Решение № 1559 от 01.04.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 12847/2023
- Вид
- Решение № 1559
- Подписан
- 01.04.2024
- В сила
- 01.04.2024
- Състав
- СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА ЦЕПОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 12148 от 05.10.2023 · СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА ЦЕПОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1, пр. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.100 ал.1 т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.150 - 300 · Закон за движението по пътищата
- чл. 150а ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 174 ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1559 гр. София, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря Н.Л.В. като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20231110212847 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. Д. А. срещу наказателно постановление /НП/ № 22-4332-016291/26.08.2022г., издадено от началник сектор към СДВР О”ПП”, с което на Е. Д. А. са наложени четири административни наказания „глоба“ както следва за нарушение на чл. 150а ал.1 ЗДвП – 300 лв.; за нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДвП – 2 000 лв.; за нарушение на чл. 100 ал.1 т.2 ЗДвП – 10 лв.; за нарушение на чл.150 – 300 лв.;
В жалбата се оспорват фактическите констатации в акта. Иска от съда да отмени издаденото наказателно постановление.
В съдебното заседание, жалбоподателят не се явява. Не се представлява.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 16.08.2022г. около 20:00ч. в с. Мърчаево на ул. „ Приморско“ жалбоподателят Е. А. управлявал мотоциклет „Априлия Скарабео“ с № **** 1 като се движел от ул. „Цар Симеон“ към ул. „Трендафил“. Свидетелят М. възприел поведението му и външно видими признаци на употреба на алкохол.
Свидетелят помолил Е. А. да прибере скутера, но той не о сторил. На място бил повикан екип на СДВР.
Свидетелят В.Н. бил повикан за съдействие на екип на 06 РУ-СДВР, отзовали се на мястото. Свидетелят възприел външно видими признаци на употреба на алкохол от А.. Жалбоподателят отказал да бъде извършена проба за употреба на алкохол във въздушно-капковото пространство. Съставен му бил талон, отказал да даде кръв за изследване. Свидетелят извършил справка с ОДЧ, в хода на която било установено, че А. не притежава СУМПС валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС. Той не представил и свидетелство за регистрация на превозното средство.
Свидетелят Н. съставил на Е. А. АУАН, в който описал фактическите си констатации и дал правна квалификация на възприетите от него нарушения.
В последствие било издадено наказателно постановление, с което при идентична словесна обосновка и дадена правна квалификация на сочените нарушения на Е. А. са наложени четири административни наказания.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на показанията на св. Н., М., както и въз основа на писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК към материалите по делото - АУАН, заповед н а министъра на вътрешните работи , справка-извлечение за извършени нарушения и наложени на жалбоподателя административни наказания по ЗДвП, талон за медицинско изследване.
Гореизброените доказателства единно и непротиворечиво изграждат фактическата обстановка по случая. Между същите не съществуват противоречия и несъответствия, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Свидетелските показания очертават фактите, свързани с време, място и механизъм на осъществяване на нарушенията, респективно съставянето на акта. От показанията на свидетелите съдът установи и отказа на жалбоподателят да бъде изпробван с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта, / тази им част те намират потвърждение в издадения талон за медицинско изследване/, така и непредставянето на свидетелство за регистрация на МПС.
Тъй като гласните доказателствени средства подкрепят въведеното в 2
АУАН, същия може и следва да се ползва от съда като писмено доказателство, относно дата, място, време на съставяне на същия, респективно отразеното в него. В този смисъл следва да се отчете и че в синхрон с АУАН е отразеното талон за медицинско изследване и справка-извлечение за нарушения на водача, които бяха кредитирани от съда.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимирано лице, подадена е в предвидения от закона срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е частично основателна.
Видно от приобщената по делото заповед на министъра на вътрешните работи АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП , не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както в АУАН, така и в НП следва да бъде описано както самото нарушение, така и обстоятелствата, при които то е извършено.
В конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени точно и ясно обстоятелства, при които е извършено всяко едно от нарушенията. Изрично са отразени време, място, МПС, което е управлявал жалбоподателят, респективно отказа да бъде изпробван с техническо средство, като е описан вида и номера му, респективно да не е представил свидетелство за регистрация на моторно превозно средство, както и да е управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС. Тези нарушения са описани откъм фактически параметри в издаденото НП и им е дадена съответна правна квалификация.
Административнонаказателната отговрност на жалбоподателя е била правилно ангажирана.
