Решение № 7016 от 19.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7016 гр. София, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20241100511251 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 13295 от 04.07.2022 г., постановено по гр. д. № 15464/2023 г., СРС, ГО, 85ти състав, е отхвърлен предявеният от „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД по реда на чл.411 ал.1 вр. чл.415, ал.1 т.2 от ГПК иск с правно основание чл.247 ал.1 т.1 от КЗ (отм.) срещу П. П. К. за признаване за установено, че последният дължи на ищеца сумата от 11070,77 лв., представляваща регресно вземане по щета № 10014100105071 за изплатено от ищеца в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ застрахователно обезщетение във връзка с имуществените вреди, причинени на 16.05.2014г. в гр. Пловдив от виновно и противоправно поведение на ответника, който виновно се е отклонил от проверка за алкохол, ведно със законната лихва от 26.05.2022г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 27432/2022 г. по описа на СРС, 85-и състав.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца по делото „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД с оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалния закон и необоснованост. Излага се, че приетото в мотивите на първоинстанционния съд противоречи на доказателствената съвкупност по делото. Отправя 1 се искане към въззивния съд за отмяна на атакуваното решение и постановяване на такова, с което предявеният иск да бъде уважен в пълен размер. Претендират разноски в производството.

Въззиваемият – ответник, П. П. К., в законоустановения срок чрез назначения особен представител, оспорва депозираната въззивната жалба. Не оспорва, че е налице валиден договор за застраховка при ищеца, който покрива отговорността му за вреди, но спори, че ищецът не е провел доказване по отношение виновното поведение на ответника след реализираното ПТП: относно това, дали той се е оттеглил сам от местопроизшествието, както и дали е бил употребил алкохол или друго упойващо вещество по време на настъпването на пътното произшествие. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

При извършена служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

С влязло в сила на 29.10.2015г. решение № 1149/27.05.2015г. по НАХД № 1513/2015г. по описа на Пловдивски РС, постановено по реда на чл.78а от НК, ответникът П. П. К. е признат за виновен в това, че на 16.05.2014г. в гр.Пловдив, на бул.“Найчо Цанов“ при управление на МПС –л.а. БМВ 330 ХД е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.6 ал.1, чл.15 ал.1, чл.16 ал.1 т.3, чл.20 ал.1 и чл.21 ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил на М.Д.К. средна телесна повреда, като деецът е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл.343 ал.3 пр.6 б.а , пр. 2 вр. с ал.1 б.б пр. 2 вр. чл.342 ал.1 от НК. На основание чл.78а от НК П. К. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 5000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 г.

В мотивите на решението наказателният съд е посочил, че подсъдимият е управлявал лекия си автомобил БМВ в 5.00ч. на 15.05.2014г. в гр.Пловдив с изключително висока скорост без да се съобрази с факта че е бил изморен, недоспал и употребил известно количество алкохол. Подсъдимият управлявал автомобила рисково, скоростта му била около 97 км/ч. При движение към ул.“Найчо Цанов“, където пътят правел завой, подсъдимият загубил контрол над управлявания от него л.а. БМВ, навлязъл в насрещната лента на движение и осъществил удар с движещия се в дясната лента за движение лекотоварен 2 автомобил Рено, който превозвал служители на фирма, между които и пострадалата К..

Вследствие на удара се откачило предното ляво колело на БМВ-то, както и регистрационния му номер, и задната част на Рено-то. След удара подсъдимият не излязъл от своя автомобил и отново го привел в движение, като въпреки липсата на предно ляво колело, се отправил в посока Сточна гара. Закарал автомобила до ул.Братя Бъкстон, където го паркирал, заключил го, а той се придвижил до апартамента на свой приятел, където останал.

Разпитаният по делото св. Г., тогава младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, установява, че той е съставил протокола за ПТП. С колегата му били извикани по сигнал за настъпило ПТП в ранните часове на деня. На место заварили само шофьора на лекотоварния автомобил, който карал работници, докато пътниците били вече откарани от линейки. Другият автомобил и шофьора му ги нямало на место. Заварил една гумата и амортисьора на липсващия автомобил. Водачът на лекотоварния автомобил им обяснил, че другият автомобил не спрял и продължил да се движи на три гуми. Спомня си случая, защото бил фрапиращ, тъй като шофьорът избягал без една предна гума и се оказало, че е изминал голямо разстояние в това състояние. Тъй като не открили виновния водач, дежурният по КАТ разпоредил издирването му от всички дежурни екипи. Спомня си, че негов колега установил автомобила, паркиран до м-н Рила. Разпознали го по липсващата гума и амортисьор. Протоколът съставил след ПТП. Обяснява, че не е срещал водача на л.а. и няма информация защо е напуснал ПТП. На место тествали водача на лекотоварния автомобил за употребата на алкохол.

