Решение № 2729 от 30.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2729 гр. София, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Въззивно гражданско дело № 20231100503981 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на „Софийска вода“ АД срещу постановление за разноски, обективирано в уведомление от 13.01.2023 г. на ЧСИ М.П. по изпълнително дело 20228510403596, с което е отказал да уважи възражението на длъжника срещу начислени такси по т. 31, т.26 и новоопределената такса по т. 4 ТТРЗЧСИ за връчване уведомлението. Сочи се, че самото уведомление е връчено по електронната поща, с общо писмо, заедно с още 15 уведомления, като за всяко е определената такса в размер на 10 лева, което сочи на злоупотреба с право. Относно таксата по т. 31 от Тарифата се сочи, че не е издаден документ за същата.

Частният съдебен изпълнител М.П. е изложил мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, с които изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

Сочи се, че длъжникът е посочил и е поискал всички съобщения по изпълнителните дела да му се връчват на електронен адрес, което е направено. Сочи се, обаче, че съгласно чл. 143 от ЗЕС следва да се заплаща такса за номерационни услуги. От друга страна се сочи и, че ЧСИ е длъжен да поддържа служебен архив, поради което и му се дължат таксите по тарифата, обезпечаващи изпълнението на това задължение.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и приложените по делото доказателства, включително представеното копие по изпълнително дело 20228510403596 по описа на ЧСИ М.П., намира за установено следното:

1

П о молба от 08.12.2022 г. на Г. С. Ч. ЕООД и Б. С. м. ЕООД е образувано изпълнително дело 20228510403596, въз основа на изпълнителен лист от от 14.06.2022 г. по гр. дело 141347/2021 г. по описа на СРС , по силата на който „Софийска вода“ АД е осъдена да заплати на Р. Д. сумата от 50 лв. държавна такса, и 6 лева – такса за издаване на ИЛ, 3 лева – такса за превод към ЧСИ. С молбата взискателят е направил искане да се насрочи опис на движимите вещи на длъжника, да се наложи възбрана върху недвижимите имоти на длъжника, както и да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника.

Към молбата е приложен договор за цесия, съгласно който Р. Д. е цедирала своето вземане на Г. С. Ч. ЕООД и Б. С. м. ЕООД , за което длъжникът е уведомен на 13.07.2022 година.

С молба от 12.12.2022 г. взискателите са оттеглили посочените изпълнителни способи, като са определили единствено да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника.

На 09.12.2022 г. от длъжника е получена покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че дължи на взискателя следните суми: сума в размер на 50 лв. – държавна такса, сума в размер на 209 – разноски по изпълнителното дело, 127,08 лева - такси по изпълнителното дело.

На 09.12.2022 г. е издадено постановление за разноски, видно от което сумата за разноски са : по 1. - 24 лева; т.3-6 лева; т.5 – 24 лева, т.9 – 18 лева; т.26 – 31.08 лева и т.31 – допълнителни разноски – 24 лева, 200 лева – адвокатско възнаграждение и 9 лева – ДТ за издаване на ИЛ и такси за банков превод.

На 14.12.2022 г. е изпратена ПДИ и постановление за разноски на длъжника.

Не се спори, че задължението, за което е издаден ИЛ е заплатено след образуване на изпълнителното дело и получаване на ПДИ.

На 27.12.2022 г. е постъпила молба от длъжника с искане за разяснения за действията по т.31 от Тарифата, както и сумата от 18 лева – за налагане на запор, доколкото не е налагано такова действие. Направено е искане за преизчисляване на пропорционалната такса. На 13.01.2023 г. е издадено атакуваното постановление, инкорпорирано в уведомление, с което е изключена таксата по т. 9, и е отказано намаляване на таксата по т. 31 и т. 26 от тарифата, както и е определена допълнителна такса по т. 4 от Тарифата – 12 лева.

С разпореждане № 99442/02.05.2023 година съдът е изискал по делото да се изготви справка относно постъпилите в СГС дела, образувани по жалба срещу действия на ЧСИ от страна на „Софийски вода“, чието основание е нормата на чл.435, ал.2,т.7 ГПК, с оглед и разпоредбата на чл.126 ГПК , както и справка от ЧСИ М.П..

По делото е постъпила справка, изготвена от завеждащ служба „Съдебно деловодство- ГО – частни жалби и обезпечения“ при СГС и справка от ЧСИ М.П..

2

Видно от изискана справка от ЧСИ М.П. в периода 01.06.2022 г. – 28.02.2023 г. при него са образувани 109 дела с длъжник Софийска вода, с размери на вземанията между 15 и 500 лева, като в над 80 % от случаите лицата, в полза на които е издаден ИЛ са адвокати – адв. К. Б., адв. М. Л., адв.

Н. И., адв. В. В. Т., адвокатско съдружие Б. Л., адвокатско съдружие Б. и п..

Взискатели по делата (в различна комбинация) са няколко търговски дружества, в полза на които е цедирано вземането, всички дружества с едно и също лице ЕСК и управител – Г. С. К. – "Б. С. М." ЕООД, ЕИК/ПИК ******, "Г. С. М. П." ЕООД, ЕИК/ПИК *****, "Г. С. У." ЕООД, ЕИК/ПИК ******, "Г.

С. Ч." ЕООД, ЕИК/ПИК *********, "Д.К. Л." ЕООД - в ликвидация, ЕИК/ПИК ********, "Е. С. П." ЕООД, ЕИК/ПИК ****, "Р. К. М." ЕООД ,

ЕИК/ПИК *******, "С. У." ЕООД , ЕИК/ПИК ***********, "Т.б. У." ЕООД , ЕИК/ПИК ********, "Ф. М." ЕООД, ЕИК/ПИК ********, "Ф.С. Е. М."

