Решение № 10618 от 03.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10618 гр. София, 03.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110105049 по описа за 2022 година

РЕШЕНИЕ

03.10.2022 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 5049/2022 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от М. М. Ш. срещу ЗАД „А“ АД, като се твърди, че между страните било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ за автомобил „Фолксваген Туран“, рег. № СВ ............ РМ с период на застрахователно покритие от 08.05.2020 г. до 07.05.2021 г. Поддържа, че на 09.02.2021 г. констатирал, че автомобилът не се намирал на мястото където бил паркиран предходния ден – в близост до бл. 36, кв. „Славия“ в гр. София. Навежда доводи, че е било образувано досъдебно производство, което е било спряно. Излага съображения, че застрахователят не бил изплатил дължимото застрахователно обезщетение, като с писмо го бил уведомил, че е определил действителна стойност на автомобила в размер н 14867,00 лева, която била редуцирана с 30 %, тъй като не бил предал на застрахователят талон част II, който се бил 1 намирал в автомобила към момента на кражбата му. Сочи, че му била изплатена сумата от 10406,90 лева. Развива съображения, че стойността определена от застрахователя била изклюително занижена, което обосновава. Твърди, че в случая следвало да се приложи правилото на чл. 389, ал. 1 КЗ, доколкото към момента на сключването на застраховката, ответникът бил определил стойност на автомобила от 17000,00 лева. Поддържа, че намалението с 30 % било извършено неоснователно и с бланкетно препращане към общите условия, като в случая липсвала причинна връзка между неизпълнението на задължението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие, което следвало да се установи от ответника. Навежда доводи, че също така неоснователно сумата била намалена с 450,00 лева, тъй като към момента на сключването на застраховката по автомобила имало вреди, но същите е следвало да се вземат предвид от застрахователя при определянето на стойността на автомобила. Иска ответника да бъде осъден да заплати сумата от 1000,00 лева, представляващи частична претенция от такава в размер на 6593,10 лева. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като се твърд, че предявеният иск е процесуално допустим, но неоснователен. Поддържа, че не спори, че е налице валидно застрахователно правоотношение, но не били налице предпоставките, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя. Навежда доводи, че по образуваната застрахователна преписка (именувана „щета“) № 10021030102425, застрахованият бил декларирал, че талон част II е бил в автомобила към момента на кражбата, поради което не можел да го представи. Навежда доводи, че съобразно общите условия към застрахователния договор, застрахователят не дължал обезщетение при противозаконно отнемане на автомобила, ако малкия талон се е намирал в последния, което обосновава подробно. Развива съображения, че неизпълнението на договорно или законно задължение на застрахования е основание да се откаже плащане по застрахователния договор, като прави и обосновка за наличието на изключен застрахователен риск. Твърди, че неизпълнението на задължение на застрахования било обстоятелство, което изисквало приложението на чл. 395 КЗ, като застрахователното обезщетение следвало да бъде намалено, като в същата насока били и клаузите от общите условия. Поддържа, че действителната стойност на автомобила била правилно определена, като от същата е приспадната стойността на вредите, които са били налице по автомобила към момента на сключването на застраховката, като сумата от 450,00 лева, била определена на базата на средни пазарни цени на автоуслугите. Навежда доводи, че с изплащане на сумата от 10406,90 лева бил изпълнил надлежно задължението си по договора. Иска отхвърляне на иска. Претендира разноски.

С протоколно определение от 19.09.2022 г., съдът на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснал обективно изменение на иска чрез увеличаване на размер, като същият се счита предявен за сумата от 5648,00 лева.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

Съобразно релевираните твърдения от ищеца възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. накърняване на имуществено право, което е застраховано при застрахователя, т.е. настъпване на покрито застрахователно събитие (риск); 2. съществуване на действително застрахователно правоотношение към момента на увреждащото събитие между ищеца и ответника, възникнало от договор за имуществено застраховане на погиналата или 2 повредената вещ и 3. за ищеца да е възникнало право да получи претендираното застрахователно обезщетение съобразно уговореното в договора за имуществено застраховане, като не са налице отрицателните материални предпоставки, при възникването на които застрахователят обосновано да може да откаже заплащане на уговореното застрахователно обезщетение.

Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото е отделено за безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ за автомобил „Фолксваген Туран“, рег. № СВ ............ РМ с период на застрахователно покритие от 08.05.2020 г. до 07.05.2021 г.; 2) че на 09.02.2021 г. автомобилът е констатирано от ищеца, че е бил противозаконно отнет; 3) ответникът е заплатил на ищеца сумата от 10406,90 лева; 4) към момента на противозаконното отнемане на автомобила талон част II се е намирал в застрахования автомобил.

Отделените за безспорни обстоятелства се подкрепят и от представените по делото писмени доказателствени средства – комбинирана застрахователна полица № 0306Х0558166, свидетелство за регистрация част I № 010639751, удостоверение от СДВР и постановление от СРП (л. 13-14 в кориците на делото), които писмени доказателствени средства настоящият съдебен състав кредитира.

