Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 434 от 08.07.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 2121/2020
Вид
Определение № 434
Подписан
08.07.2021
Състав
Теодора Кръстева, Ивайло Младенов, Светлин Михайлов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 434 гр. София , 07.07.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теодора Кръстева

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело № 20201001002121 по описа за 2020 година

Производството е по чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба на „Тракия Газ”ЕООД и на ЗАД „Алианц България” за изменяване и допълване на постановеното по делото решение № 196 от 1.04.2021 г. в частта относно разноските.

В молбата на „Тракия Газ”ЕООД, подадена чрез пълномощника му адв. Д., се твърди, че съдът не се е произнесъл по присъждане на разноските, направени от жалбоподателя-ищец в първоинстанционното производство, за което е направено своевременно искане, а именно за заплатена по исковата молба държавна такса в размер на 4546.13 лева, внесен депозит комплексна експертиза от 1300 лева и за техническа експертиза от 400 лева, както и за заплатено адвокатско възнаграждение от 5400 лева.

Формулиран е петитум за допълване на решението чрез присъждане на споменатите разноски.

Ответникът по молбата ЗАД „Алианц България” оспорва нейната основателност, като в писмения му отговор по чл. 248, ал. 2 от ГПК се твърди, че не са налице предпоставките за присъждане на разноските на ищеца, съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция, тъй като в диспозитива на първоинстанционното решение № 617/23.04.2020 г. Софийският градски съд не се е произнесъл по разноските, дължими на ищеца съразмерно на уважения иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за застрахователно обезщетение по застраховка „Авария на машини“, като ищецът не е направил своевременно искане по чл. 248, ал. 1 от ГПК за допълване на решението чрез присъждане на разноските, съобразно уважения иск, както и че този процесуален пропуск не може да бъде саниран от въззивната инстанция.

Наведен е довод, че доколкото в диспозитива на първоинстанционното решение липсва произнасяне на първоинстанционния съд по дължимите на ищеца разноски, присъждането 1 им за първи път от въззивния съд е недопустимо. Поддържа се също, че доколкото предмет на въззивното производство е само решението в частта, с която е отхвърлен искът за сумата от 109 155.83 лв., претендирана като обезщетение по застрахователна полица „Загуба на доход, вследствие авария на машини“ от 19.01.2017 г., въззивният съд дължи произнасяне единствено по разноските, направени пред първата инстанция по водене на делото в частта по този иск.

В молбата на ЗАД „Алианц България”, подадена чрез пълномощника му адв. К., се претендира допълване на въззивното решение чрез присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, направени пред въззивната инстанция, дължими на въззиваемото дружество съразмерно отхвърлената част на иска. Направено е и искане за изменение на решението чрез намаляване, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, на адвокатското възнаграждение, присъдено на жалбоподателя-ищец с въззивното решение, като прекомерно и несъответстващо на фактическата и правна сложност на делото във въззивното производство.

В отговора на „Тракия Газ”ЕООД е оспорена молбата на ЗАД „Алианц България” с възражението, че размерът на адвокатското възнаграждение по водене на делото пред въззивната инстанция съответства на ефективно оказаната адвокатска защита. Изразено е становище, че в полза на въззиваемото дружество не следва да се присъждат разноски, направени по водене на делото пред въззивната инстанция, тъй като не са спазени изискванията по чл. 80, във връзка с чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Молбите са допустими като подадени в процесуално-преклузивния срок за обжалване на решението по чл. 248, ал. 1, предложение първо от ГПК.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните, намира следното :

Въззивното производство е образувано по жалба на „Тракия Газ”ЕООД срещу решение № 617 от 23.04.2020 г. по т.д.№ 1058/2019 г. на Софийския градски съд, VI т.о., 4 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу ЗАД „Алианц България” иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за сумата от 109 155,83 лв., претендирана като застрахователно обезщетение за периода от 4.08.2017 г. до 28.09.2017 г. по застрахователна полица „загуба на доход, вследствие авария на машини“ от 19.01.2017 г.

С молба от 12.11.2020 г. процесуалният представител на жалбоподателя „Тракия Газ”ЕООД своевременно е направил искане за присъждане на разноските, направени по водене на делото пред първата и въззивната инстанции и е представил списък по чл. 80 от ГПК, в който фигурират и разноските, направени в първоинстанционното производство, а именно за заплатена по исковата молба държавна такса в размер на 4546.13 лева, възнаграждение за комплексна експертиза от 1300 лева и за техническа експертиза от 400 лева, както и за заплатено адвокатско възнаграждение от 5400 лева. С решението си по делото № 617 от 23.04.2020 г., след частична отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част, въззивният съд е уважил частично иска до размер на сумата от 103 420.26 лв., и го е 2 потвърдил за разликата до пълния предявен размер от 109 155,83 лв., за която той е отхвърлен. На жалбоподателя са присъдени част от разноските, направени в първоинстанционното производство за заплатено възнаграждение за т. нар. „комплексна експертиза“, съразмерно на уважената част от иска, възлизащи на 1243.58 лв., доколкото единствено тя е относима към иска с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за присъждане на обезщетение по застраховка „загуба на доход, вследствие авария на машини“ от 19.01.2017 г., който е бил изцяло отхвърлен с първоинстанционното решение. Съдебно-техническата експертиза, за която „Тракия Газ”ЕООД е заплатило депозит от 400 лв., е допусната по другия обективно съединен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за сумата от 4497.27 лв., основан на застраховка „Авария на машини“, сключен със застрахователна полица № 09280172300000001, доколкото има за предмет установяването на средния пазарен размер на разходите за ремонта на съоръжението, който е бил изцяло уважен с първоинстанционното решение, като на ищеца са били присъдени и разноски по него в размер на 460.83 лв. Спорът по този иск не е пренесен пред въззивната инстанция, тъй като в тази част решението не е било обжалвано от ответника ЗАД „Алианц България”.

