Решение № 445 от 10.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. С., 10.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110117350 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, а в условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо и предл. трето ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожността на договорните клаузи на чл. 1, т. 3, чл. 27 и клаузата, регламентираща ГПР, по договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №... от 18...г.

Ищецът П. С. Т. твърди, че на 18...г. сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №... при следните условия: размер на предоставената главница – 1 300 лева; лихвен процент – 36%,годишен процент на разходите – 42,58 %, срок за погасяване – 7 месеца, уговорено обезпечение – поръчител или банкова гаранция. Ищецът поел задължение в тридневен срок от сключването на договора да предостави обезпечение по договора чрез осигуряване на поръчител или предоставяне на банкова гаранция, отговарящи на подробно предвидените изисквания в съдържанието на договора за кредит и общите условия към него. Съгласно чл. 27 от договора при неизпълнение на поетото задължение за предоставяне на обезпечение потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на всеки транш. Ищецът оспорва действителността на сключения договор за потребителски кредит, като излага обстойни доводи в обстоятелствената част на исковата молба. Посочва, че договорът не е сключен в предвидената в чл. 10 ЗПК форма за действителност и не е съставен по ясен за потребителя начин. При сключването на договора на ищеца не били предоставени приложимите общи условия и преддоговорна информация относно условията по договора. Излагат се твърдения, че при посочване на ГПР не било съобразено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В отклонение от разпоредбата на чл. 19 ЗПК липсвала конкретизация относно начина на формиране на ГПР, което водело до нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК. В нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК към процесния договор за потребителски кредит липсвал приложен погасителен план. Същевременно процесният договор следвало да бъде прогласен за недействителен поради липсата на уговорен лихвен процент на дневна база, както и поради неподписване на приложимите общи условия на всяка страница. Оспорва като недействителен процесния договор поради заобикаляне на закона посредством уговорената неустойка в размер на 0.9%, т. к. същата представлявала скрита лихва, която следва да бъде включена в размера на ГПР, при което ГПР щял да надхвърли законоустановения максимален размер. Ищецът оспорва действителността на процесния договор за потребителски кредит поради сключването му в противоречие с добрите нрави. Оспорва се действителността на клаузата на чл. 27, предвиждаща задължение за заплащане на 1 неустойка, доколкото клаузата не съответствала на присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, служела за заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.

4 ЗПК, била уговорена във вреда на ищеца, не отговаряла на изискванията за добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Ищецът оспорва като нищожна клаузата на чл. 1, т. 3 от договора, в която била уговорена възнаградителна лихва от 36%, поради противоречието й с добрите нрави. Въз основа на изложените фактически твърдения и правни доводи, ищецът претендира за прогласяване на договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №... от 18...г., сключен между страните по спора, за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, а в условията на евентуалност моли за прогласяване нищожността на договорните клаузи на чл. 1, т. 3, чл. 27 и клаузата, регламентираща ГПР по договора. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Не оспорва факта, че между страните по спора е възникнало договорно правоотношение по силата на сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №... от 18.09.2022г. Оспорва допустимостта на предявения установителен иск поради липсата на правен интерес у ищцата предвид извършеното погасяване на задълженията по процесния договор към 20.02.2024г. и развива подробни правни доводи в тази посока. Ответникът се позовава на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и посочва, че прогласяването на клаузата, уреждаща дължима неустойка по договора, не водело до прогласяване недействителността на договора в цялост. При сключването на договора били съобразени законовите изисквания на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 ЗПК и ЗПФУР, като на потребителя била предоставена подробна преддоговорна информация за условията по кредита. Ответникът описва детайлно действията по кандидатстване за кредит, предоставяне на преддоговорна информация, съответно запознаването и приемането на приложимите общи условия по договора, като изтъква, че клаузите са индивидуално договорени и при сключването на договора ищецът е бил запознат с всички условия, като е разполагал с възможност да се откаже от сключването му. Оспорва твърденията за недействителност на неустоечната клауза, като посочва, че размерът на приложимия ГПР е съобразен със законоустановения максимален размер съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, а при формирането на ГПР били спазени всички изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

Уговорената неустойка не следвало да бъде включвана при формиране размера на ГПР.

