Определение № 854 от 05.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 854 гр. Пловдив, 05.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20235300500232 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.

Обжалвано е определение № 13784/15.12.2022г.,постановено по гр.д.№ 13617/22г.по описа на ПдРС,23-ти гр.с.,с което е оставена без уважение молба вх.№ 82671/19.10.22г.,подадена от Р. Г. Д.,чрез пълномощника й адв.Н.П. за допълване на определение № 10887/11.10.22г.,постановено по делото,в частта за съдебно-деловодните разноски.

Недоволна от определението е останала Р. Г. Д.,ЕГН-**********,която чрез пълномощника си адв.Н.П. счита същото за неправилно и незаконосъобразно по изложени в частната жалба съображения.Моли съда да го отмени,като измени решението в частта му за разноските и се присъдят претендираните разноски,направени от Д. в заповедното производство и по в.ч.гр.д.№ 1549/22г.по описа на ПдОС.Претендират се разноски и в настоящото производство.

Ответникът по частната жалба-„Юробанк

000694749,гр.София не е изразил становище по същата.

България“АД,ЕИК-

ПдОС,след преценка на обстоятелствата,изложени в частната жалба и доводите на жалбоподателя,намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна против 1 обжалваемо определение по чл.274 от ГПК,поради което е допустима.

Разгледана съображения: по същество,същата е неоснователна по следните

Пред ПдРС е образувано ч.гр.д.№ 13237/2021г.по заявление на „Юробанк България“ АД против двама длъжника-Р. Г. Д. и С. Т. Т. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК.Съдът е уважил заявлението по чл.417 от ГПК и е издал Заповед № 7458/30.08.2021г.за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,както и изпълнителен лист № 4665 от 30.08.2021г.за посочените в заповедта суми.

Постъпило е възражение по чл.414 от ГПК само от длъжника Д.,която с възражението е претендирала заплащане на разноски в заповедното производство.

Заповедният съд е приел възражението за просрочено и го е върнал на длъжника Д. с определение от 21.04.22г.Определението е обжалвано от Р. Г.

Д. с частна жалба пред ПдОС,който с определение от 01.08.22г.,постановено по в.ч.гр.д.№ 1549/22г. е отменил определението на ПдРС и е върнал делото на заповедния съд за предприемане на съответните процесуални действия по чл.415 от ГПК.В това производство Д. също е претендирала разноски.

С разпореждане № 18553/08.08.2022г.заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск против длъжника Д. по реда на чл.422 от ГПК поради постъпило от последната възражение по делото.

С молба вх.№ 75169/26.09.2022г.,депозирана по ч.гр.д.№ 13237/2021г., заявителят „Юробанк България“ АД е поискал от съда да отмени така постановеното разпореждане с указания за предявяване на иск,тъй като дългът бил изцяло погасен от другия солидарен длъжник в рамките на заповедното производство,съответно банката нямала правен интерес от установяване на вземането си.

Заповедният съд обаче е оставил без уважение молбата,а заявителят е подал в срок искова молба по чл.422 от ГПК,с която е предявявил кумулативно съединени установителни искове за съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение.По подадената от „Юробанк България“ АД искова молба е образувано гр.д.№ 13617/22г. пред ПдРС,23-ти гр.с.

2 против Р. Г. Д..

С Определение № 10887/11.10.2022г., постановено по същото дело,исковият съд е приел, че исковете са недопустими поради липса на правен интерес от предявяването им,доколкото ищецът още на етапа на заповедното производство е заявил,че вземането му е удовлетворено в цялост,както и че на това основание образуваното изпълнително дело е прекратено.Поради което с посоченото определение ПдРС е върнал исковата молба на „Юробанк България“ АД,прекратил е производството по делото и е обезсилил изцяло Заповед № 7458/30.08.2021г.по чл.417 от ГПК.

С депозирана от Р. Г. Д. молба вх. № 82671/19.10.2022г.с правно основание чл.248 от ГПК е поискано да бъде допълнено постановеното по делото определение № 10887/11.10.2022г. в частта му за разноските,като бъде осъден ищецът да заплати на ответницата сторените от нея в заповедното производство по ч.гр.д.№ 13237/2021г.на ПдРС разноски в размер на 300лв.за адвокатско възнаграждение,както и направените от същата по в.ч.гр.д.№ 1549/2022г. на ПдОС разноски в размер на 300лв.за адвокатско възнаграждение.

С атакуваното определение ПдРС е оставил без уважение молбата,тъй като дългът бил изцяло погасен в резултат на инициираното от заявителя заповедно производство.

Настоящата инстанция намира обжалваното определение за правилно.

Присъждането на разноски по правило е свързано със санкционирането на едната страна за неправомерното въвличане на другата в съответното производство. В конкретния случай неплащането в срок на дължимите суми към кредитора от страна на длъжниците са го принудили да инициира заповедното производство,като подаде заявление по чл.417 от ГПК.Плащането е извършено от единия от длъжниците след образуването на ч.гр.д.№ 13237/2021г.,в хода на самото заповедно производство.С оглед на изложеното като неизправна страна се очертава длъжника Д.,която с действията си е довела до въвличане на заявителя в заповедното производство,поради което и тя следва да понесе санкционните последици на разноските.

Приложима в случая е разпоредбата на чл.78,ал.4 от ГПК,която е общото правило.Съгласно тази разпоредба ответникът има право на разноски 3 при прекратяване на делото,но в хипотеза на прекратяване на производството по причина,която не е свързана с процесуалното поведение на длъжника.Настоящият случая не е такъв,доколкото се установи,че именно длъжникът е предизвикал инициирането на заповедното производство поради неизпълнение на задълженията си към банката.

Предвид изложеното частната жалба се явява неоснователна,а обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат на жалбоподателката независимо от изхода на делото,тъй като съгласно константната съдебна практика в производството по разноските страните не си дължат разноски.В производство относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски,поради което разпоредбата на чл.81 от ГПК не намира приложение.

Водим от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 13784/15.12.2022г.,постановено по гр.д.№ 13617/22г.по описа на ПдРС,23-ти гр.с.,с което е оставена без уважение молба вх.№ 82671/19.10.22г.,подадена от Р. Г. Д.,чрез пълномощника й адв.Н.П. за допълване на определение № 10887/11.10.22г.,постановено по делото,в частта за съдебно-деловодните разноски.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4