотариален акт за продажна на недвижим имот № [номер], дело № [номер] от 05.11.1911 г.,И. Ш. закупува съседна на първата нива с площ 854.10 кв.м. в същото землище и местност и така се образувал общ имот с площ 3845.10 кв.м., състоящ се от двата съседни имота, придобити и описани в двата акта. Този общ имот навеждат да е одържавен с акт № [номер] от 13.01.1953 г. по Закона за национализация на частни индустриални минни предприятия /ЗНЧИМП/ като част от дълготрайните материални активи, обслужващи площ на Т. фабрика "Р.". Навеждат, че със заповед № [номер] от 10.07.1993 г. на кмета на [община] е била възстановена собствеността върху част от одържавения имот на наследниците на Ш. до размера от 1420 кв.м., а с влязло в сила решение постановеното гр. дело № 405 от 1998 г. на САС по отношение на [община] е установено, че на наследниците му билп признато, че възстановени собственици на още 2412 кв.м. от нивата в землището на с. [населено място], имот планоснимачен № [номер] по 1 кадастралния план от 1974 г. за [местност], 5-та част, като [община] е била осъдена да предаде владението върху посочения имот. Твърдят по действащия регулационен план на [населено място] възстановеният имот да представлява поземлен имот планоснимачен № [номер], кв. [номер] по плана на [населено място], [местност] целият с площ 3873 кв.м., от който са били възстановени 3832 кв.м. Посочват, че съсобствения им имот попада в границите на съществуващия [парк] на [населено място], предвид което ищците са били информирани, че статутът на имота следва да се запази като част от парка. Допълват, че поискали от [община] да отчужди възстановения имот и да го замени с друг равностоен имот или да заплаща наем, тъй като ползва процесния имот, като реализира значителни приходи от търговска дейност, като отдава под наем на трети лица площи за увеселителни съоръжения, закусвални, кафенета и други търговски обекти. С оглед обстоятелството, че до момента [община] не е предприела действия по отчуждаването на възстановения имот и замяната му с друг подходящ, както и не е заплащала наем за процесния недвижим имот твърдят да съществува за тях правен интерес да поискат връщането на суми, с които ответникът се е обогатил за периода от 08.03.2017 г. до датата на предявяване на исковата молба на 08.01.2021 г. или общо за 46 месеца. Претендират заплащане на обезщетение в размер на по 8 360 лева за Л. К. Б.., Р. Л. К., Н. Л. М. и Б. Л. Т., предявени като частични от тaкива в пълен размер от по 16 700 лева; по 4 175 лева за Р. И. Б. и Л. И. Б., предявени като частични от такива в пълни размери от по 8 350 лева; по 2 087,50 лева за В. Д. М., Д. Р. М., Р. Р. М. и Р. Р. М., предявени като частични от такива в общи размери от по 4 175 лева.

Претендират законна лихва върху сумите от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане и сторените по делото разноски. Правят доказателствени искания и представят писмени документи. Сочат, че между страните са се развили производства за присъждане на обезщетение в предходни периоди.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва приложение да намира разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД. Оспорва твърденията да е засегнал интереси на ищците и непавомерно да се е обогатила за сметка на тяхното обедняване. Сочи, че е неоснователно и необосновано твърдението на ищците, че са лишени от възможността по вина на [община] да използват гражданските плодове от собствения им процесен имот, а именно месечен наем. Твърди да е спазил материалния закон и изпълнението на установените в съответните разпоредби процедури и действията на общината не могат да бъдат счетени за неправомерни, а още помалко да представляват основание за обезщетение на основание, че не удовлетворяват искането на ищците за връщане на собствеността им. Твърди невключването на процесния имот в годишната програмата за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост на [община] не може да бъде третирано като неправомерно. Неоснователно намира твърдението, че ищците са предлагали на [община] да отчужди имота, като не били представени документи, които да свидетелстват за това обстоятелство. Оспорва да извършва търговска дейност върху собствения на ищците имот и да получава доходи от същата.

Намира претендираните обезщетения за прекомерно завишени. Навежда възражение за изтекъл давностен срок, погасяващ правото на принудително изпълнение на вземането.

Изразява становище по доказателствените искания на ищците.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от приетия като писмено доказателство по делото крепостен акт за придобит недвижим имот № [номер] по дело № [номер] от 30.04.1910 г. на Г. П., I нотариус при Софийски окръжен съд, че И. П. придобил правото на собственост върху нива в землището на [населено място], [местност], с площ от 3 дка. въз основа на покупко – продажба от Г. С.. Доказва се от препис от нотариален акт за продажна на недвижим имот № [номер], дело № [номер]/05.11.1911 г., че И. П. закупил от Г. С. и нива с площ 854.10 2 кв.м., находяща се в землището на [населено място], [местност]. Установява се, че от една страна закупената втора нива граничела с такава също собственост на И. П.. Въз основа на удостоверение за наследници изх.№3041/03.11.2020 г. се установява, че на 11.12.1947 г. настъпила смъртта на И. П. Ш., сред чийто наследници по закон са ищците в настоящото.

Страните не спорят и от анализа на доказателствената съвкупност по делото се установява идентичност между посочения в гореописаните крепостен и нотариален акт купувач на двете ниви и наследодателя на ищците.

