Определение № 1288 от 29.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1288 гр. Пловдив, 29.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Ванчева като разгледа докладваното от Красимира Ванчева Търговско дело № 20265300900397 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по предявен от Ф. М. Ч.,чрез пълномощника й адв.

А. В.,против “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС”АД- гр.София,с ЕИК 121130788,осъдителен иск по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 60 000 евро-част от пълния размер на вземането от 140 000 евро /съгласно заявеното в допълнителната ИМ изменение на иска/ за претърпени от ищцата неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания,вследствие смъртта на майка й-С. А.

А.,настъпила при ПТП от **.**.**** г.,причинено от лицето Т. И. М. при управлението на застрахован при ответника товарен автомобил марка “Рено”,модел “Мастер” с рег. №** **** **.

Към настоящия момент е приключила размяната на книжа между страните по глава 32-ра от ГПК.

В отговора на исковата молба ответникът “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС”АД- гр.София,с ЕИК 121130788 е поискал да бъде спряно производството по настоящото дело на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК до приключване на воденото наказателно производство-ДП №45/2026 г. по описа на РУ-Раковски,съответно пр.пр.№1539/2026 г. по описа на Окръжна прокуратура-Пловдив.Искането е мотивирано с твърдението,че въведените в исковата молба правопораждащи юридически факти за възникване на правото на заплащане на застрахователно обезщетение за ищцата сочат на престъпен състав по НК,поради което и правилното решаване на спора зависи от установяване на факта извършено ли е престъпление от някой от участниците в катастрофата,като този факт не може да бъде установен инцидентно в гражданския процес по повод разглеждането на иска с оглед нормата на чл.124,ал.5 ГПК.

В допълнителната искова молба ищцата Ф. Ч.,чрез пълномощника си 1 адв. А. В.,е оспорила като неоснователно и недоказано искането на ответника за спиране на производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК до приключване с краен акт на образуваното досъдебно производство,респ. прокурорска преписка.Изложила е е конкретни съображения за обосноваване на това си становище.

Съдът счита,че дължи произнасяне по искането на ответника за спиране на производството по делото,преди да пристъпи към подготовка на делото по смисъла на чл.374 от ГПК.В тази връзка по повод на така заявеното искане,съдът приема следното:

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди,че пътно транспортното произшествие,вследствие на което е пострадала и починала майката на ищцата-С. А. А.,е причинено на датата **.**.**** г.,около 09:50 часа,в село С.,на ул.”П. Е.”№*,от водача на товарен автомобил марка “Рено”,модел “Мастер”,рег.№** **** **,а именно-от лицето Т. И. М. с ЕГН **********.Изложено е и твърдението,че по повод на посоченото ПТП е образувано досъдебно производство №45/2026 г. по описа на РУРаковски,респ. пр.пр.№1539/2026 г. по описан а Окръжна прокуратураПловдив.

С разпореждане №1908/22.06.2026 г.,постановено по настоящото дело,съдът служебно е изискал данни за предмета,движението наличието на обвиняемо лице по Досъдебно производство №45/2026 г. по описа на РУРаковски,прокурорска преписка №1539/2026 г. по описа на Окръжна прокуратура-Пловдив.

В отговор на това по делото е постъпило писмо с вх.№25846 от 10.07.2026 г.,изпратено от ОД на МВР-Пловдив-Районно управлениегр.Раковски,в което се съдържа информация,че досъдебното производство №45/2026 г. по описа на РУ-Раковски,пр.пр. 1539/2026 г. по описа на ОППловдив,е образувано на основание чл.212,ал.2 от НПК и се води за това,че на **.**.**** г. В с.С.,ул.”П. Е.”,обл.Пловдив,при управление на МПС-товарен автомобил марка “Рено”,модел “Мастер”,с рег.№** **** **,собственост на “ПБСЕРВИЗИО”ЕООД-гр.Пловдив и управляван от Т. И. М.,ЕГН **********,са били нарушени правилата за движение и по непредпазливост е била причинена смъртта на С. А. А.,ЕГН ********** от с.С.,починала на **.**.**** г-престъпление по чл.343,ал.1,б.”в” вр. с чл.342,ал.1 от НК.

В писмото е посочено още,че в хода на разследването на 24.02.2026 г. с постановление на ОП лицето Т. И. М. е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице,а самото досъдебно производство не е приключило,като към момента на изготвяне на писмото има назначена автотехническа експертиза,на която заключението не е изготвено,т.е. производството е в процес на събиране на доказателства.

