Решение № 224 от 21.07.2021, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 814/2021
- Вид
- Решение № 224
- Подписан
- 21.07.2021
- В сила
- 21.07.2021
- Състав
- Мариана Георгиева Карастанчева, Детелина Костадинова Димова, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, ал.1, т.7 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 19, ал. 8 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 23, ал. 4 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 41 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 48, ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 51 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.6, ал.1, т.9 и т.10 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.6, ал.1, т.9 и т.10 · Закон за управление на етажната собственост
РЕШЕНИЕ
№ 224 гр. Бургас , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно гражданско дело № 20212100500814 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №42 от 05.02.2021 г. по гр.д. №4682 по описа за 2020 г. на Районен съд Бургас, съдът е уважил в една част и отхвърлил в друга част предявените от Етажната собственост на вход Б, бл. 11 в гр. Бургас, ж.к. ***, действаща чрез „Комплексна поддръжка ТТ“ ЕООД, ЕИК ********* искове за осъждане на етажния собственик Н. Д. СТ., ЕГН ********** да заплати претендираните с исковата молба суми, представляващи вноски към фонд „Ремонт и обновяване“, такси домоуправител, такси за за ел. енергия стълбище и ел. енергия асансьор, такси асансьор и такси контр. товара.
С подадената от Н. Д. СТ., чрез адв. Мима Иванова въззивна жалба с вх. № 547/24.02.2021 г. първоинстанционното решение се обжалва в неговата осъдителна част, а именно, в частта, в която ответницата С. и настояща въззивница е осъдена да заплати сумата от общо 50 лева, представляващи дължими вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ по 5 лева месечно за периода от месец март 2020 г. до месец юли 2020 г. и дължими такси за домоуправител по 5 лева месечно за същия период, ведно със законната лихва върху общата сума от 50 лева, считано от подаване на исковата молба – 14.08.2020г. до окончателното изплащане.
В жалбата се сочи, че решението в обжалваната му част е неправилно, а правните 1 изводи, до които първоинстанционният съд е достигнал се оспорват като неверни. На първо място се оспорват изводите на съда относно процесуалната легитимация на представляващия етажната собственост професионален домоуправител –„ Комплексна поддръжка ТТ“ ЕООД. Макар в ЗУЕС да е предвидена възможност Общото събрание на ЕС да възложи дейностите по управление и поддръжка на друго лице – несобственик, т.нар. професионален домоуправител, то за обема на упражняваните от него правомощия определящо е съдържанието на договора, с който са му възложени тези дейности. В конкретния случай от представения по делото договор за предоставяне на услуга „професионален домоуправител“ от 04.03.2020 г., се установявало, че дружеството „Комплексна поддръжка ТТ“ ЕООД няма правото да представлява ЕС пред съда, нито да води искови производства. Поради това се възразява, че предявеният иск, заведен от лице, което не разполага с активна процесуална легитимация е недопустим, и следователно производството подлежи на прекратяване.
На следващо място, въззивницата твърди, че липсва решение на ОС на ЕС, което да идентифицира същата като длъжник и да определя точно нейните задължения по основание, период и размер. Решението, на което се основат исковите претенции /взето на ОС на ЕС, проведено на 04.03.2020г/, не обуславя по никакъв начин ангажирането на отговорността на ответницата С.. Сочи се, че същото е общо, неконкретизирано и неясно, и чрез него се предоставят неограничени възможности на професионалния домоуправител да осъществява действия, за които няма права, като например да определя самостоятелно и по своя едностранна преценка кой колко дължи, за какъв период от време, както и срещу кои лица да бъдат образувани искови производства. Решението, в осъдителната му част, се оспорва като неправилно и поради това, че по делото не е проведено пълно и главно доказване на исковите претенции. Излагат се подробни съображения за недължимост на претендираните вноски за фонд „ремонт и обновяване“, като при определянето им било нарушено императивното правило на чл. 48, ал. 3 от ЗУЕС относно начина на разпределяне на вноските за този фонд. Това водило да недействителност на взетото от ОС решение, независимо от наличието или не на съдебно оспорване. Недължими са и претендираните такси за домоуправител по 5 лева на месеца, поради неизпълнение на задълженията, поети от професионалния домоуправител по силата на сключения договор, каквото възражение е заявено от ответната страна още пред първата инстанция, но ищеца не е ангажирал доказателства за това, че е изпълнил точно и добросъвестно възложените му дейности. С оглед възражението за недопустимост на исковете, моли за прекратяване на производството, а при условията на евентуалност за отмяна на решението в обжалваната му част. Претендира за сторените пред двете инстанции разноски. Не сочи доказателствени искания.
