Решение № 368 от 07.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. София, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова в присъствието на прокурора Е. Цв. Г. като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно частно наказателно дело № 20241000601394 по описа за 2024 година

След съвещание въззивният съд намери подадената по реда на чл. 306, ал. 3, вр. ал.1, т. 1 НПК жалба от защитата на осъдения К. Ц. Б. за неоснователна, поради следното:

Чрез оспореното с тази жалба протоколно определение от 18.10.2024 г. по НЧД № 5825/2024 г., в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК Софийският градски съд е групирал отделно наложените на осъдения Б. наказания по НОХД № 1784/ 2024 г. и № 5174/ 2024 г. в едно общо и найтежко - „лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца, което допълнително е увеличил с още три месеца при условията на чл. 24 НК, присъединявайки кумулативно предвидената глоба от 10 000 лв. и приспадайки периодите по чл. 25, ал.2 и чл. 59, ал.1 НК.

Определението е правилно. Недоволството срещу него всъщност касае не самата кумулация, а приложеното от СГС увеличение на общото наказание (чл. 24 НК). В случая, то обаче се явява напълно резонно като се отчете съдебното минало на осъдения и фактът, че криминалната му биография разкрива няколко последователни осъждания, деянията по последните две от 1 които се намират в отношение на съвкупност по между си. Престъпленията, чийто наказания са общо групирани, действително се отличават със завишена степен на обществена опасност и формалното прилагане на принципа за поглъщане на по-леките от по-тежкото наказание (чл. 23, ал.1 НК) би оставило у дееца чувството за ненаказаност за част от деянията. Това е бил и мотивът общото (най-тежко) наказание да бъде увеличено с още три месеца до размер от една година и пет месеца лишаване от свобода. Проявеният подход е съответен на обществената опасност на дееца и склонността му да върши престъпления с предмет наркотични вещества.

Приложението на чл. 24 НК в случая не утежнява съществено положението на жалбоподателя Б., доколкото завишението не е прекомерно.

Вярно е, че и двете наказания, които са били групирани, са наложени след постигнати с прокуратурата споразумения, но фактът, че по тях лицето е дало доброволно съгласие за санкционирането си, не означава, че в последващо производство по чл. 306, ал.1, т.1 НПК при налагането на общо наказание възможността за увеличаването му по чл. 24 НК отпада.

В останалите необжалвани, но служебно проверени части определението на СГС също е правилно, защото с него законосъобразно е определен дължимият първоначален общ режим, присъединена е кумулативно наложената с една от присъдите глоба от 10 000 лв. и са приспаднати периодите по чл. 25, ал.2 и чл. 59, ал.1 НК.

Други доводи, на които въззивната инстанция да отговаря, не са изложени в подадената жалба, а като съобрази и нейната неоснователност – в съответствие с чл. 334, т. 6 НПК, Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, Трети състав:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение по протокол № 4903/18.10.2024 г. по НЧД № 5825/ 2024 г. на СГС, НО, 18 – състав.

Решението е окончателно.

2

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:52 часа.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3