Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1597 от 28.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 68440/2023
Вид
Решение № 1597
Подписан
28.01.2026
Състав
МАРИЯ ИВАНОВА ИВАНОВА АНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11, ал. 2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 228 · Закон за електронните съобщения
  • чл. 20а, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1597 гр. София, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА

АНГЕЛОВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА

Гражданско дело № 20231110168440 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „ЙБ“ ЕАД срещу Н. П. П., с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД за установяване дължимостта на следните вземания: 39,98 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за период от 05.04.2021 г. до 04.06.2021 г. и 208,01 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, ведно със законна лихва върху двете суми за период от 16.02.2023 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 8283/2023г. по описа на СРС, 75 състав.

Ищецът-„ЙБя“ ЕАД /с предишно наименование „ТБ“ ЕАД/ твърди, че между него и ответника Н. П. П. са сключени четири договора за мобилни услуги-от дата 08.01.2010 год. с предпочетен мобилен номер ////////, с краен срок на действие до 08.01.2012 год., към който е сключено допълнително споразумение от 01.10.2020 год., със срок на действие до 01.10.2022 год.; от дата 08.05.2011 год., с предпочетен номер ///////// и допълнително споразумение към договора от 01.10.2020 год., с предпочетен план Тотал+49,99 лева, със срок на действие на договора-24 месеца до 24.04.2021 год., от дата 29.04.20214 год., с предпочетен мобилен номер ///////, който е променен на /////////, с допълнително споразумение към него от 20.04.2019 год., с предпочетен абонаментен план Тотал+20,99 лева, с допълнителни 2000МВ, със срок на действие 24 месеца до 24.04.2021 год. и от 01.10.2020 год. за предпочетен мобилен номер /////, с 1 предпочетен абонамент Тотал+ 13,99 лева, със срок на действие 24 месеца до 01.10.2022 год., като е предоставен и мобилно устройство HUAWEI Y5p32GB Dual Blue, с отстъпка от стандартната цена: обща лизингова цена с абонаментен план 249,99 лева, стандартна цена на устройството/в брой, без абонамент/-359,90 лева и отстъпки от стандартната цена-109,91 лева. Излага, че ответникът е ползвал предоставените мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентски номер на абоната №//////////, а за периода 05.04.2021 год. до 04.06.2021 год. са издадени фактури:

№//////////05.05.2021 год. на стойност 111,19 лева за отчетен период 05.04.2021 год. до 04.05.2021 год., №**********/05.06.2021 год. на стойност 39,98 лева за отчетен период 05.05.2021 год. до 04.06.2021 год. и кредитно извести фактура №////////05.07.2021 год. на стойност, с която задължение в размер на 278,80 лева е намалено до сума в размер на 265,47 лева за отчетен период на потребление от 05.06.2021 год. до 04.07.2021 год..

Ищецът твърди, че на 16.02.2023 год. e депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 06.03.2023 г. за сумата от 39,98 лева, представляваща абонаментни такси за потребление на на мобилни услуги за периода от 05.04.2021 год. до 04.06.2021 год., ведно със законната лихва за периода от 06.02.2023 год. до окончателното плащане на сумата и за сумата от 208,01 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент.

Поддържа, че заповедта е връчена на длъжника, които е подал възражение по чл.414 от ГПК, съдът му е указал да предяви иск за установяване на претенциите си, което обосновава правния му интерес от предявяване на установителен иск по реда на чл.

422, ал.1 от ГПК.

Ответникът-Н. П. П. е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който заявява, че оспорва иска. Посочва, че процесният договор е прекратен от оператора, тъй като със заявления за пренос от 05.04.2021 г. /преди изтичане на договорения краен срок на действие на договора - 12.11.2021 г. / е упражнил право по чл. 98 от ОУ на оператора, за преноса на три мобилни номера и услуги в мрежата на друг мобилен оператор. Оспорва при упражняването на това право да е предвидена неустойка.

