Решение № 14 от 19.01.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Б., 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П.Д.С. при участието на секретаря Х.К.Н. като разгледа докладваното от П.Д.С. Гражданско дело № 20211810101369 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 372, ал. 1 от ТЗ във вр. чл. 367 от ТЗ във вр. с чл. 49 и сл. от ЗАП във вр. с Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на товари – СMR и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ.

Ищецът- “***” ЕООД, гр. С., чрез пълномощника си твърди, че с Договор Заявка за транспорт от 24.07.2020 г. “***” ЕООД е възложило на “***” ЕООД да извърши транспортни услуги при уточнени условия и цена, за което “***” ЕООД е оформило товарителници и извършило транспортната услуга – международен транспорт на три броя палета с общо тегло 500 кг., по маршрут В. - Б., като стоката е транспортирана и предадена на получателя. За извършената транспортна услуга ищецът е издал Фактура No *** от *** г. на стойност 660.00 лева с ДДС, която е получена от платеца на навлото - от ответното дружество “***” ЕООД, с.

Т., заедно с придружаващите я документи, касаещи извършената транспортна услуга. Излага, че в предвиденият срок до 50 дни след получаване на оригиналните документи от товародателя и на основание издадената фактура платецът - “***” ЕООД, не е заплатил задължението си. Поради това моли съда да постанови решение, с което ответникът бъде осъден да му заплати сумата от 660.00 лв. с ДДС, представляваща цена за извършен превоз по Договор - Заявка за транспорт от 24.07.2020 г., за което е издадена Фактура No *** от *** г., сумата от 52.99 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

1

Ответникът- “***” ЕООД, с. Т., общ. Б. в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че ищецът в качеството си на изпълнител по договора не е изпълнил точно задълженията си - не е спазил срокът на доставка, като е налице забава - стоката не е доставена на 31.07.2020 г., съгласно посоченото в т. 6 от заявката, а повече от два дни по-късно. Налице са и други неизпълнения - не е подавана своевременно информация за движението на стоката, извършено е и неразрешено претоварване на пратката. Поради това е съставен протокол No *** г., с което на ищеца е начислена неустойка в размер на 200 евро, възлизаща на 391.17 лв., който е получен от ищеца с уведомително писмо No *** г. Заявява, че представените от ищеца по делото покани и напомняния не са изпращани до адреса за кореспонденция на ответното дружество - адресът чрез който е извършена заявката. Излага, че ответното дружество не е приемало издадената фактура с оглед на нейната неправилно изчислена стойност, същата не е и осчетоводявана в счетоводството на дружеството, няма я и в месечните справки декларации по ЗДДС, а дружество изрично е възразило срещу издаването на посочената фактура. Поради забавеното изпълнение, прави възражение за прихващане между претендираната от ищеца сума в размер на 660.00 лв. и договорна неустойка в размер на 400 евро (по двеста евро за всеки ден забава), съгласно посоченото в представената от ищеца заявка. Претендира разноски.

В допълнително подадено становище от ищеца “***” ЕООД, гр. С. , чрез пълномощника му, същият оспорва заявеното възражение за прихващане от ответника. Сочи, че предвидената в Заявката-договор клауза за неустойка на стойност 200 евро на ден за забава на превоза е нищожна, като противоречи на Конвенцията за международен превоз на стоки, чиито правила важат в случая.

Претендираната такава от 400 евро е в по-голям размер от дължимото навло.

Изтъква, че ответникът претендира неустойка, без да е установена вреда от закъснение. Оспорва да е налице претоварване на пратката, като заявява, че се касае за т.нар. “групаж”, при което няколко по-малки товара от различни клиенти се събрат, товарите се разтоварват на базата на *** ЕООД в Божурище и от там с малки камиони пратките се разнасят из страната, което е причината и процесният товар да се придружава с два транспортни документи – CMR с което пътува в чужбина, и товарителница, с която стоката е доставена на получателя.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Страните по делото не спорят, че са сключили процесния договор за международен превоз на стоки. Видно и от заверено копие на Заявка-договор за извършване на транспорт, със същата ответното дружество “***” ЕООД е възложило на ищцовото дружество “***” ЕООД извършването на транспорт, както следва: вид автомобил – микробус – *** – ***, при следните условия: дата на товарене: 24.07.2020 г., 09.00 часа; товарен адрес: ***; адрес на доставка:

Е.П.А.О.; вид на стоката: 3 е.п. – 500 кг.; срок на доставка: до 31.07.2020 г.; маршрут: В. – Б.; договорено навло: 550.00 лв. без вкл. ДДС; условия за плащане:

50 дни след получаване на оригинална фактура и ЧМР товарителница без забележки от получателя. В т. 11 от заявката е предвидено, че превозвачът е длъжен да спази срока на доставка на товара, посочен в този договор, а в т. 12 е 2 посочено, че за неспазването му превозвачът дължи на възложителя неустойка в размер на 200 евро за всеки започнат ден след деня, посочен заявката за дата на разтоварване, но за не повече от 30 дни. Представеното по делото заверено копие на документа видимо е непълно, като същото не съдържа края на документа, извод за което е недовършеността на последно изречение в копието.

Видно от и заверени копия на международна товарителница, представена на английски език и в превод на български, изготвена на 24.07.2020 г., като изпращач на стоката в нея е посочен “***”, В., като превозва превозвач – ответникът “***” ЕООД, а получател не е посочен, товарене на стоките – гр. У., В., на дата 24.07.2020 г., разтоварване на стоките – С., Б., като товарът е описан като “2 палета (не се чете), 1 палет (не се чете)” с тегло 386,5 кг. В товарителницата е положен подпис за изпращач, както и подпис и печат на превозвача. Липсва отбелязване относно получаване на стоката.