В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата Етажна собственост, чрез управителя „Комплексна поддръжка ТТ“ ЕООД, представлявана от адв. Мариана Трифонова депозира писмен отговор, с който подадената от ответницата Н.С. въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Намира, че решението в осъдителната му част е правилно и следва да бъде потвърдено, а в частта, в която са отхвърлени предявените искове, същото следва да бъде 2 отменено. Заявява, че претенциите се основават на годно правно основание за претендиране на търсените суми, налице е валидно взето решение на ОС за събиране на такси за всеки самостоятелен обект в сградата, съгласно утвърдената методика. Обсъжданото решение от 04.03.2020 г. не е било оспорено от ответницата в срока по чл. 40 от ЗУЕС и след като е влязло в сила, същото е станало задължително включително и за ищцата. Намира за неоснователно възражението за липса на процесуална легитимация на избрания професионален домоуправител като се позовава на разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС.
Сочи, че от събраната по делото доказателствена съвкупност се установява действителното извършване от ЕС на редица разходи за поддръжка и управление на сградата, както и обстоятелството, че ответницата е ползвала имота си през процесния период, но не е заплатила приспадащата й се част от разходите. По делото били представени таблици, от които било видно как са формирани дължимите от ответницата суми. Твърди се, че ответницата не е заявила, че обекта е необитаем и това нейно възражение е останало недоказано по делото. Дори напротив в изявлението й, че отдава имота под наем се съдържало признание на факта, че имота се ползва. Твърди се също така, че г-жа С. многократно е била канена да заплати дължимите от нея суми, поради което не е вярно твърдението й, че не била уведомена. Моли за потвърждаване на решението в осъдителната му част и за отмяната му в отхвърлителната част. Претендира разноските и за двете инстанции в пълен размер. Не заявява доказателствени искания.
Наред с отговора на въззивната жалба, подадена от ответницата С., в срока по чл.
263 от ГПК, Етажната собственост е подала насрещна въззивна жалба вх. № 2246/29.03.2021 г., с която обжалва първоинстанционното решение, в частта, в която съдът е отхвърлил исковете за заплащане на сумата от 124.35 лева, представляваща сбор от дължими такси за ел. енергия стълбище, ел. енергия асансьор и такса асансьор, за периода от август 2017г. до февруари 2018г., от септември 2018г. до ноември 2018г. и за февруари 2020г., ведно със законната лихва върху общата сума от 124.35 лева, считано от подаване на исковата молба – 14.08.2020г. до окончателното изплащане. Изложените в насрещната въззивна жалба аргументи са идентични с посочените в подадения отговор по жалбата на въззивницата С., които съдът вече коментира по – горе. Прави искане за отмяна на обжалваното решение, в частта, в която е отхвърлен иска за заплащане на сумата от 124,35 лева и вместо това иска да бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат уважени в пълен размер.
Препис от насрещната въззивна жалба е връчен на ответната страна в производството, която с отговора по чл. 263, ал. 3 от ГПК оспорва същата като неоснователна. Отново се излагат възражения за недопустимост на предявените искове и на съдебното производство поради липса на представителна власт на представляващия ищцовата ЕС. Настоява съдът да вземе под внимание показанията на св. Пенева, от които се установява, че ответницата не живее в процесния апартамент повече от 25 години. Това, че имотът е бил посещаван от време на време, представлявало нормална практика и проява на грижа от страна на собственика, но не е равнозначно на живеене или обитаване в имота.
