Решение № 3765 от 19.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3765 гр. София, 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря МАДЛЕН М. ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20241110207226 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Х. Р. против издадено срещу нея наказателно постановление № 24-4332-007440/10.04.2024 г. от ************, в качеството на началник група при ОПП-СДВР, с което за нарушение на чл.44, ал.2 от ЗДвП и на осн. чл.179, ал.2, вр. чл. 179, ал. 1, т.5, пр. 5 от ЗДвП и е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева.

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител – адв. Н. от САК счита, че атакуваното наказателно постановление е необосновано и незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва, че е нарушен чл. 57 от ЗАНН, тъй като в наказателното постановление липсва информация относно акта, въз основа на който е издадено, както и че не е посочено коя от хипотезите на чл. 44, ал. 2 от ЗДвП е визирана в дадената правна квалификация.

Счита, че съставът, за който е ангажирана отговорността на доверителя е бланкетен и е следвало да се опише подробно в какво се изразява нарушението. Във връзка с нарушението на материалния закон посочва, че от доказателствата не се установява, че санкционираното лице е осъществило състава на административното нарушение от обективна и субективна страна, както и че фактическата обстановка не отговаря на обективната действителност, тъй като липсват доказателства в тази насока. Твърди, че 1 не е разпитан нито един очевидец на нарушението въпреки направеното възражение, нито са изискани записи от камерите на мястото на произшествието. Предвид всичко изложено, моли съда да постанови решение, с което да отмени НП и да присъди в полза на доверителя и съдебно-деловодните разноските, включително и адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за правна помощ.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник - адв. Н., която поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление, тъй като от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че причина за ПТП е виновното поведение на другия участник в него. Представя писмени бележки с подробни аргументи, които са в подкрепа на изложените в депозираната жалба съображения.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не изпраща представител и не взима становище по депозираната жалба.

В хода на съдебното следствие, в качеството на свидетели са разпитани В. М. Т. и Г. Г. П. – свидетели очевидци на процесното ПТП, изслушани са обясненията, дадени от жалбоподателя.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид, че от събраните доказателства в хода на съдебното следствие се установява следната фактическа обстановка:

Производството е образувано във връзка със съставен АУАН, серия G A № 1113181 от 12.02.2024 г., съставен от мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР за това, че 12.02.2024 г., около 18,53 часа, жалбоподателят Д. Р., в гр. София, по ул.“Академик Ростислав Каишев“ управлявала товарен автомобил „**************, собственост на дружеството ********** с посока от ул. „Христо Чернопеев“ към бул. „Цариградско шосе“ и пред спортен комплекс „Академика“, поради отнемане на предимство, при разминаване, поради заета пътна лента от паркирани автомобили и декоративни кашпи, предизвикала ПТП с движещия се срещу нея лек автомобил *************** Въз основа на така съставения АУАН и при идентично описание на фактическата обстановка е издадено обжалваното НП, което е връчено на жалб. Р. на 15.04.2024 г., а жалбата против него е подадена на 29.04.2024 г. чрез АНО.

По доказателствата.

Горепосочената фактическа обстановка се установява при съвкупния анализ на всички доказателства, събрани в хода на съдебното следствие: показанията на разпитаните свидетели, обясненията на жалбоподателя и приобщените писмени доказателства по делото – копие на протокол за ПТП №1889364/12.02.2024 г., справкакартон на водача, заповеди за компетентност на актосъставителя и на АНО, както и от приобщеното веществено доказателство – видеозапис.

2

Съдът кредитира показанията на свид. П., тъй като същите са последователно изложени, логично структурирани и не се намират в противоречие с останалите доказателствени материали по делото. Посредством тях се установява, че на посоченото в АУАН и НП място на нарушението е имало ПТП, като свидетелят е видял, че един от автомобилите, участващи в процесното ПТП е този на жалб. Р., както и че жалбоподателката е спряла, за да пропусне идващия по насрещната пътна лента автомобил преди възникване на ПТП. По отношение на това обстоятелство, депозираните от свидетеля показания намират опора и в приобщеното ВД – видеозапис, при огледа на който се установява, че автомобилът, управляван от жалб. Р. е спрял, в момента на съприкосновението между двете МПС. От показанията на свид.

П. се установява още, че докато тя е спряла, другият автомобил е потеглил и, че с лявата си част е ударил автомобила на жалбоподателката в неговата лявата част, докато последната била спряла за да го пропусне да премине.

Съдът кредитира и показанията на свид. Т. относно това, че е участник в ПТП, както и относно времето и мястото на извършване на деянието. Относно това, дали автомобилът на жалбоподателката Р. в момента на съприкосновението се е движил или не, свидетелят заявява пред съда липса на спомен.