Навежда доводи за нищожност на клаузата за неустойка.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Като писмено доказателство е приет Договор за мобилни услуги от 08.01.2010г. между „Космо България Мобайл“ ЕАД и Н. П. П., по силата на който ищцовото дружество се е задължило да предостави на ответника електронни и съобщителни услуги с мобилен номер ////// за срок от 24 месеца. В договора е обективирано, абонатът се е запознал с Общите условия, получил е екземпляр от тях и е съгласен със 2 същите. С Допълнително споразумение към Договора за мобилни услуги с мобилен номер ////// от 01.10.2020 год. ищецът и ответникът са постигнали съгласие посоченият телефонен номер да бъде ползван чрез друг абонаментен план при промоционален МАТ от 25,99 лв. и стандартен МАТ след първоначалния срок на договора от 29,99 лв. за срок от 24 месеца, считано от 01.10.2020г. до 01.10.2022г. Според раздел II, чл. 3 с неговото подписване се прекратява ползването на всички получавани до този момент и неупоменати в споразумението отстъпки и преференциални условия. Предвидено е, че за неуредените в допълнителното съглашение въпроси се прилагат в следния ред по приоритет – условията на договора за мобилни услуги и приложимите общи условия.

Установява се, че на 09.05.2011г. между страните е сключен последващ договор за мобилни услуги за предпочетен номер //////// със срок на договора от 24 месеца. В договора е обективирано, абонатът се е запознал с Общите условия, получил е екземпляр от тях и е съгласен със същите. На 01.10.2020 год. е сключено Допълнително споразумение и към Договор за мобилни услуги с мобилен номер //////////, по силата на което страните са уговорили посоченият мобилен номер да бъде ползван чрез друг абонаментен план при МАТ 49,99 лв. за срок от 24 месеца, считано от 01.10.2020г. до 01.10.2022г. Според раздел II, чл. 3 с неговото подписване се прекратява ползването на всички получавани до този момент и неупоменати в споразумението отстъпки и преференциални условия. Предвидено е, че за неуредените в допълнителното съглашение въпроси се прилагат в следния ред по приоритет – условията на договора за мобилни услуги и приложимите общи условия.

На 29.04.2014г. страните са сключили трети договор за мобилни услуги с предпочетен номер /////// при месечен абонамент на стойност от 16,99 лв. за срок от 24 месеца, считано от 29.04.2014г. до 29.04.2016г. В раздел „Подпис на потребителя“ се съдържа декларация на абоната, че е получил екземпляр от общите условия, запознат е с тях и е съгласен с тяхното съдържание.

На 01.10.2020г. между „ТБ“ ЕАД и Н. П. П. е сключен и нов Договор за мобилни услуги с предпочетен номер /////// при промоционален МАТ от 13,99 лв. и стандартен МАТ от 16,99 лв. за срок от 24 месеца, считано от 01.10.2020г. до 01.10.2022г. С Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с мобилен номер //////// от 20.04.2019г. е променен абонаментният план на въпросния мобилен номер, като е уговорена стандартна месечна абонаментна вноска от 20,99 лв.

Като писмени доказателства са приети фактура № ********** от 05.06.2021г. на стойност от 278,80 лв. за отчетния период 05.05.2021г. до 04.06.2021г., фактура № /////// от 05.07.2021г. на стойност от 278,80 лв. за отчетния период 05.06.2021г. до 04.07.2021г. и фактура № //////// от 05.08.2021г. на стойност от 265,47 лв. за отчетния период от 05.07.2021г. до 04.08.2021г., в които детайлно са посочени потреблението за 3 фиксирания номер, период на задълженията, дали са масечни такси и еднократни такси или неустойки.

От справка издадена от „АБ“ ЕАД се установява, че мобилен номер ////////// е бил част от мрежата на „АБ“ ЕАД в периода от 07.04.2021г. до 28.05.2023г., а мобилен номер //////// – от 07.04.2021г. до момента. Предоставени са данни, че Н. П. П. няма непогасени задължения към „АБ“ ЕАД.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Допустимостта на предявената искова претенция по чл. 422 ГПК изисква освен наличието на общите процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване правото на иск, така и специалните такива – подаване на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. В случая процесуалните предпоставки са налице.

