Определение № 3178 от 02.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3178 гр. София, 29.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело № 20238002901892 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Министерство на регионалното развитие и благоустройството чрез юрисконсулт Събева обжалва решение № 431 от 28.06.2023 г. по т.д. 36/23 г., САС, 5 състав, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 500 от 18.07.2023 г. , с което е осъден да заплати на „Аква модул“ АД , като съдружник в ДЗЗД „Аква Марица“ въз основа на сключен между тях договор за възлагане на обществена поръчка № 39 от 30.01.2009 г. сумата от 43 507,20 лв, представляваща част от общата стойност в размер на 435 072 лв, с ДДС на технологично оборудване блок „Окисление, част „Технологична“, позиция 5 колектор, смукателен смесители ежекторни 16 бр, позиция б колектор нагнетателен смесители ежекторни 16 бр позиция 12 Колектор озонов 32 бр, б. Блок „Филтриране“ част „Технологична позиция 28 филтър, напорен с хидроразпределителни пневмовентили 8 бр по приложение № 3.1. към договора, както и за сумата 43,51 лв част от стойност 435 072 лв с ДДС технологично оборудване Блок Окисление част Технологична позиция 5 колектор ежекторни 16 бр, позиция 6 колектор нагнетателен смесител ежекторни 16 бр позиция 12 колектор озонов 32 бр, блок „Филтриране“ част „Технологична „ позиция 28 филтър напорен с хидроразпределителни пневмовентили 8 бр по приложение 3.1. към договора и сумата от 43,51 лв, 1 част от обща стойност 435 072 лв, с ДДС на технологично оборудване Блок окисление част Технологична позиция 5 колектор смукателен смесители ежекторни 16 бр, позиция 6, колектор нагнетателен смесители ежекторни 16 бр, позиция 12 колектор озонов 32 бр, б Блок Филтриране част Технологична позиция 28 филтър напорен с хидроразпределителни пнемовентили 8 бр (по приложнеие 3.1. към договора.

Излага основания за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3 , пр. 2 от ГПК.

Изрично подчертава, че съгласно сключения договор отделните задължения нямат самостоятелен характер. Въззивният съд не бил обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност. Излага съображения, че ако би сторил това, съдът би стигнал до други изводи. Не бил преценил правилно задълженията, произтичащи от договора. Липсвало обсъждане, че разрешението за строеж било издадено на възложител – Община Свиленград като собственик на имота съгласно АЧОС. По отношение на възложителя МРРБ е било налице неизпълнение на задълженията му. Излага подробни съображения. Излага съображения за нарушение на материалния закон – конкретно на чл. 110 от ЗЗД, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр.1 от ГПК.

Твърди, че правото на обезщетение за вреди възниква от твърдяното неизпълнение, като ищецът не бил посочил конкретна дата . Според ищеца това било приемане на проекта, като за доказване приемането на проекта са представили разрешение за строеж № 34 от 23.04.2009 г. Вземането на ищците за обезщетение за вреди било възникнало от 8.5.2009 г., като на основание чл.

111 б. „б“ от ЗЗД било погасено по давност към момента на предявяване на иска.

Моли да се отмени решението и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли предявеният иск. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Кой е началният момент, от който възниква задължение за възложителя по договор за изработка за заплащане на обезщетение, когато се твърди, че не е изпълнил свое задължение за съдействие и съответно от кой момент тече погасителна давност за вземането за обезщетение? Твърди 2 наличие на основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – произнасяне в противоречие с разрешението съгласно решение № 103 от 08.10.2009 г. по т.д. 68/09 г., I ТО, съгласно което давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо като се определя изискуемостта съгласно конкретните уговорки в договора, свързани с настъпване на изискуемостта. Съдът не бил обсъдил разминаването на датите в различните документи, като не ставало ясно кога бил предаден проектът и липсвало изрично твърдение на ищците. От хронологията се установявало, че е предадено оборудване, след това разрешение за строеж е издадено и после проект е предаден. Това било нелогично и незаконосъобразно и нямало обсъждане в решението.

2. Кой субект следва да участва в съставянето на протоколи за откриване на строителна площадка и откриване на строителна линия и ниво – кое лице има качеството на възложител по смисъла на чл. 7, ал. 2 , т. 2 б. „ а и б“ от Наредба № 3 от 31.7.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, а възложител по смисъла на ЗУТ е друг субект, в случая собственикът на имота?

3. Кой е началният момент, от който започва да тече погасителната давност за претенция за обезщетение във връзка с неизплатено задължение за възнаграждение за извършени СМР в случаите, когато изпълнителят, който претендира обезщетението не е изпълнил точно задълженията си по договор?

4. Кой е началният момент, от който започва да тече погасителната давност за вземането на изпълнителя за обезщетение за разноски по договора, ако не е уведомил възложителя за тях към момента на извършването им?

Липсва изрично позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, въпреки че жалбоподателят изброява решения на ВКС, както следва: решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. д. №1/2000 на ОСГК, на ВКС; решение № 222 от 27.03.2018 г. по т.д. 505/2017 г. на ВКС, II т.о.; решение № 161 от 04.10.2016 г. по т.д. № 2220/2015 г. на ВКС, II т.о.; решение № 180 от 11.01.2016 г. по т.д. 1618/2014 г. на ВКС, II т.о.; решение № 94 от 13.09.2016 г. по т.д. 3768/2014 г. на ВКС, II т.о.; решение № 103 от 08.10.2009 г. по т.д. № 68/2009 г. на ВКС, I т.о.; решение № 211 от 15.01.2015 по т.д. № 3568/2013 на ВКС, I т.о.; решение № 36 от 24.03.2014 г. по т.д. № 2366/2013 г. на ВКС, II т.о.; решение № 3

115/24.03.2010 г. по гр.д. № 2549/2008 г. на ВКС, III гр.о.; решение № 222 от 06.04.2017 г. по т.д. № 425/2015 г. на ВКС, II т.о.; решение № 72 от 18.07.2017 г. по т.д. № 3310/2015 г. на ВКС, II т.о. и др.