Е. А. е осъществил съзнателен волеви акт- управление на превозното средство, без да притежава свидетелство за управление на МПС, не е представил свидетелство за регистрация на същото в хода на проверката и е 3 отказал извършването на проба с техническо средство, респективно даване на кръв за изследване.
Несъмнено установено от доказателствата по делото е жалбоподателят да е отказал да бъде изпрабван с техническо средство за наличие на алкохол.
Зради отказа е издаден талон за медицинско изследване приложен към делото. Водачът е извършил и другото нарушение, като не е представил свидетелство за регистрация на МПС. Тези нарушения отразяват конкретно съзнателно волево поведение на водача концентрирано в липсата на активно поведение, когато такова се изисква - да бъде изпробван с техническо средство и съответна да предстви изискуемия документ. Като не е предоставил такъв при проверката е осъществил и соченото административон нарушение.
Разпоредбата на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП изрично е въвела задължение на водачите на пътни-превозни средства да носят редица докуметни и представят такива при проверка, сред които е и свидетелство за регистрация на МПС. Като не го е представил жалбоподателят е нарушил разпоредбата на цитираната правна норма. За това е ангажирана правилно отговорността на жалбоподателя. В съзнанието на водача е имало представи, относно дължимото му поведение – изискуемостта за носи и представи свидетелството като въпреки, че не е имал и носел със себе си такова е осъществил управлението на превозното средство и не е представил документа при проверка
Наложеното му административно наказание – глоба е в размките на законоустановеното, адекватно е на вида и тежестта на извършеното нарушение, поради което не следва да бъде редуцирано.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, се наказва с лишаване от право да управлява МПС и глоба.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗдвП не се интересува от това дали водачът на МПС е управлявал същото след употреба на алкохол или не. За да е съставомерно деянието по реда на цитираната разпоредба необходимо и достатъчно е лицето да е водач на МПС и след като е било поканено да бъде изпробвано с техническо средство за употреба на алкохол е отказало да му 4 бъде направена проверка.
В конкретния случай от събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че на въведената в АУАН и НП дата жалбоподателят е управлявал мотоциклет, бил е поканен да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест, като жалбоподателят е отказал да му бъде направена проверката.
Абсолютно ирелевантно в случая и с оглед на конкретното основание, въз основа на което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателят, е дали А. е бил употребил алкохол или не, респективно дали е управлявала МПС след употреба на алкохол. Отказвайки да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство /независимо дали преди това жалбоподателят е бил употребил алкохол или не/ А. е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение, визирано в чл.
174, ал.
3, пр.
1
ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
От субективна страна деянието е извършено при форма на винат а- пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им.
Наложеното му административно наказание за това нарушение е в рамките на въведения в закона размер като глоба, същевременно то е адекватно на вида и тежестта на извършеното нарушение, поради което не следва да бъде редуцирано.
В този смисъл следва да се посочи, че останалите две административни наказания глоба в размер на 300 лв. за нарушението на чл. 15а ал.1 ЗДвП и 10 лв. за нарушението на чл. 100 ал.1 т.2 ЗДвП са законосъобразни, адекватни на вида и тежестта на нарушенията и не следва да бъдат редуцирани.
В тази си част издаденото наказателно постановление е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на четвъртото нарушение – чл. 150 ЗДвП съдът прие, че е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Фактическата рамка на соченото нарушение предполага загуба на правоспособност. Независимо от осъществяването/ не на това обстоятелство административно-наказващият 5 орган е констатирал липса на СУМПС за категорията на управляваното в процесната хипотеза МПС и е реализирал отговорност за това поведение, изцяло в обхвата на правната норма на чл. 150а ал.1 ЗДвП. В този смисъл ангажиране на отговорност и за нарушение на чл. 150 ЗДвП се явява лишено от правна логика.
Не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № 22-4332016291/26.08.2022г., издадено от началник сектор към СДВР О”ПП”, в частта, с която на Е. Д. А. са наложени административни наказания „глоба“ както следва : за нарушение на чл. 150а ал.1 ЗДвП – 300 лв.; за нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДвП – 2 000 лв.; за нарушение на чл. 100 ал.1 т.2 ЗДвП – 10 лв..
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № 22-4332-016291 /26.08.2022г., издадено от началник сектор към СДВР О”ПП”, в частта, с която на Е. Д. А. за нарушение на чл.150 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6