Решение № 105 от 26.03.2026, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Перник, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20251700500312 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260011 от 11.07.2024 г., постановено по гр. д. № 3828/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, последният е възложил на основание чл. 353 ГПК в дял и изключителна собственост на Е. М. Б., ЕГН **********, ***: ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, с обща площ 295 кв.м. съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-1891/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК – гр. Перник, находящ се на адрес: ***, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 6238, кв. 42 – част от парцел I 6403,6238, при съседи: имоти с идентификатори: ***., ***., ***., ***. и ***., заедно със североизточната част на масивната двуетажна жилищна сграда близнак с идентификатор ***., със застроена площ от 52 кв. м. и РЗП 104 кв.м., състояща се от два етажа.

С решението, съдът е възложил на основание чл. 353 ГПК в дял и изключителна собственост на Р. М. Б., ЕГН **********, ***: 1). самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18 91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК – гр. Перник, находящ се на адрес: ***, с предназначение: жилище 1

(апартамент); брой нива на обекта: 1, с площ от 113 кв. м., стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: обект с идентификатор ***., заедно с 1/2 идеална част от общите части на сградата, гараж и помещения, разположени в северната част на сутеренния етаж, 1/2 идеална част от тавански етаж и 1/2 идеална част от правото на строеж; 1 2). самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***., съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18 91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК – гр. Перник, находящ се на адрес: ***, с предназначение: жилище (апартамент); брой нива на обекта: 1, с площ от 113 кв. м., стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта: обект с идентификатор ***., над обекта: няма, заедно с 1/2 идеална част от общите части на сградата, гараж и помещения, разположени в южната част на сутеренния етаж, 1/2 идеална част от тавански етаж и 1/2 идеална част от правото на строеж; 3). сграда с идентификатор ***., съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК – гр. Перник, находяща се на адрес: ***, с предназначение: селскостопанска сграда, брой нива на обекта: 1, с площ от 15 кв. м.; 4). сграда с идентификатор ***., съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК – гр. Перник, находяща се на адрес: ***, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, брой нива на обекта: 1, с площ от 36 кв. м.; 5). сграда с идентификатор ***., съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК – гр. Перник, находяща се на адрес: ***, с предназначение: селскостопанска сграда, брой нива на обекта: 1, с площ от 28 кв. м.;

6). сграда с идентификатор ***., съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК – гр. Перник, находяща се на адрес: ***, с предназначение: селскостопанска сграда, брой нива на обекта: 1, с площ от 63 кв. м., находящи се върху поземлен имот с идентификатор ***., съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД 1891/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК – гр. Перник, находяща се на адрес: ***, с площ от 809 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***., ***., ***. и ***.

Съдът е осъдил Р. М. Б. да заплати на Е. М. Б. сума в размер на 155 903,00 лева за уравняване на дяловете.

В горепосочените части, съдебното решение като необжалвано е влязло в сила.

Със същото решение на основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 12, ал. 2 ЗН и чл. 61, ал.

2 ГПК Е. М. Б. е осъдена да заплати на Р. М. Б. сума в размер на 18 558,40 лева – половината от подобренията, извършени след 2012 г., с които е увеличена стойността на имота в ***, изразяващи се в СМР в Лятна къща – ролентен таван, текущ ремонт на покрив, смяна на улуци и текущ ремонт, Вътрешно стълбище – 2 броя площадки от гранитогрес и 5 бр. стъпала, измазване на стени до втори етаж, Баня – окачен таван и стени фаянс, довършване СМВ във Втори етаж, ремонт на Покрив и фасада, ведно със 2 законна лихва от влизане в сила на решението до окончателното плащане.

С решението съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските по делото.

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Р.

М. Б. чрез адв. К. Б., с която се обжалва решението на първата инстанция в частта, с която искът за извършени подобрения в процесния имот до пълния му размер от 210 953 лева е отхвърлен, както и в частта относно присъдените разноски в полза на ищцата по делото. Сочи, че решението в тези му части е постановено при съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Твърди се, че съдът е направил неправилна преценка на събраните по делото гласни доказателства, като е кредитирал единствено показанията на свидетелите от страна на ищцата, без да направи оценка на тези доказателства по реда на чл. 172 от ГПК. В допълнение се отбелязва, че тези свидетели нямат преки наблюдения върху извършването на подобренията, както и от това кой е давал пари за тях. От друга страна се сочи, че свидетелите на Р. Б. сочат точно, подробно и конкретно какви подобрения в имота е извършил ответника, но всички тези показания не са взети предвид от решаващия съд.

На следващо място се счита, че дори да се приеме за правилно приетото от съда, че на Б. следва да се дължат само подобренията извършени след 2012 г., то сумата, която следва да му се дължи от ищцата била 29 406.80 лева, а не както е определено 18 116.60 лева, като подробно се описват направените подобрения и стойността на всяко от тях. Моли се съда за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което претенцията предявена по чл. 346 от ГПК да бъде уважена до размера от 53 279,60 лева. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от Е. М. Б., чрез адв. Р. К., с който се оспорва депозираната въззивна жалба като неоснователна. Излагат се подробни доводи, въз основа на които се твърди, че направените с нея твърдения не отговарят на истината. В продължение се сочи, че не са посочени никакви съществени доводи или процесуални нарушения от страна на съда които да опорочават решението. Въз основа на изложеното се моли съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а постановеното от районния съд решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

С Определение рег. № 200 от 01.04.2025г. Окръжен съд – Перник е прекратил производството по образуваното в. гр. д. № 617/2024г. по описа на съда и е върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне по реда на чл. 247 от ГПК. Такова е било сторено от РС – Перник, който с Решение № 260003/04.04.2025г. е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в обжалваното Решение № 260011/11.07.024г.

В изпълнение на дадени от настоящата инстанция указания, по делото са постъпили уточнителни молби, в които се изясняват твърденията и оплакванията на жалбоподателя и се иска постановяване на решение, с което ответницата по жалбата да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 210 935,00 лева, ведно със законната лихва, считано от постановяване на решението. Изяснява се, че общата стойност на извършените ремонти и подобрения в имота, предмет на делбата, възлиза на 421 870,00 лева, от които ищцата дължи на жалбоподателя ½ част, съответна на припадащата й се идеална част от имота или на жалбоподателя се дължи сумата от 210 935,00 лева. Уточняват се и периодите на извършване на претендираните 3 подобрения.

Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и Окръжен съд – Перник, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно – същото е постановено от съдия от Районен съд - Перник, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

По отношение правилността на решението в обжалваната му част, настоящата инстанция намира от фактическа страна и правна страна следното:

От фактическа страна е безспорно установено, че с влязлото в сила решение по допускане на делбата между страните е допусната делба на подробно индивидуализираните имоти на ***, при квоти по 1/2 идеална част за всеки съделител, а във втората фаза районният съд е възложил този имот в дял на Р. М. Б. по реда на чл.

353 ГПК. Общата оценка на имота на ***, съобразно възприетото от първата инстанция заключение на съдебно-техническата експертиза е 401 434,00 лв., а на имота на *** – 89 628,00 лв.

От заключението на приетата по делото съдебнотехническа експертиза, която настоящата инстанция кредитира изцяло като компетентно дадена, се установява, че сумата, с която се е увеличила стойността на имота възлиза на 82 876,17 лв.

По направената от Р. М. Б. претенция по сметки районният съд е приел, че тя е основана частично на чл. 12, ал. 2 ЗН – за подобрения, извършени до откриване на наследството на М. Б. П., починал на ***, а за подобренията, извършени след тази дата – на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, като и в двата случая подлежи на възмездяване само реалното увеличение на стойността на имота. Районният съд е приел, че не е доказано наличие на съгласие на ищцата за извършването на подобренията в степен, обуславяща приложение на чл. 30, ал. 3 ЗС.

Настоящият състав споделя този правен подход.

Правилно първоинстанционният съд е разграничил подобренията, извършени преди откриване на наследството, от тези след ***, както и е приел, че по делото не е доказано съгласие на ищцата по смисъла на чл. 30, ал. 3 ЗС, а най-много знание и липса на доказано противопоставяне. Именно затова правилната правна квалификация на претенцията остава по чл. 12, ал. 2 ЗН и чл. 61, ал. 2 ЗЗД, а не по чл. 30, ал. 3 ЗС.

Спорът пред въззивната инстанция не е дали в имота изобщо са извършвани множество строителни и довършителни работи. Това е безспорно установено както от съдебно-техническите експертизи, така и от гласните доказателства. Същинският спор е в какъв обем се установява именно Р. М. Б. да е извършил или финансирал тези подобрения и в какъв обем те са довели до реално увеличение на стойността на имота, което подлежи на възмездяване от другия съделител.

По този въпрос доказателствата по делото не са еднопосочни.

4

В полза на въззивника са показанията на свидетелите К. Р. Б., В.Н.Г. и частично на Н.М. Р., от които се установява, че къщата не е била завършена към момента, когато Р. Б. се е установил в имота, че в продължение на години са извършвани довършителни работи по първия и особено по втория етаж, по вътрешното стълбище, покрива, фасадата и двора, както и че Е. Б. е имала възможност да вижда извършваното и не е отправяла изрично противопоставяне. К. Б., която е живяла трайно в имота, сочи, че сградата при нанасянето им не е била в завършен вид и че изграждането и довършването са продължили през целия период на съвместния им живот, а Е. е идвала в имота и не е възразявала срещу извършваните ремонти.