Алтернативно поддържа наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал.3 , т. 1 от ГПК са посочени обстоятелства относно задълженията на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички правно релевантни твърдения на страните, от които зависи решаването на спора по делото и да обсъди всички събраните по делото доказателства.

Ответникът „Аква модул“ ЕАД оспорва касцаионната жалба. Счита, че с поставените въпроси касаторът не е обосновал основание за допускане на касационно обжалване. Иска да не се допуска решението на въззивния съд до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

С решение № 50 164 от 23.12.2022 г. по т.д. 1160/21 г., ВКС, ТО е обезсилил решение № 1580 от 23.12.2020 г. на САС, поправено, на основание чл. 247 от ГПК, с решение № 140 от 11.03.2021 г. по т.д. 2168/20 г, САС.

С оглед указанията на ВКС в посоченото решение, въззивният съд след отстраняване нередовностите на исковата молба е приел, че е сезиран с евентуално обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

268 от ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 от ЗЗД.

Установил е, че между страните е сключен договор от 30.01.2009 г., по реда на ЗОП, с който МРРБ в качеството на възложител е възложил на консорциум „Аква Марица“ ДЗЗД, чийто членове са въззивните жалбоподатели „Аквамодул“ АД, „Газстроймонтаж“ АД, „Водоканалпроект – металпроект инженеринг“ да извърши инженеринг, проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР на пречиствателна станция за питейни води гр.

Свиленград, на стойност 14 780 397,60 лв с ДДС , от които 179 040 лв с ДДС изготвяне на работен проект, 17 760 лв, с ДДС възнаграждение за авторски 4 надзор на изпълнението на СМР, до 14 583 597,60 лв, с ДДС за изпълнение СМР и непредвидени разходи като е уговорено цялостно извършване на съответния вид работа. Срокът за изпълнение, уговорен между страните, е до издаване на разрешение за ползване, като срокът за изготвяне на работния проект е 92 дни от датата на уведомяване на изпълнителя за одобрен вариант на идейния проект, срокът на упражняване на авторски надзор започва от датата на протокол за откриване на строителна площадка и строителна линия и за завършване на СМР на обекта в съответствие с график за изпълнение на инженеринга до 155 дни считано от откриване на строителна площадка и строителна линия и ниво.

Прието е, че съгласно чл. 10 от договора при неосигурено финансиране за повече от 1 календарна година, страните подписвали акт обр. 10 за установяване състоянието на строежа. В договора била предвидено заплащане на гаранция.

Съдът е приел, че ищецът е заявил, че ответникът като възложител по сключения договор за изработка е направил отказ от сключения договор.

Прието е, че страната следва да установи наличието на сключен договор, отказ от страна на поръчващия и основателни причини за това. Прекратяването на договорната връзка имало действие занапред. Следвало да има и основателни причини, стоящи извън правоотношението между страните, но които са във връзка с договора, както и отправянето на ясно, еднозначно и недвусмислено изявление поради причини. Отказът следвало да е достигнал до насрещната страна. Отказът следвал да е изричен и недвусмислен.

Предвид изложените твърдения така посочените обстоятелства, свързани с петитума на исковата молба, са мотивирали въззивния съд да определи правна квалификация на иска съгласно чл. 268 от ЗЗД.

В случая съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 268 от ЗЗД. В писмото, за което се твърдяло, че е формулиран отказ от договора, от 6.11.2015 г. било посочено, че ответникът е заявил, че договорът не може да продължи да се изпълнява и е отправено предложение за прекратяване. В случай, че би било прието това предложение за прекратяване, последиците биха били различни. В писмото било посочено, че преди прекратяване на договора следва да се назначи комисия за установяване на наличие и състояние на разплатеното оборудване, като ответникът не бил имал воля и 5 съзнание, че това изявление прекратява договорната връзка поради отказ от договора.

Освен това липсвали основания за отказ. Посочените причини в писмото били , че разрешението за строеж било изгубило правно действие и не било презаверено, поради което работният проект бил изгубил правно действие и не бил актуален, не отговарял на изискванията. Това не били основателни причини за отказ, тъй като били резултат от поведението на самия ответник, както и от неизпълнението на задълженията по договора да окаже дължимото съдействие като предприеме действия по съставяне на необходимите документи за откриване на строителна площадка, определяне на строително ниво и осигуряване на финансирането на проекта, за който сам бил обявил обществена поръчка. Това не били причини, стоящи извън правоотношението.

Бездействието на страната, нито липсата на финансиране можели да обосноват право на отказ от договора. Изводът е направен след анализ на уговореното в раздел IV от договора, в който било предвидено, че ответникът е задължен да осигури финансирането. Освен това била извършена проверка на заплатено оборудване и съдът е направил извод, че изпълнителят не е възприел изявлението на възложителя като отказ от договора. Така е прието, че няма отказ от договора по смисъла на чл. 268 от ЗЗД Предвид отхвърляне на посочения иск е прието, че е сбъднато условието за разглеждане на евентуално съединения иск, така както е определена правната му квалификация иск за обезщетение за неизпълнение, на основание чл. 79, ал. 1 пр. 2 вр. чл. 82 от ЗЗД.