3
Счита, че от значение за правилното решаване на спора е да бъде даден отговор на въпроса дали решението, въз основа на което може да бъде ангажирана отговорността на ответника следва да определя задълженията на етажния собственик по един ясен и конкретен начин, с посочени основание, размер и период, за който се дължат отделните суми.
При извършване на проверката по чл. 267 от ГПК, съдът намира, че въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са редовни и допустими. И двете жалби са подадени от лица, имащи правен интерес от обжалването, депозирани са в законоустановения двуседмичен срок и са насочени срещу подлежащ на обжалване акт.
В съдебно заседание въззивникът – ищец Етажна собственост в град Бургас, ж.к.
„Славейков“ бл. 11, вх. Б, ет. 10, ап. Ляв, действаща чрез „Комплексна поддръжка ТТ“ ЕООД се представлява от адв. Йорданова, която моли за потвърждаване на решението в осъдителната му част , както и за отмяната му, в неговата отхвърлителна част. Не ангажира доказателства. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивницата – ответница се представлява от адв. Мима Иванова, която поддържа подадената от името на доверителката й въззивна жалба и моли за произнасяне по обуславящите за изхода на делото правни въпроси относно правомощията на професионалния домоуправител да представлява надлежно пред съда етажната собственост, относно минимално необходимото съдържание на решението на ОС на ЕС, за да може същото да послужи като основание за предявяване на иск срещу конкретен етажен собственик за дължимите от последния суми, свързани с общите части и относно характера на претендираните в конкретния случай суми, и в частност т.нар. такса домоуправител.
Също не сочи доказателства. Претендира разноските и за двете инстанции.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са: да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси - ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Въз основа на извършена самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните, Бургаският окръжен съд съд прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Бургас е бил сезиран с предявени от Етажна собственост в град Бургас, ж.к. „Славейков“ бл. 11, вх. Б , действаща чрез „Комплексна поддръжка ТТ“ ЕООД, ЕИК ********* обективно и субективно съединени осъдителни искове за солидарното осъждане на ответниците Н. Д. СТ., ЕГН ********** и С. Д. Г., ЕГН **********, да заплатят на ищцовата етажна собственост сумата от 174.35 лева, представляваща сбор от припадащите 4 се на ответниците такси и разноски за ежемесечни консумативи на входа – ел.енергия стълбище, ел.енергия асансьор, такса асансьор, вноска към фонд „ремонт и обновяване“ и такса домоуправител, дължими за периода от м.август 2017 год. до м.юли 2020 год., ведно със законната лихва върху главницата за периода от предявяване на исковете, до окончателното им изплащане. Исковете са с правно основание чл.6, ал.1, т.9 и т.10 от ЗУЕС и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В хода на производството ищецът е направил отказ от предявените искове против С.
Д. Г. и съдът е прекратил делото спрямо тази ответница, като производството е останало висящо спрямо ответницата и настояща въззивница Н. Д. СТ..
В исковата молба са изложени твърдения че ответницата в качеството си на собственик на апартамент на десети етаж в процесната етажна собственост дължи претендираните суми, представляващи такса за ел. енергия за стълбище, такса асансьор, вноска към фонд „ремонт и обновление“ и такса домоуправител, като същите са конкретизирани по размер, основание и период, за който се дължат. Твърди се, че по силата на решение на Общото събрание на ЕС, взето на 04.03.2020 г. управлението на етажната собственост било възложено на дружеството „Комплексна поддръжка ТТ“ ЕООД, като за целта ОС било упълномощило Н. В. Н. да подпише договора за предоставяне на услугата „професионален домоуправител“, в изпълнение на което такъв договор бил сключен за срок от 24 месеца. Сочи се, че с решение от същата дата /04.03.2020г./ ОС на ЕС възложило на новия управител на ЕС да предприеме действия по завеждане на дела срещу всички собственици, ползватели или обитатели, чиито задължения възлизат над сума от 100 лева.
Разпечатката съдържа 32 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e8b72f74-7ab1-4f94-9552-be66164c2943