Основателността на исковите претенции е предпоставена от установяване в условията на пълно и главно, от ищеца, на следните факти: съществуването на валидно договорно правоотношение с ответника-с посоченото в исковата молба съдържание, че е изправна страна по него, в т.ч. че е изпълнил според уговореното, като през процесния период е осъществил договорените мобилни услуги, чиято стойност съответства на заявеното. В доказателствена тежест на ответника, при установяване на горните факти, е да докаже, че е изправна страна по договора респ., че е платил претендираните суми.

В подкрепа на твърденията за съществуваща облигационна връзка между страните са представени договори за мобилни услуги, подписани от абоната и представител на ищцовото дружество. В срока по чл. 193, ал. 1 ГПК ответникът не е оспорил истинността на тези документи, поради което същите се ползват с формална доказателствена сила досежно авторството на обективираните в тях изявления – арг. от чл. 180 ГПК. От изложените съображения се налага извод, че страните са били обвързани от описаните в исковата молба договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги, по които с процесните фактури са начислявани вземания в полза на ищцовото дружество. От тяхното съдържание се установява, че същите са със срок на действие от 24 месеца, от което следва, че са действали, както следва: допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен номер ////// – от 01.10.2020г. до 01.10.2022г., допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен номер ////// – от 01.10.2020г. до 01.10.2022г., договор за мобилни услуги с мобилен номер /////// – от 29.04.2014г. до 29.04.2016г., допълнително споразумение към договор 4 за мобилни услуги с мобилен номер //////// – от 01.10.2020г. до 01.10.2022г., договор за мобилни услуги с предпочетен номер /////// – от 01.10.2020г. до 01.10.2022г., допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен номер //////// от 20.04.2019г. до 20.04.2021г. Предвид липсата на ангажирани доказателства за отправени от ответника изявления за прекратяване на договорите с изтекъл срок, то съгласно Общите условия същите продължават своето действие като безсрочни с възможността да бъдат прекратени по всяко време с 1-месечно предизвестие. Спорен въпрос между страните е основанието, на което е прекратено облигационното отношение – поради неизпълнение от страна на абоната да заплати потребените и фактурирани, каквото е твърдението на ищеца услуги или поради прехвърлянето на мобилните номера към мрежата на друг доставчик на електронни съобщителни услуги, каквото е твърдението на ответника.

В Общите условия е предвидена възможност за преносимост на номера от мрежата на „Й“ към друг доставчик на фиксирана мобилна услуга. От представената по делото справка е видно, че мобилни номера //////// и *** са пренесени от мрежата на „ЙБя“ ЕАД към „АБ“ ЕАД, считано от 07.04.2021г. Съгласно чл. 100 от Общите условия договорните отношения на потребителя с „Й“ в качеството му на даряващ доставчик се прекратяват по реда, предвиден в Общите условия и индивидуалния договор с абоната, като се вземат предвид и разпоредбите на чл. 118, свързани с подаване на заявление и упълномощаване на приемащия доставчик за извършване на необходимите действия по прекратяване на договора между потребителя и „Й“. Според приложимите Общи условия договорът се прекратява от абоната с едномесечно предизвестие. В това отношение, съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че депозирането на заявление пред избрания нов мобилен оператор следва да се тълкува като едномесечно писмено предизвестие за прекратяване на договора за мобилни услуги. Аргумент в тази насока може да бъде изведен от тълкуването на разпоредбата на чл. 100 от Общите условия, която предвижда както депозиране на заявление за пренос, така и предприемане на действия по прекратяване на договорната връзка. По делото не са представени доказателства, които да удостоверяват предприемането на такива действия – като отправяне на предизвестие лично или овластяване на приемащия доставчик от абоната, нито са налице данни, които да послужат като индиция за уведомяването на даряващия доставчик за така извършения пренос. При това положение следва да се приеме, че договорната връзка не е била прекратена в момент, предхождащ неизпълнението на задължението за заплащане на дължимите МАТ съгласно издадените от ищеца фактури. Неоснователно е и възражението, че са прекратени и договорите за мобилни услуги за мобилни номера /////// и //////, тъй като не се установява същите да са били прехвърлени към мрежата на мобилния оператор „АБ“ ЕАД, нито са ангажирани доказателства за предхождащо издаването на фактурите прекратяване на 5 облигационното правоотношение. Доказателствената тежест за установяването на тези обстоятелства е възложена на ответника, който не стори това.