Съдът кредитира и обясненията на жалбоподателката Р., че към момента на съприкосновението между двата автомобила, нейният автомобил не е бил в движение, като същата именно в изпълнение на задължението си, предвидено в чл.44, ал.2 ЗДвП поради стесненеи на нейната пътна лента е спряла, за да пропусне насрещно движещото се МПС. Тези нейни обяснения намират опора в останалия доказателствен материали по делото и най-вече в приобщения като веществено доказатлество видеозапис, който беше изгледан в присъствие на жалбоподателката, нейния защитник и св. Т...

От приложените заповеди за компетентност, съдът установи, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, след като съобрази разпоредбите на закона, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Настоящият съдебен състав, при извършената служебна проверка по изпълнение на правомощията си по чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН при спазване на предвидения за това процесуален ред. Налице е редовна процедура по връчване на АУАН на жалбоподателя.

3

Съдът намира за основателно възражението в жалбата за издаване на АУАН и НП в нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, доколкото липсват доказателства, които да обосноват категоричен извод, че автомобилът на жалбоподателката е бил в движение и, че не е спазила нормативно вмененото задължение, което да е станало и причина за възникване на процесното ПТП. От събраните доказателства не се установява, че са налице обективните признаци на деянието, тъй като в АУАН и НП единствено е посочено, че при разминаване поради заета пътна лента от паркирани автомобили и декоративни кашпи е станала причина за ПТП. Разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от ЗДвП изисква да се съберат доказателства относно това, че автомобилът на жалбоподателката е бил в движение, както и относно това, че не е спряла, нито е намалила скоростта си на движение. В хода на съдебното следствие по категоричен начин се установява, че автомобилът управляван от нея е бил в покой към момента на съприкосновението. От това обстоятелство следва, че жалб. Р. е изпълнила задължението си, което вменява разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от ЗДвП, като тя е спряла с цел да пропусне движещия се срещу нея автомобил, който е бил управляван от другия участник в ПТП. В АУАН и НП липсва описание на това дали автомобилът на жалбоподателката е бил в покой или се е движил. Липсват и доказателства в АНП за това обстоятелство. Предвид това, съдът намира, че е допуснато процесуално нарушение, тъй като в двата основни акта за производството липсват реквизити по смисъла на чл. 42, ал.1, т.4 от ЗАНН и по смисъла на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, а допуснатото процесуално нарушение е от категорията на съществените, тъй като жалб. Р. е била лишена от възможността да упражни правото си на защита по вмененото административно нарушение. Това процесуално нарушение не може да бъде санирано в хода на образуваното съдебно производство и налага отмяна на наказателното постановление.

На следващо място, доколкото от събраните в хода на съдебното производство доказателства – показанията на свид. П., обясненията на жалб. Р. и от ВД – видеозапис, се установи, че управляваният от жалбоподателката автомобил е бил в състояние на покой, съдът намира, че липсва съставомерен признак от обективна страна, а именно – изпълнително деяние, с което се осъществява съставът на административното нарушение, което се осъществява чрез бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължението да спре или да намали скоростта, за да пропусне преминаващите автомобили. Предвид това, съдът намира, че неправилно е приложен и материалният закон, тъй като административнонаказателната отговорност на жалб. Р. е ангажирана за административно нарушение, което не е извършила, тъй като тя е изпълнила нормативно вмененото и задължение от разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от ЗДвП. Предвид допуснатото нарушение на материалния закон, съдът намира, че издаденото наказателно постановление се явява материално незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

4

Предвид изложеното и констатираните нарушения на материалния и процесуалния закон, както и липсата на доказателства, които да потвърждават извършването на нарушението, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено, тъй като същото е незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН, право на присъждане на разноски по реда на АПК има жалбоподателят. В съдебно заседание от процесуален представител на жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лева като е представен договор за правна помощ, в който е удостоверено, че сумата е платена в брой.

Съгласно съдебната практика, удостовереното в договора за правна помощ или в нарочна разписка изявление за плащане се приема за доказателство за извършеното плащане, само при изрично посочване на начин на плащане в брой в договора за правна помощ /вж. т. 1 от ТР № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС/. С оглед на изложеното, искането за присъждане на разноски се явява основателно.

По отношение на размера на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото от насрещната страна е направено възражение за прекомерност на същото в съпроводителното писмо, с което административнонаказателната преписка е изпратена в СРС, съдът следва да се произнесе и по този въпрос:

Делото не представлява фактическа и правна сложност, приключило е в рамките на едно съдебно заседание, с оглед на което настоящият съдебен състав намира, че за оказаната правна помощ, изразила се в изготвяне и депозиране на жалба, процесуално представителство в едно съдебно заседание, в рамките на което са разпитани двама свидетели и изготвяне на писмени бележки, справедливото възнаграждение се равнява на сумата от 400 /четиристотин/ лева и до този размер следва да се намали размерът на претендираното адвокатско възнаграждение. Същият съответства и на минималното адвокатско възнаграждение по чл.18, ал.2, вр. ал.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Разпечатката съдържа 35 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e8b34f92-264e-44b7-addd-3a4460253577