ЕООД, ЕИК/ПИК ******, "Ф. С.М." ЕООД, ЕИК/ПИК *******.

Две от тези дружества са взискатели и в настоящото дело.

Установява се, че пред СГС в периода 01.12.2022 г. – 30.04.2023 г. са образувано над 60 дела по жалби срещу действия на ЧСИ М.П., с жалбоподател Софийска вода, като се установява, че всички взискатели са представлявани от адвокатско съдружение Н. Б., чрез адв. Л., адв. Д., адвокатско съдружие Б. Ф., адв. С., адв. дружество Д. чрез адв. Д., адвокатско съдружие Б. чрез адв. Д..

Установява се, че адв. К. Б. е участник в следните адвокатски съдружия - Б. Л. (**********); Н. Б. (******); Б. К. (*******); Б. И П. (***********); Б.

(*********); И. (********);

Адвокат Н. И. е участник и адвокатско съдружие Н. Б., адв. съдружие Б.

Л., адвокатско съдружие Б. К., адвокатско съдружие Б. и п..

Адвокат В. В. Т. е участник в адвокатски съдружия И. (*******), Б.

(********), И. (*********) и други.

Справката относно участието в адвокатските съдружия е публична и налична на сайта на ВАС.

По ИД 20228510403596 е представено пълномощно от взискателите в полза на адвокатско съдружие Б. Ф., чрез адв. В. Ф. С. и договор от 06.12.2022 г., сключен между упълномощителя и съдружието за определяне на адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв., за което е представено платежно нареждане от същата дата, удостоверяващо извършено плащане.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното:

Настоящата жалба е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК, с оглед на обстоятелството, че атакуваният акт е връчена на страната на 14.11.2022 година, подадена е от надлежна страна и поради това се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

3

По отношение на дължимост и размер на разноските.

Въпросът за разноските е намерил своето разрешение в общите правила на действащия ГПК, поради което тези правила се прилагат както в исковото, така и в изпълнителното производство, като съобразно нормата на чл.79 ГПК длъжникът понася разноските, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, а според новата т. 3 на посочената разпоредба /изм. и доп., бр. 86 от 27.10.2017 г. / и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Основен принцип при приложението на отговорността за разноските и за разпределяне на тежестта за разноски е те да са реално направени от страната, която ги претендира.

По възраженията на длъжника относно дължимите разноски.

По таксата по т.31 ТТРЗЧСИ- съгласно цитираната норма се касае за допълнителни разноски, които ЧСИ може да начислява, но за които е задължен да състави документи по Закона за счетоводството. Следователно, касае се за допълнителни разходи, които съдебният изпълнител е направил в производството, но те са дължими и могат да бъдат възложени в тежест на длъжника, само когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството.

В настоящия случай такъв документ не е издаден, поради което настоящият състав на съда намира, че липсва законово основание те да бъдат включени в общия размер на разноските.

Не е ясно и за какво точно са определени тези разноски по настоящото ИД. На първо място, в постановлението за разноски не е посочено, че се касае за разноски по т. 4 от Тарифата, в какъвто смисъл са изложени мотиви от ЧСИ. Поради това и не подлежат на осъждане доводите на ЧСИ в мотивите му, че се касае за разноски по т. 4, заедно с разноски по т. 31.

Сочи се, че е издаден документ по Закона за счетоводството - сметка 267751. Такава сметка обаче не се установява по делото. По делото се установява сметка 273867, в която като разноски по т. 31 от Тарифата са посочени 10 лева, а не посочените в постановлението за разноски - т. 31 - 24 лева. В другите две сметки по ИД 20228510403596 не са вписани разноски по т. 31 от тарифата. Съдът намира и, че само издаването на сметката, като документ по ЗСч не сочи на извод за дължимост на таксите. Доколкото липсва описани за какво точно са начислени дори и тези 10 лева по сметка 273867(по кое от перата, посочени, макар и неизчерпателно в Тарифата – т.

31, или за какви други разноски се претендира), следва да се приеме, че така посочените разноски са недължими. Не се устанвоява да са правени някакви реални разноски.

Следва да се отбележи, че Съдът констатира, че в рамките на настоящото изпълнително дело ЧСИ е заявил за събиране и такса по т. 9 от 4

Тарифата, която е недължима, тъй като подобно изпълнително действие не е извършвано. Същата е отменена след жалба на длъжника.

Недължима е и сумата в размер на 12 лева с ДДС по т. 4 от Тарифата във връзка с произнасянето по искането на длъжника за изменение на постановлението в частта относно разноските.

Съдът намира, че се касае за производство, аналогично на производството по чл. 248 от ГПК и възможността за инстанционен контрол на определението на съда по чл. 248 от ГПК. При последното, съгласно актуалната практика на ВКС, не се дължат разноски, тъй като производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно, а е свързано с исковото производство и дължими са разноските, произтичащи от изхода на делото (така определение № 122 от 14.04.2021 г. по ч. гр. д. № 1269/2020 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС).

По тези съображения, не се дължат и разноски за изпращане на препис от молбите по чл. 248 от ГПК в изпълнителното производство, съответно изпращане на съобщения за акта на ЧСИ по искането по чл. 248 от ГПК.

Във връзка с искането на взискателя – ответник по жалбата за присъждане на разноски в настоящото производство в размер на сумата от 400 лева - по 200 лева за всеки от двамата взискатели за адвокатско възнаграждение, заплатено на адв. С. Т., Съдът намира за необходимо да отбележи следното: