Решение № 101 от 28.01.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Пазарджик, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20255220102947 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод искова молба от А. К. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. Г., общ. Б., ул. „***** чрез пълномощник – адв. А. А. от АК Пазарджик, против „Вива Кредит“ АД, с ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 73Г, с която се иска от съда да постанови решение, с което да обяви Договор за паричен заем № 5956898 от 31.08.2023 г., сключен между А. К. С. в качеството му на кредитополучател и „Вива Кредит“ АД в качеството му на кредитодател, за недействителен, както и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 288,80, представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем № 5956898 от 31.08.2023 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба ищецът твърди, че на 31.08.2023 г. между страните е сключен Договор за паричен заем № 5956898 с размер на заемната сума от 1000 лева при следните условия: ГПР 49,37 %, ГЛП 40,32 %, обща сума за връщане 1258,28 лева, която следвало да бъде върната на 30 двуседмични погасителни вноски.

Ищецът твърди, че реално отпусната сума е в размер на 423,48 лева. В договора било посочено, че сумата от 576,52 лева се удържа поради задължения по Договор за паричен заем № 5932706 от 31.05.2023 г., но такова задължение по такъв договор не съществувало, поради което тази сума била удържана при липса на основание. С оглед на това счита, че чистата стойност на кредита е 423,48 лева.

Посочва, че в чл. 1, ал. 3 от договора било предвидено заплащането на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 628,80 лева, 1 а според ал. 4 същата се разсрочвала с вноските по кредита. Така общата сума по кредита нараснала до 1887,00 лева без да се променя ГПР.

В чл. 5, ал. 1 от договора се предвиждало и задължение за осигуряване на обезпечение в тридневен срок при непосилни за ищеца условия - физическо лице /със завишени условия/ или банкова гаранция за размера на цялото задължение по договора със заемателя - ответник. При неизпълнение на това задължение според чл. 5, ал. 2 се начислявало неустойка в размер на 419,40 лева, като отново се разсрочвала с вноските по кредита. Така общата сума по кредита нараснала до 2306,40 лева.

Твърди се, че ищецът е платил на ответника общо сумата от 712,28 лева, поради което по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД ответникът се е обогатил със сумата от 288,80 лева поради недействителност на договора за паричен заем. /Разликата между платената сума от 712,28 лева и сумата от 423,48 лева, която се твърди, че е чистата стойност на договора/

В исковата молба в табличен вид представя отделните плащания по размер и дати.

Твърди, че предвидената в договора неустойка при непредставяне на обезпечение на практика представлява конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит и е налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като същата представлява общ разход по кредита за потребителя.

Счита, че предвиждането на неустойка при непосилни за изпълнение задължения, която се начислява с погасителните вноски, спада в категорията общи разходи по кредита за потребителя. Наред с това клаузата, която предвижда такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, също не е включена в общите разходи по делото - а именно да получи изражение в ГПР. Срещу потребителят е била упражнена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т. 4 от ЗЗП, тъй като неправилно е посочена общата дължима сума в договора.

Твърди, че ответникът не е посочил действителния ГПР по договора за заем съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Поради това потребителят дължи връщане само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Счита, че включването на подобна клауза за неустойка за липса на обезпечение на вземане е скрито възнаграждение и по своята същност е договорна конструкция, чиято основна цел е облагодетелстване на кредитора. Кредиторът съзнателно е конструирал словом клаузата, така че ако бъде атакувана, да отпадне като нищожна само тя по смисъла на чл. 19, ал. 5 във вр. с чл. 21 от ЗПК, но без да бъде обявен договорът за недействителен.

Конструирането на клаузата по такъв начин има за цел да заобиколи най-тежкия порок недействителност на договора.

Счита, че тази договорна конструкция има за цел едновременно да прикрие 2 действителните разходи, които потребителят ще понесе, и да заобиколи санкционната норма на чл. 22 от ЗПК, за да се запази договорната лихва.

Посочва също, че таксата за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем също не е включена в ГПР, а това е услуга, която е била задължителна за отпускането на кредитните средства при тези условия.

Излага подробни съображения, поради които счита клаузата за неустойка за нищожна.

Счита, че същата е уговорена извън присъщата й обезпечителна функция и кумулирането й в погасителните вноски води до оскъпяване на кредита и създава предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, което е в противоречие с добрите нрави. Тази неустойка е уговорена извън присъщата й обезпечителна функция, тъй като кредиторът не е търсил реално обезпечение, доколкото е поставил ограничения и е дал неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчител. Уговорката вменяваща задължение на кредитополучателя да осигури обезпечение в кратък срок след сключването на договора, като може да направи избор между посочените видове обезпечения- поръчител или банкова гаранция, са трудно осъществими и то в посочения срок, поради което същата се явявала и неравноправна, по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 20 от ЗЗП. Тази допълнителна сума представлявала скрит разход по кредита и противоречала на добросъвестността в отношенията между страните.