Същевременно, ищецът „Тракия Газ”ЕООД не е подал молба за изменение по реда на чл.

248 от ГПК, на присъдените му от първоинстанционния съд разноски в частта по този иск, с което възможността да иска присъждането им в по-голям размер е преклудирана.

Доколкото с въззивното решение на ищеца-жалбоподател са присъдени част от разноските, заплатени за комплексната експертиза, допусната по иска с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за присъждане на обезщетение по застраховка „загуба на доход, вследствие авария на машини“, искането за изменението му в частта относно направените в първоинстанционното производство разходи за експертизи следва да бъде оставено без уважение, тъй като не е налице пропуск на съда да се произнесе по тях.

Основателно е искането за присъждане на направените в първоинстанционното производство разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената с въззивното решение част от иска. Неоснователно е възражението на пълномощника на ЗАД „Алианц България”, че присъждането на тези разноски от въззивната инстанция е недопустимо, тъй като първоинстанционният съд не се произнесъл по тях, като ищецът не е направил искане по чл. 248 от ГПК за изменение на решението му в тази част. С решението на Софийския градски съд обективно съединеният иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за сумата от 109 155,83 лв., претендирана като застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 09280172300000001 по застраховка „загуба на доход, вследствие авария на машини“ е бил отхвърлен изцяло и в тази част решението е било обжалвано от ищеца „Тракия Газ”ЕООД с искане при благоприятен за него изход на спора пред въззивната инстанция да му бъдат присъдени и разноските, направени по водене на делото в първоинстанционното производство, съразмерно на цената на този иск, включително за заплатената по него държавна такса и за адвокатско възнаграждение. Доколкото с решението си от 1.04.2021 г. въззивният съд не се е произнесъл по тези разноски, молбата за изменението му в тази част е основателна и следва 3 да бъде уважена. Частта от държавната такса, заплатена от „Тракия Газ”ЕООД при предявяване на иска, съразмерна на уважената част от него възлиза на 4136.81 лв. , която сума следва да бъде присъдена на „Тракия Газ”ЕООД, съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция.

На „Тракия Газ”ЕООД следва да бъдат присъдени и разноските за адвокатското възнаграждение по водене на делото пред първата инстанция. С представения в първоинстанционното производство договор за правна защита и съдействие е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 4500 лв. без ДДС, от което на иска за сумата от 109 155.83 лв., съответстват 4320 лв. без ДДС. Представени са и доказателства за действително заплащане на възнаграждението по сметката на адвокатското дружество с начислен ДДС, което обстоятелство не се оспорва от ЗАД „Алианц България”. Настоящият състав намира за неоснователно своевременно направеното пред първоинстанционния съд възражение на процесуалния представител на ЗАД „Алианц България” за прекомерност на адвокатското възнаграждение с искане за неговото намаляване. Размерът на минималното адвокатско възнаграждение, дължимо за защита по иска за сумата от 109 155.27 лв., определен съобразно чл. 7, ал. 4, т. 5 от наредба № 1/2004 г. на ВАдвС, възлиза на 3713.11 лв., като разликата между него и действително уговореното и заплатено такова е в размер на 606.89 лв., в рамките на която следва да бъде ограничена преценката за наличието на твърдяната прекомерност.

В нормите на Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС, издадена в упражняване на законовата делегация по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. са предвидени минимални прагове за определяне размера на адвокатските възнаграждения, включително и когато те са дължими за осъществяване на процесуално представителство, съобразно характера на делото и размера на материалния интерес, когато предявеният по него иск е оценяем. Същевременно в нормата на чл. 36, ал. 2, изр. второ от ЗАдв. са установени общите критерии за уговаряне на адвокатското възнаграждение, а именно неговият размер да бъде справедлив и обоснован, чието спазване подлежи на проверка при заявено от насрещната страна възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Трайна е казуалната практика на Върховния касационен съд, че спазването на това изискване се преценява от съда с оглед фактическата и правна сложност на делото, като проверката за прекомерност обхваща само частта на възнаграждението, уговорено между адвоката и доверителя, надвишаваща минималния размер в Наредба № 1/2004 г., като бъде съобразен и видът и броят на доказателства, положената грижа за тяхното събиране и изследване, използването на множество доказателствени средства, извършване на множество необходими процесуални действия във връзка с делото, проучване и съобразяване с голяма по обем съдебна практика или липса на съдебна практика за съответния казус, използване на специализирана или чуждестранна правна литература и други (така определение № 404 от 26.10.2020 г. по ч. т. д. № 1592/2020 г., Т. К., І т. о. на ВКС). Прекомерност на адвокатското възнаграждение, разбирана като несъответствие между фактическата и правна сложност на делото и уговореното и действително заплатено възнаграждение, чието репариране се претендира от насрещната страна, е налице преди 4 всичко когато отклонението от минималния размер е съществено. В случая разликата възлиза на 606 лв., представляващи по-малко от 1/6 от минималния размер (16.32 %), определен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата, т.е. не е налице съществено отклонение от установения в нея референтен размер. На следващо място, редуцирането на уговореното адвокатско възнаграждение до установения в Наредбата минимален размер, предполага и кореспондираща му ниска степен на фактическа и правна сложност на делото, каквато е налице когато защитата на страните по него не изисква анализ на многобройни доказателства и извършване на процесуалния действия по събирането им, или когато делото може да бъде решено само въз основа на представените с исковата молба доказателства, от които еднозначно може да се направи извод относно претендираното или отричано материално право, предмет на делото, без да се налага събирането на допълнителни такива.