Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1464 от 22.12.2022, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно частно гражданско дело 776/2022
Вид
Определение № 1464
Подписан
22.12.2022
В сила
22.12.2022
Състав
Пламен Стефанов Златев, Веселина Косева Мишова, Мариана Мавродиева Мавродиева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1464 гр. Стара Загора, 22.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20225500500776 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 и чл.229, ал.1, т.4 от ГПК във вр. с чл.178, ал.1, т.3 и чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР.

Образувано е по постъпила в законния 1- седмичен срок по чл.275, ал.1, изр.1 от ГПК частна жалба вх.№ 262135/14.10.2022г. от ответника Областна дирекция на МВР- С.З. срещу Определение № 260169/07.10.2022г. по гр. д. № 296/2020г. по описа на РС- Казанлък, с което е спряно производството по делото, образувано по предявени от С. Т. С. от гр.С.З. искове с правна квалификация по чл.187, ал.6 и ал.5, т.2 във вр. с чл.178, ал.1, т.3 и чл.179, ал.1 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу ОД на МВР- С.З. за заплащане на сумите- главница 2064, 66 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода 31.01.2017г.- 31.01.2020г., както и сумата 265, 78 лв.- мораторна лихва за периода 31.01.2017г.- 31.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от 31.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението. Оплаква се, че производството по делото е било спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до постановяване на решение по т.дело №1/2020г. на ОСГК на ВКС- София. Счита, че определението е незаконосъобразно, тъй като сред изчерпателно изброените основания за спиране, уредени в чл.229, ал.1 от ГПК, не фигурира наличието на висящо производство по преюдициално запитване, както и че не е налице обуславящо спорно преюдициално правоотношение. Позовава се на Тълкувателно решение № 8/07.05.2014г. на ОСГТК на ВКС- София по тълк.д.№ 8/2013г.

Прави аналогия с другите относими тълкувателни решения на ВКС по подобни казуси. Моли въззивния съд да приеме, че не са налице предпоставки за спиране, както и да отмени обжалваното определение, а делото да се върне обратно на РС- Казанлък за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

В законния 1- седмичен срок по чл.276, ал.1 от ГПК ищецът С. Т. С. от 1 гр.С.З. не е изразил становище по частната жалба.

При така установената фактическа и правна обстановка, въззивният съд приема от следното :

Частната жалба е подадена в законния 1- седмичен срок от легитимирано да обжалва лице/заявител/, в изискуемата се по закон писмена форма и срещу подлежащ на институционален контрол първоинстанционен съдебен акт, поради което тя се явява процесуално допустима и по нея настоящия въззивен съд следва да се произнесе по същество на направеното оплакване.

При преценката на основателността на частната жалба, въззивният съд взе предвид, че с обжалваното определение на РС- Казанлък е приел, че към момента е налице висящо производство по тълкувателно дело № 1/2020г. на ОСГК на ВКС- София, което се явявало преюдициално спрямо настоящия правен спор, и РС е спрял производството на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до обявяване на съответното Решение от ВКС- София.

Въззивният съд констатира, че атакуваното Определение на РС е постановено в противоречие с ТР № 8/07.05.2014г. по т.д.№ 8/2013г. на ОСГТК на ВКС- София, съгласно което "При образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция/ВКС/ на основание чл.292 от ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция/РС и ОС/".

В настоящия случай по образуваното тълкувателно дело все още към днешна дата не постановено тълкувателно решение, което да е задължително за всички, и следователно това не може да бъде фактическо и правно основание за спиране на производството пред първоинстанционния РСКазанлък.

Поради което ч.жалба се явява напълно основателна, обоснована и доказана и следва да бъде уважена, като се отмени изцяло атакуваното с нея Определение на РС за спиране производството по делото, като същото се върне обратно на първоинстанционния РС- Казанлък, за продължаване на съдопроизводствените действия по същото.

Това въззивно съдебно Определение не прегражда пътя на делото, не съдържа отказ и не подлежи на самостоятелно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо водим от гореизложените съображения и на осн. чл.274, ал.1, т.1 и чл.229, ал.1, т.4 от ГПК във вр. с чл.178, ал.1, т.3 и чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, въззивният ОС- Ст.Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 260169/07.10.2022г. за спиране производството по гр.д.№ 296/2020г. на РС- Казанлък, обл.Старозагорска.

В Р Ъ Щ А гр.д.№

296/2020г. обратно

2 на

РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска за продължаване на процесуалните действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3