Оспорва като неоснователни доводите на ищеца за недействителност на уговорената възнаградителна лихва, като посочва, че противоречието на добрите нрави следвало да се преценява за всеки конкретен случай, а на отделно основание уговорената лихва била включена в размера на ГПР, съответстващ на законоустановения максимален размер към датата на сключване на договора за кредит. Ответникът оспорва като неоснователни твърденията за допуснати нарушения на ЗПК във връзка с липсата на предвиден лихвен процент на дневна база, както и липса на приложен погасителен план към договора. По отношение на изложените доводи за нищожност на неустоечната клауза ответникът посочва, че ищецът е разполагал с 14-дневен срок, в който да упражни правото си да се откаже от договора по смисъла на чл. 29 ЗПК, както и да поиска удължаване на срока за предоставяне на обезпечение по кредита, респективно предоставяне на заместващо обезпечение. Заявява, че неустойката по договора за потребителски кредит не била уговорена в противоречие с добрите нрави и излага подробни арг.ти, позовавайки се на тълкувателната и казуалната практика на ВКС. Условията за предоставяне на обезпечение били напълно изпълними, разумни и адекватни на икономическата обстановка и не съставлявали трудност за кредитополучателя. Ответникът посочва, че в периода 2021г. – 2023г. ищецът сключил общо 45 договора, съдържащи уговорка за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита, което обстоятелство опровергавало твърденията на ищеца за наличие на основание за прогласяване недействителността на процесния договор поради накърняване на добрите нрави, допуснати нарушения на ЗПК, недобросъвестност от страна на ответното дружество и създадена неравнопоставеност между страните по кредитното правоотношение. При така изложените съображения ответникът моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и за присъждане на сторените съдебни разноски в производството.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет като писмено доказателство договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №... от 18... г., по силата на който „С. К.“ АД е предоставил на П.

2

С. Т. кредит в размер от 1 300 лева за срок от 7 месеца, при лихвен процент по кредита – 36 % и ГПР – 42,58 %, при общ размер на всички дължими плащания 1 479,59 лева.

Съгласно чл. 17 от договора ищцата се задължила в тридневен срок от усвояване на сумата по договора за предостави на заемодателя обезпечение на задълженията по договора – физическо лице - поръчител или банкова гаранция, които да отговарят на посочените изисквания в договора. В случай на неизпълнение на поетото задължение за предоставяне на обезпечение в срок заемателят дължи неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като заплащането на неустойката се разсрочва на вноски, дължими заедно с погасителните вноски по кредита /чл. 27 от договора/.

По делото са представени и приети като писмено доказателство приложимите общи условия към договора за кредит, Стандартен европейски формуляр с информация за условията по договора за кредит, предоставен на ищцата при сключването на договора.

По делото е представена и приета като доказателство извадка от електронната система на ответника за статуса на процесния договор за кредит в информационните масиви на дружеството.

По делото са приети като писмени доказателства и изискани справки от СДВР Отдел „Пътна полиция“, НАП и Столична Община, Дирекция „Общински приходи“.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският районен съд достига до следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит №... от 18... г., а при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договорните клаузи на чл. 1, т. 3, чл. 27 и клаузата, регламентираща ГПР, по договор за потребителски кредит от 18...г.

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, като предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Възраженията на ответника за недопустимост на предявените искове са неоснователни.

Наличието на правен интерес от предявяване на исковите претенции се извежда от въведените твърдения в исковата молба. Съобразно въведените фактически твърдения в обстоятелствата част на иска за наличие на основание за прогласяване на договора за недействителен съдът намира, че е налице правен интерес у ищеца за предявяване на настоящите установителни искове. Определянето на вида и обема на търсената правна защита е изцяло в преценката на ищеца, а евентуалното възможност за упражняване на притезателните правата на ищеца, произтичащи от недействителността на договора, не обуславят извод за липса на интерес от внасяне на установеност в отношенията с ответното дружество по отношение на валидността на възникналото помежду им договорно отношение. Извършването на плащания по кредитната сделка, с които за погасени задълженията на кредитополучателя, също не лишава последния от възможността на внесе яснота в отношенията с кредитодателя, доколкото именно въз основа на преценката за наличие на основание за преразглеждане на валидността на сключената кредитна сделка в хипотезата на нищожност на договора, ищецът ще установи дали е налице правно основание за извършените погашения.

Настоящият състав намира, че Договор за потребителски кредит №... от 18... г. е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни 3 клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.