Уговорената и дължима неустойка по същество противоречала и на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Относно уговорката за плащане на такса за експресно разглеждане на кредита сочи, че това е дейност, свързана с усвояване на кредита, което е забранено от чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, следователно тази клауза също е нищожна.

Заявява, че в процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,37% , т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но този размер не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно уговорената неустойка по чл. 5, ал. 2 от договора и такса експресно разглеждане по чл. 1, ал. 3. Ако сумите на неустойката и таксата за експресно разглеждане бъдат включени в ГПР, същият ще надвиши 200% за договора.

Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща процесуален представител. Постъпило е становище, с което моли съда да уважи исковите претенции в цялост.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище за недопустимост на установителния иск, както и неоснователност на всеки от исковете.

Не се оспорва, че между страните е бил сключен процесният договор с посочените в ИМ параметри.

Счита установителния иск за недопустим поради липса на правен интерес, доколкото 3 е съединен с осъдителен иск за връщане на сума по недействителен договор, в който смисъл излага подробни съображения.

Счита исковата молба за нередовна.

Оспорва, че процесният договор противоречал на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Счита, че не се изисквало да се посочи в договора математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР, тъй като в ЕС имало две математически формули за неговото изчисляване.

В случая приложимо било единствено първото базово допускане по т. 3, буква „а“ на приложение № 1 към ЗПК, което е императивно посочено в закона и се прилагало за всеки един договор за потребителски кредит, неговото непосочване само по себе си не било от естество да обоснове недействителност на клаузата, уреждаща ГПР. Посочва, че смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне на банката под формата на ГПР, което изискване в случая било изпълнено.

Относно позицията на ищеца, че неустойката следвало да се включи при калкулацията на ГПР и че поради невключването й посоченият в Договора ГПР не бил действителен, заявява, че при изчисляване на ГПР чл. 19, ал. 3 от ЗПК изрично изключвал плащания, възникващи при неизпълнение на задължения по договора за потребителски кредит, т.е. освен да защити потребителя, законодателят е пожелал да насърчи добросъвестното спазване на неговите задължения и стриктното им изпълнение.

Уговорената неустойка не влизала в противоречие с целта на въведеното ограничение на ГПР, а дори напротив, целяла минимизирането на риска от неизпълнение и осигурявала добросъвестно поведение от страна на длъжника, като го стимулирала да спазва стриктно договора без да поставя в риск.

В настоящия случай размерът на ГПР бил посочен в договора, като същият се формирал по определения в приложение № 1 към ЗПК начин - чрез посочване на реда и начина на изчисление на ГПР, както и значимите компоненти на изчисляването му.

Включването на задължението за заплащане на неустойка в калкулацията на ГПР би объркало потребителя, тъй като в случай, че за него не се породи задължение за неустойка, то изчисления въз основа на нея размер на ГПР би бил нереален и не отговарящ на действителните условия по кредита. Също така чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвиждал, че ГПР се изчислява към момента на сключване на договора за кредит, към която дата на кредитора няма как да е известно дали заемателят ще изпълни всички поети с договора задължения или не. Поради това неустойката за неизпълнение нямало как да бъде включена в ГПР. Ако неустойката изначално бива включвана в ГПР, то този показател не би бил верен по отношение на заематели, които са изпълнили задължението си за предоставяне на обезпечение.

По отношение таксата за експресно разглеждане счита, че стойността на същата не следва да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора. Експресното разглеждане на документи не било действие по усвояване или управление на кредита, а действие, което предхождало във времево отношение и усвояването и управлението на кредита. Експресното 4 разглеждане на документи нямало задължителен характер, което обстоятелство се потвърждава от чл. 1, ал. 3 от Договора. Предоставянето на финансови услуги от страна на ответното дружество не е обусловено от експресно разглеждане на заявките, като тази услуга била предоставена единствено и само в интерес на заемополучателите.

Обстоятелството, че тази такса не е включена в уговорения ГПР само по себе си не обуславя нищожност на целия договор по смисъла на чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

На следващо място посочва, че договореният ГПР в конкретния случай не надвишава 50%, т. е. е в рамките на допустимата в закона граница, визирана в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В заключение посочва, че при сключването на процесния договор не са допуснати предвидените в чл. 22 от ЗПК съществени пороци, при наличието на които потребителят да е бил в невъзможност да разбере икономическите последици на договора. Съдържанието на договора отговаря на изискването за яснота, а евентуалната недействителност на отделни клаузи, които не влияят върху основните елементи на договора и без които той може да породи действие, не следва автоматично да води до недействителност на цялото съглашение.