Не се спори, че в резултат на същото ПТП са причинени имуществени вреди по лекотоварния автомобил, в който е пътувала пострадалата К. – т.а. Рено Мастер с ДК № ****, собственост на Райфайзен Лизинг България. Застраховател на гражданската отговорност на виновния водач П. П. К. е ищеца, ЗАД „Армеец“ АД. По искане на застрахователя на увредения автомобил т.а. Рено Мастер, ЗАД „Евроинс“, ищецът е заплатил обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 11 060,77лв. ведно с 10лв. ликвидационни разходи на 29.06.2017г.

На 26.05.2022г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника П. П. К. за сумата 11 070,77лв., дължима на основание чл.274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./. Издадената от заповедния съд заповед за изпълнение е връчена на ответника К. при условията на чл.47 ал.1 от ГПК, поради което и на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК заповедният съд е указал на заявителя, сега ищец, да предяви установителен иск срещу длъжника. Съобщението е получено от заявителя на 2.03.2023г. Установителния иск е предявен срещу длъжника на 24.03.2023г.

В съдебното производство ответникът П. П. К. се представлява от особен представител. В отговора на исковата молба същият е оспорил твърдението на ищеца, че ответникът виновно е напуснал местопроизшествието с цел да се отклони от проверка за алкохол. Посочил е, че в наказателното производството не са събрани доказателства за предприети действия от органите на МВР за установяване на наличието на алкохол в кръвта на ответника, както в момента на ПТП, така и по-късно. Според процесуалният представител на ответника, 3 последният е напуснал местопроизшествието заради получените от него наранявания в областта на главата и предвижването му до безопасно място за медицинска помощ.

В обжалваното решение, първоинстанционният съд правилно е приел, че е сезиран с иск по чл.274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ и правилно е разпределил доказателствената тежест, като е възложил в тежест на ищеца застраховател да установи факта на валидна застраховка ГОА на делинквента - ответник по делото, факта на удовлетворяване на пострадалите от причиненото от делинквента ПТП, както и факта на виновното отклоняване от извършване на проверка от контролните органи за употреба на алкохол. При преценка обаче на събраните по делото доказателства, районният съд е стигнал до неправилен извод, че третото обстоятелство не е доказано. Практиката на съдилищата по чл.274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ не е константна, а зависи от обстоятелствата по всяко конкретно дело. В настоящия случай бягството от местопрестъплението е установено с влязла в сила присъда /решението по чл.78а от НК има последиците на присъда/. В решение №152/5.11.2014г. по т.д.№ 2080/2013г., ВКС, I т.о. /постановено по реда на чл.290 от ГПК/, ВКС е приел, че в хипотеза на неоспорване на твърдението в исковата молба, че с напускане на местопроизшествието деликвентът се е отклонил виновно, като е осуетил проверка за алкохол или др. упойващи вещества, застрахователят следва да установи с оглед изискването на цитираната норма /нейният хипотезис/ - факта на валидна застраховка „ Гражданска отговорност” на автомобилистите на деликвента – ответник в производството, факта на удовлетворяване на пострадалите от причиненото от деликвента ПТП в конкретен обоснован съразмерно с вредата размер, както и факта на виновното отклоняване от извършване на проверка от контролните органи за употреба на алкохол или друго упойващо вещество. Прието е, че бягството от местопроизшествието е категорично установено, ако е налице влязла в сила присъда или друг акт с последиците на влязла в сила присъда по това деяние, но то може да бъде установено в производството по чл.274, ал.1 т.1, пр. посл. КЗ /отм./ и със съставения от контролния орган протокол за ПТП. Посочено е, че отклоняването от местопроизшествието като фактическо действие, нарушаващо императивни законови норми, винаги е виновно /ако не е осъществено обратно доказване/, като то може да бъде признато и за престъпление с влязлата в сила присъда, респективно със споразумението. Взето е предвид, че е императивно заложено в чл.8 на Наредба №1-167 от 24.10.2002г. за условията и реда на взаимодействието между органите на МВР и застрахователните компании правилото за задължителната проверка за алкохол и други упойващи вещества с технически средства, която органите на МВР осъществяват по отношение участниците в ПТП, като резултатът от тази проверка, също така задължително, с оглед нормативно установеното съдържание на протокола се отразява в него. По съображения, изведени от императивния регламент на тези правоотношения, е прието, че са налице предпоставките по чл.274, ал.1, пр. посл. КЗ /отм./ в разглежданата хипотеза в случаите, когато ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, нито е доказал, че напускането на местопроизшествието при ПТП, при което има пострадал, се дължи на обстоятелство, изключващо неговата вина, с оглед предприети действия от неотложен характер – например - при спасяване на пострадали /чл.200 ППЗДвП/ или при получена от него телесна повреда и т.н.. По тези съображения на поставения въпрос е даден 4 отговор, че липсата на въведено в процеса правозащитно твърдение за това, че лицето оспорва заявеното от застрахователя, че се е отклонил виновно от местопроизшествието, за да осуети проверка за алкохол и други упойващи вещества, както и изложеното по-горе относно императивния регламент на дължимото поведение от деликвента и органите на МВР при ПТП, установяват релевантните факти, относими към основателността на регресната претенция на застрахователя по реда на чл.274, ал.1 т.1 пр. посл. КЗ.