Следователно в случая, спорът се концентрира върху обстоятелството за дължимия размер на застрахователното обезщетение.

От представената застрахователна полица № 0306Х0558166 се установява, че застрахователната сума, която е уговорена е в размер на 17000,00 лева, като застраховката е сключена при условията на клауза „П“.

Приложени са общи условия (л. 39-47 в кориците по делото) към застрахователния договор, като е предвидено следното:

- съгласно клаузата на I. т. 12 „Клауза П“ – пълно каско, покрива пълната загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от всички рискове по клауза „М“, „Ч“ и „К“;

- в уговорката на клаузата на I. т. 11 „Клауза К“, е предвидено, че по тази клауза се покрива кражба на цялото МПС;

- според условията на IV „Изключени рискове“, т. 16.14.3. по тези общи условия не се покриват рискове, когато ключовете на МПС-то и/или дистанционното управление на сигнално-охранителната системата и/или свидетелството за регистрация на МПС – част I и/или част II и/или документите за собственост са оставени извън МПС или извън него без необходимия контрол.

Според нормата на чл. 20 ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.

Прието е заключение на САТЕ, което изяснява, че действителната стойност на 3 автомобил „Фолксваген Туран“, рег. № СВ ............ РМ към момента на сключването на застрахователния договор – 07.05.2020 г. е била в размер на 17037,00 лева. Вещото лице е посочило, че действителната пазарна стойност на автомобила към датата на настъпване на застрахователното събитие – 09.02.2021 г. е в размер на 16054,00 лева, като при прилагането на корекционен коефициент, действителната пазарна стойност е в размер на 16037,00 лева.

Експертът е установи, че стойността необходима за възстановяване на уврежданията по автомобила към датата на огледа при сключването на застрахователния договор – по средни пазарни цени е в размер на 803,52 лева. В открито съдебно заседание от 16.06.2022 г., вещото лице е мотивирало, че годишно овехтяване на автомобила е в размер на 7,5 %, предвид срока на експлоатация, като е посочило, че по отношение на цената на МПС-то извън представените две оферти няма други източници на информация. Подробно е изяснено, че има множество оферти, но те не касаели автомобили със същото оборудване, за което вещото лице е посочило как е узнало. Установено е, че без посочената формула в заключението не можело да се достигне до пазарна оценка, тъй като същата щяла да бъде релевантна към датата на заключението (днешна дата). Посочено е, че сайтовете – като източници на информация не предлагат оферти към минал период, тъй като иначе нямало да има нужда от формулата. Експертът е посочил, че ползваната М.ка е най-точна, като имало и други такива, но не били толкова точни, като самия експерт сочи, че разликата между стойността и застрахователната сума е почти сходна, а разликата е под 1 %. Вещото лице е посочило, че по средни пазарни цени е описана действителната стойност от 16054,00 лева.

Изяснено е, че може стойността да се промени, но само ако били налице оферти, който да се отличават много в положителен или отрицателен аспект. Логиката на ползваната М.ка била да изключи много скъпите или много евтините оферти, за да се получи нещо средно, като обикновено разликата била 20-30 лева.

Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е извършено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е недобросъвестен. С оглед направените от ищеца оспорвания следва да се отбележи, че възприемането на заключението на вещото лице от решаващия съд не е обусловено от оспорването му или не от страните по делото, поради което отсъствието на направено възражение е правно ирелевантно както за неговата обективност, така и за значението му за крайния правен резултат по делото – в този смисъл напр. Решение № 144 от 7.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 806/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 393 от 1.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2008 г., II г. о., ГК. Целта на изслушането на вещото лице в открито съдебно заседание е да се поясни, как то е достигнало да съответните изводи, съответно да се провери чрез задаването на въпроси по предмета на заключението дали същото е пълно, ясно и обосновано. Няма пречка експертът при постановяване на задачи, стига да има достатъчно данни и необходимите експертни познания да даде допълните отговори във връзка с поставените задачи, които ги допълват, а и служат за проверка на заключението на вещото лице. Тоест, чрез отговори свързани допълнителни обстоятелства, които са свързани 4 с основните задачи на вещото лице се проверя и компетентността на вещото лице и обосноваността на изводите му, но при положение, че допълнителните отговори могат да стъпят на налични по делото данни за релевантни обстоятелства, които са от компетентността на съответния експерт. В случая вещото лице, подробно и обосновано е отговорило поставените задачи и е мотивирало как е достигнало до изводите си, като настоящият съдебен състав намира, че във връзка с направеното оспорване, същото е неподкрепено от никакви данни, които да обусловят съмнение в изводите на вещото лице или приложение на правилото на чл. 201 ГПК. Тоест, оспорването на ищеца е неоснователно и не може да бъде възприето.