Въз основа на представените с исковата молба писмени доказателства и заключението на приетата по делото Съдебна техническа експертиза (СТЕ) по делото се установява, че двете ниви са одържавени през 1953 г. по реда на ЗНЧИМП и за тях е съставен Акт за държавна собственост № [номер]/13.01.1953г. на IV район. Имотът е възстановен на наследниците на И. П. Ш. до пълния си размер от 3 832 кв.м. (общо за двете ниви), както следва: със заповед № [номер]/10.07.1993 г. на кмета на [населено място] на основание чл.2 ЗВСВОНИ е възстановена собствеността върху имот с площ 1420 кв.м., [местност] и е разпредено частично отписване от актовите книги за държавни и общински имоти в ТОА [район] и с решение от 27.11.1998г. по гр.д.№ 405/1998 г. на Софийски апелативен съд, с което на основание чл.108 ЗС [община] – [район] е осъдена да предаде владението върху останалите 2412 кв.м. от имота на наследниците на И. Ш., а въз основа на съдебното решение е издадена заповед № [номер]/01.12.1999 г. на областния управител на [населено място]. СТЕ доказва, че двете ниви заедно формират имот, който на основание заповед № [номер]/06.03.2011 г. на кмета на [община] – [район] е попълнен в кадастралната основа с пл.№[номер], к.л. 545 от кв.[номер] по плана на [местност]. Заключението на приетата по делото СТЕ установява, че имот с пл.№[номер] е идентичен с възстановения със заповед № [номер]/10.07.1993 г. на кмета на [населено място] и с решение от 27.11.1998г. по гр.д.№ 405/1998 г. на Софийски апелативен съд. Същият попада в УПИ [номер]-за парк, кв.[номер], който попада в територията на реализирания [парк], а по КККР на [община] – [район] , одобрени със заповед № [номер]/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК съставлява поземлен имот с идентификатор [номер] и площ от 3 877 кв.м.

Въз основа на СТЕ и допълнение към същата се установява, че общият размер на наема за периода 08.03.2017 г. - 08.01.2021 г. възлиза на сумата от 391 656 лева, а общата сума съгласно идеалните части на ищците е в размер на 47 957.94 лева.

Заключението на СТЕ съдът възприема като обективно и компетентно изготвено.

Обемът на правата на ищците от наследствената маса на И. П. Ш. не е спорен в производството.

С молба от 19.02.2004 г. И. П. И., наследник на Ш., поискал от кмета на [община] – [район] да бъде информиран какви дейности могат да се извършват върху възстановения имот съобразно статута му. В отговор от 25.03.2004 г. би уведомен, че районната администрация не разполага с парковоустройствения план на [местност] и е необходимо да се отправи запитване към ДАГ-[община]. Такова запитване същият отправил на 31.03.2004 г. и с писмо от 02.06.2004 г. бил уведомен, че върху имота е реализиран част от парка, върху него попада кръстовище на две главни алеи и е взето решение за възстановяване на частите източно от главната алея при условията на становището на ДАГ за запазване предназначението на имота и допустимо изграждане на обекти, съвместими с основната функция след конкретни градоустройствени проучвания, доказващи тяхната целесъобразност и устройствена функция, предстояло внасяне на проект в С. общински съвет за избор на проектантски колектив и вземане на решение за бъдещото устройство на територията съобразно предложенията на проекта.

С писмо от 27.06.2007 г. до кмета на [община] и председателя на С. общински съвет наследниците на Ш. предложили замяна на имота с друг равностоен имот в рамките на [населено място]. С писмо от 27.05.2010 г. до същите адресати наследниците на Ш.

3 предоставили тримесечен срок за замяна на имота, изкупуването му или сключване на договор за наем, а в противен случай заявили готовност да заградят имота и да влязат във владение. Кметът на [община] – [район] изразил становище за изкупуване на имота, но имотът не бил включен в Програма за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост на [община] за 2010 г. и 2011 г.

Не е спорно и се установява, че с влязло в законна сила на 18.07.2020 г. решение № 50129/25.02.2019 г. по гр.д. № 13958/2017 г. по описа на СРС, 51-ви състав [община] е осъдена да заплати обезщетение на ищците в настоящото производство, Л. В. М. и Л. В. М. обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот за периода 01.11.2013 г. 07.03.2017 г.

При тази установеност на фактите се налагат следните правни изводи:

В периода 08.03.2017 г. - 08.01.2021 г. ищците са били съсобственици на имот с пл.

№[номер] от кв.[номер] по плана на [населено място], [местност], а по КККР на [община] – [район], одобрени със заповед № [номер]/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК -поземлен имот с идентификатор [номер], с площ от 3 877 кв.м., придобит въз основа на наследствено правоприемство и реституция по реда на чл.2 ЗВСВОНИ при квоти по 1/49 ид.ч. за Л. К. Б.., Р. Л. К., Н. Л. М. и Б. Л. Т.; по 1/98 ид.ч. за Р. И. Б. и Л. И. Б.; по 1/196 ид.ч. за В. Д. М., Д. Р. М., Р. Р. М. и Р. Р. М..