Решение № 491 от 06.10.2025, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 491 гр. Дупница, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Б. Димитров при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело № 20251510100706 по описа за 2025 година

С. Т. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Дупница, ул. ***, е предявила срещу Г. С. С., ЕГН **********, с адрес: 2308 гр. ***, ул. ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД. Искането е да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата 1000 лева, представляващи претърпени вреди: загуба в размер на 250 лв. върнат наем за месец април 2025 г., и пропусната полза в размер на 750 лв. - неполучени наеми за месец май, юни и юли 2025 г., ведно със законната лихва до окончателно изплащане на задълженията. Претендират се и направените разноски по водене на делото.

Ищцата сочи, че с ответника са бивши съпрузи, като бракът между тях е прекратен с развод през 2007 г. След прекратяването на брака притежават право на собственост при равни дялове върху апартамент № 8, находящ се в град София, Столична община, район ***, ж.к. *** кв. м., състоящ се от една стая и сервизни помещения, заедно с принадлежащото му избено помещение № 8, с площ 4 кв. м., придобит с продажба, обективирана в нотариален акт № 98 от 21.03.2002 г., том I, рег. № 814, дело № 102/2002 г., нанесен в КККР като самостоятелен обект в сграда тип „Жилище апартамент” с идентификатор ***.

На 01.04.2025 г. ищцата сключила договор за наем, с който предоставила ползването на описаното жилище на ХХ. М. А. срещу цена от 500 лв. месечно, платима поравно на собствениците.

На 15.04.2025 г. ответникът отишъл в апартамента, заявил, че е мръсно и разхвърляно и наемателите следва да го освободят. С тези си действия той изгонил наемателите и се наложило ищцата да върне заплатената сума от 500 лв.

По този начин на ищцата са причинени имуществени вреди: претърпяна загуба в размер на 250 лв. /половината от стойността на върнатия от нея наем за м. април 2025 г./ и пропусната полза в размер на 750 лв., формирана от половината от стойността на наема за месеците май, юни и юли 2025 г.

1

В постъпилия отговор се оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

Оспорва се наличието на процесния договор за наем, тъй като не е подписан за наемател.

В съдебното заседание ответникът чрез процесуалния си представител е заявил, че признава предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото е прието за безспорно, че страните притежават право на собственост при равни дялове върху апартамент № 8, находящ се в град София, Столична община, район ***, ж.к. ***“, блок ***

В съдебното заседание ищцата е представила подписан за наемател договор за наем от 01.04.2025 г., с който предоставила ползването на описаното жилище на ХХ. М. А. срещу цена от 500 лв. месечно.

Твърдените обстоятелства от ищеца в хода на исковото производство не са оспорени от ответника.

С оглед на становището на ответника, че признава иска, процесуалният представител на ищеца е направил искане по реда на чл.237, ал.1 ГПК да бъде постановено решение съобразно признанието. С оглед направеното признание на иска от ответника и направеното искане от ищеца, на основание чл.237, ал.1 ГПК съдът е прекратил съдебното дирене.

С оглед изложеното, съдът намира следното от правна страна:

Ищецът следва да докаже фактите, от които извежда своите твърдения - че са налице всички кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на посоченото правно основание – чл.45 ЗЗД, с изключение на вината, която се предполага: да установи деянието, извършено от ответника, неговата противоправност, вредите, причинната връзка между деянието и вредите.

Предявеният иск е допустим. Признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави; признато е право, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска и събраните доказателства по делото, съдът намира предявения иск за основателен и доказан.

С оглед на този изход от спора, ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото, претендирани в размер на 800 лв. /за държавна такса – 100 лв., и адвокатско възнаграждение - 700 лв./. Разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК е неприложима, тъй като изисква освен признание на иска, също и ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото; видно от постъпилия отговор, и след завеждането на делото ответникът е оспорвал основателността на претенциите на ищцата.

Поради това с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото и следва да му бъдат възложени направените от ищеца разноски. Основателно е възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът не е обвързан с Наредба 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, съобразно даденото от СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16 тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДФЕС /според което национална правна уредба като тази по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и чл. 78, ал. 5 ГПК ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС/. Преценката за размера на възнаграждението следва да е съобразена с правната и фактическа сложност на делото и с конкретните извършени от процесуалния представител действия. Липсва правна или фактическа сложност, а производството е приключило в едно съдебно заседание с признание на иска от ответника, без събиране на други доказателства, респ. - процесуалният представител единствено се е запознал с материалите по делото и е подал писмен отговор. Поради това дължимото от ответника адвокатско възнаграждение съдът определя на 350 лв. общо по двата предявени иска, т.е. общо дължимите разноски възлизат на 450 лв.

2

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Г. С. С., ЕГН **********, да заплати на С. Т. С., ЕГН **********, сумата 1000 лева, представляващи претърпени вреди по прекратен договор за наем от 01.04.2025 г.: загуба в размер на 250 лв. - върнат наем за месец април 2025 г., и пропусната полза в размер на 750 лв. - неполучени наеми за месец май, юни и юли 2025 г., ведно със законната лихва от 22.04.2025 г. до окончателно изплащане на задълженията

ОСЪЖДА Г. С. С., ЕГН **********, да заплати на С. Т. С., ЕГН ********** , сумата 450 лв. - разноски по водене на делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

3