Представено е и заверено копие на Товарителница No *** от *** г., в която ответникът е посочен като изпращач, за което са положени печати на дружеството, получател е А.О.Е.П., като превозвачът не е посочен, а е положен печат на това дружество. Дата на натоварване и дата на разтоварване е *** г., с място на разтоварване – Е.П.. Товарът е описан като “палета”, 3 бр., с тегло 386 кг. В товарителницата липсва подпис или печат за получател на товара.

Представено е заверено копие на Фактура No ****** от *** г., с доставчик “***” ЕООД и получател “***” ЕООД, за извършена транспортна услуга на стойност 550.00 лв. без ДДС и сума за плащане 660.00 лв., с посочен падеж след 65 дни, и срок за плащане 14.10.2020 г. Фактурата не носи подписи/печати на страните по нея.

От страна на ищеца са представени заверени копия на Покана за доброволно изпълнение изх. No *** г. и 6 бр. напомняне, всичките от ищеца “***” ЕООД до “***” ЕООД във връзка със задължението на последното към ищеца за заплащане на сумата от 660.0 лв. по процесната фактура, като по делото липсват доказателства за изпращането им и респ. за получаването им от ответника.

Представени са и разпечатки на писма от ищца, изпращани в периода 07.10.2020 г. – 06.01.2021 г. по електронна поща, също във връзка с процесната фактура, до адресат с електронен адрес ****** като видно от приложената по делото разпечатка от търговски регистър, вписаният в него адрес на електронна поща на ответното дружество към 16.06.2021 г. е *****.

По делото е представено от ищцовото дружество и заверено копие на Известие за доставяне, без дата, от което се установява, че от страна на същото е изпратено писмо до ответното дружество, и получено от последното. Липсват дата на изпращане, дата на получаване и описание на съдържанието на писмото.

От заверено копие на Протокол No *** г. се установява, че на посочената дата от страна на ответника “***” ЕООД, посочен като организация-доставчик, е съставен протокол с получател ищцовото дружество “***” ЕООД – организацияполучател, във връзка с данъчно събитие с дата 07.06.2020 г., за стока/услуга описана като “Неспазване срок – забава от 3 дни; Не подаване на информация за местонахождението на а-ла; Претоварване на пратката без наше знание и 3 позволение”, с цена 200 евро или стойност 391.17 лв. В протокола са положени подписи и печати и за двете дружества.

Представено е заверено копие на Уведомително писмо *** г. от “***” ЕООД до “***” ЕООД, с което ищецът уведомява ответника, че за заявения транспорт на 24.07.2020 г. и приетата от ответника заявка-договор, последният има начислена неустойка с обезщетителен характер поради неспазен срок на доставка /забава от 3 дни/, неподаване на информация и претоварване на пратката без тяхно разрешение, като дължимата неустойка е в размер на 200 евро /391.17 лв./. Липсват доказателства по делото за изпращането, респ. получаване на това писмо от ищеца.

По делото е изслушано заключението на вещото лице В. Л. по съдебноикономическа експертиза, от което се установява, че процесната фактура No ***/*** г. на стойност 660.00 лв. е включена в дневниците за продажби по ЗДДС на ищцовото дружество “***” ЕООД за месец 08.2020 г. с контрагент “***” ЕООД, като дружеството е платило дължимия ДДС по фактурата в размер на 110.00 лв. От заключението се установява, че фактурата не е отразена в дневника за покупки на ответното дружество “***” ЕООД и същата не е включена в справка декларация по ЗДДС. Съгласно заключението, в банковите сметки на ищцовото дружество няма постъпило плащане от ответника по процесната фактура. В заключението си вещото лице е посочило размера на обезщетението за забава за периода, който е различен от исковия период, а именно за период след датата на подаване на исковата молба, поради което в тази му част е неотносимо към предмета на делото и съдът не го обсъжда. В останалата му част съдът приема заключението като компетентно и обективно дадено.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 372, ал. 1 от ТЗ във вр. чл. 367 от ТЗ във вр. с чл. 49 и сл. от ЗАП във вр. с Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на товари – СMR.

Съдът намира, че така предявения иск е основателен по следните съображения:

По делото е безспорно между страните, че са сключили процесния договор за международен превоз на стоки съгласно Заявка-договор за извършване на транспорт, с която ответното дружество “***” ЕООД е възложило на ищцовото дружество “***” ЕООД извършването на транспорт с дата на товарене: 24.07.2020 г., 09.00 часа; товарен адрес: ***; адрес на доставка: Е.П.А.О.; вид на стоката: 3 е.п. – 500 кг.; срок на доставка: до 31.07.2020 г.; маршрут: В. – Б.; договорено навло: 550.00 лв. без вкл. ДДС, и плащане: 50 дни след получаване на оригинална фактура и ЧМР товарителница без забележки от получателя.

Така сключеният между страните договор е за международен автомобилен превоз на стоки, които правоотношения се регулират от разпоредбите на чл. 367 и сл. от ТЗ и от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, като последната се прилага съгласно чл. 1 от същата, предвиждащ приложението й за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни 4 средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, така както са посочени в договора, се намират в две различни държави. В случая мястото на приемане на стоката за превоз и мястото на доставянето й се намират в две различни държави, като на 24.07.2020 г. ищецът в качеството си на превозвач е извършил автомобилен превоз на товар – 3 бр. палета, от гр. У., В. , до гр. Е.П., Р. Б..