Отчитайки информацията,съдържаща се в горното писмо на РУРаковски,налагаща извод,че ДП №45/2026 г. по описа на същото Районно управление е висящо към момента,образувано е по повод на соченото в процесната искова молба ПТП и че лицето,сочено в исковата молба като пряк причинител на произшествието-Т. И. М.,е привлечено като обвиняем по 2 същото досъдебно производство,пр.пр. №1539/2026 г. по описа на ОППловдив,съдът счита за основателно искането на ответника за спиране на производството по настоящото дело на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК до приключване на досъдебното производство в влязъл в сила акт.Съображенията на съда в тази връзка са следните:

В актуалната практика на ВКС,обективирана в определение №10 от 07.01.2022 г. по ч.т.д.№2470/2021 г.,II т.о.,ТК,определение №100/06.12.2018 г. по ч.т.д.№202/2018 г.,I I т.о.,определение №728/11.12.2019 г. по ч.т.д.

№2522/2019 г. на I I т.о.,определения по ч.т.д.№1567/2020 г. на I I т.о.,ч.т.д.

№213/2021 г. на I I т.о.,ч.т.д.№302/2020 г. на I т.о. и др.,е възприето разрешението,че поради обвързаността на гражданския съд,разглеждащ прекия иск на увреденото лице по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./,респ. чл.432,ал.1 КЗ,от влязлата в сила присъда срещу водача,реализирал увреждащото ПТП,по въпросите за авторството на деянието,противоправността и вината на деецачл.300 ГПК,изходът на наказателното производство срещу водача е от значение за правилното решаване на спора по чл.226,ал.1 КЗ /отм./,респ. чл.432,ал.1 КЗ,и с оглед на това исковото производство подлежи на спиране до приключване на наказателното производство на основание чл.229,ал.1,т.5 ГПК-когато наказателното производство е в досъдебна фаза,или на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК-когато наказателното производство е в съдебна фаза.Извън хипотезите на чл.124,ал.5 ГПК гражданският съд няма правомощия да установява факта на престъпление по повод на иска за вреди и поради това в случай,че тези хипотези не са налице /както е и в конкретния случай/,но фактът на престъплението е от значение за гражданския спор,исковото производство следва да бъде спряно,за да бъде съобразено решението по иска за обезщетяване на вреди с евентуалната присъда/споразумение срещу делинквента.Фактът на престъплението би бил от значение за изхода на гражданския спор тогава,когато има пълно тъждество между престъпното действие,извършено от лицето,срещу което е образувано наказателното производство,и личността на делинквента и противоправното вредоносно деяние,които са предмет на доказване в производството по иска с правно основание чл.226,ал.1 КЗ /отм./,респ. чл.432,ал.1 КЗ.На съобразяване в този контекст подлежи и разрешението,дадено от ОСГК на ВКС в т.2 от мотивите към Тълкувателно решение №5/05.04.2006 г. по тълк.д.№5/2005 г.,че до приключване на наказателното производство гражданското дело за обезщетяване на вредите от деликта следва да се спре съгласно чл.182,б.“д“ ГПК /отм./-разпоредба,аналогична на чл.229,ал.1,т.5 от действащия ГПК.Ако наказателното производство бъде прекратено,без да се стигне до осъдителна присъда,гражданското дело следва да се възобнови,а ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда,споразумение или налагане на административно наказание,актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския съд,разглеждащ иска за обезщетение за вреди от непозволено увреждане.

В случая без съмнение правилното решаване на спора по предявения иск с правно основание чл.432 от КЗ е обусловено от установяване на твърдяното в исковата молба вредоносно деяние и неговият автор,но тъй като деянието осъществява фактическия състав на престъпление,то не може да 3 бъде установявано инцидентно в гражданския процес по повод на иска за обезщетяване на вреди-предвид отсъствието на хипотезите по чл.124,ал.5 ГПК,и това налага исковото производство да бъде спряно до приключване на образуваното наказателно производство,намиращо се понастоящем във фазата на досъдебно производство

С оглед на горните съображения настоящият състав счита,че производството по настоящото дело следва да бъде спряно на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК до приключване с влязъл в сила акт на наказателното производство по Досъдебно производство №45/2026 г. по описа на РУРаковски,прокурорска преписка №1539/2026 г. по описа на Окръжна прокуратура-Пловдив.

Заедно с това следва да се разпореди служебното изискване на нова справка за движението на горното ДП след един месец,считано от постановяване на настоящото определение.

По подготовката на делото по реда на чл.374 от ГПК съдът ще се произнесе след възобновяване на производството.

Мотивиран от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК производството по настоящото т.д.№397/2026 г. По описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XIII-ти състав до приключване с влязъл в сила акт на образуваното Досъдебно производство №45/2026 г. по описа на РУ-Раковски,прокурорска преписка №1539/2026 г. по описа на Окръжна прокуратура-Пловдив.

След изтичане на един месец,считано от датата на постановяване на настоящото определение,да се изиска от Окръжна прокуратура-Пловдив нова служебна справка за движението на ДП №45/2026 г. по описа на РУ-Раковски, прокурорска преписка №1539/2026 г. по описа на Окръжна прокуратураПловдив.

Определението в частта за спиране на производството подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред Апелативен съд-Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 4