Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5 от 19.01.2024, Районен съд - Луковит

Съд
Районен съд - Луковит
Дело
Гражданско дело 115/2021
Вид
Решение № 5
Подписан
19.01.2024
В сила
13.02.2024
Състав
МАЯ ЙОСИФОВА КИРЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 и 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл.26 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Луковит, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря И.Г.Д. като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Гражданско дело № 20214320100115 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 ЗЗД по искова молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ************, представлявано от И.Г.Д.-М. – изп. директор, срещу Г. Ж. К., ЕГН ********** от ********** за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника по Договор за стоков кредит № 28727 от 20.05.2014 г., сключен между Банка ДСК ЕАД и ответницата, за следните суми:

299.58 лева - главница; 100,86 лева - договорна лихва от 20.10.2014 г. до 07.10.2015 г.;

17,80 лева - мораторна лихва от 21.05.2015 г. до 07.10.2015 г.; 120,00 лева - заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата от 08.10.2015 г. до окончателното изплащане, за които суми по ч.гр.д. № 318/2015 г. по описа на РС – Луковит е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, като вземанията на Банка ДСК ЕАД са прехвърлени на ОТП Факторинг България ЕАД с Договор за цесия от 14.10.2016 г.

Обстоятелствата, от които се твърди в исковата молба, че произтича претендираното право:

Съгласно Договор за стоков кредит от 20.05.2014 г. „БАНКА ДСК" ЕАД е предоставила на ответника Г. Ж. К. кредит в размер на 479,00 лева за закупуване на стоки и/или услуги ( 1 бр. хладилник/фризер ВЕКО CSA 24022), продавани от ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ ЕАД, наричан „Търговец", със срок за издължаване на кредита от 12 месеца, считано от датата на неговото усвояване, като кредита се усвоява еднократно, безкасово по сметка на Търговеца. Кредитът се погасява чрез разплащателна сметка № BG74STSA93000021759835 с месечни вноски за главница и лихва, дължими на всяко 20-то число от месеца съгласно погасителен план „Приложение № 1" към Договора.

Предоставеният кредит се олихвява с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на Договора за кредит е 34,74% годишно или 0,0965% на ден. Ищецът твърди, че ответницата кредитополучател преустановила плащанията по договора за стоков кредит на 20.11.2014 г. Излага довод, че съгласно чл. 12 от Общите условия, които са неразделна част от договора за стоков кредит, при забава на плащането на месечната вноска, от деня, следващ падежната дата, определена в Договора, частта от вноската, представляваща главница,, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. В случая след настъпване на крайния падеж на кредита 1

/20.05.2015 г./ банката кредитор е пристъпил към принудително събиране на вземането си по съдебен ред, като на 08.10.2015 г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу кредитополучателя. По образуваното ч.гр.д. № 318/2015 г. по описа на Районен съд Луковит, съдът се е разпоредил да се издадат Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист от 09.10.2015 г., съгласно които ответницата е осъдена да заплати на заявителя „БАНКА ДСК" следните суми: 299,58 лева - главница, ведно със законната лихва от 08.10.2015 г. до окончателното плащане; 100,86 лева - договорна лихва от 20.10.2014 г. до 07.10.2015 г.; 17,80 лева - мораторна лихва от 21.05.2015 г. до 07.10.2015 г.; 120 лева - заемни такси, както и 30 лева разноски по делото.

По молба на Банка ДСК ЕАД въз основа на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист било образувано изпълнително дело 20168170400018/2016 г. по описа на ЧСИ И.М., вписан в регистъра на КЧСИ под ***** с район на действие ОС Плевен, прекратено поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК..

По силата на Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия") от 14.10.2016 г., „Банка ДСК" ЕАД е прехвърлила на ищеца „ОТП Факторинг България" ЕАД вземанията си срещу ответницата кредитополучател по договора за стоков кредит, за което на длъжника е изпратено уведомление от цесионера ищец, изрично упълномощен за това от цедента. На 21.10.2019 г., след прехвърляне на вземането, по молба на цесионера ищец въз основа на издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 318/2015 г. на РС – Луковит, срещу длъжника Г. Ж. К. е образувано изп. дело № 570/2019 г. по описа на ЧСИ И.Л., рег. ***** на КЧСИ, с район на действие ОС Ловеч.

Иска се от съда да бъде установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответницата Г. Ж. К. съществуването на вземания на ищеца ОТП Факторинг България ЕАД като частен правоприемник - цесионер на Банка ДСК ЕАД – цедент за сумите: 299.58 лева – главница по Договор за стоков кредит от 20.05.2014 г.; 100,86 лева - договорна лихва от 20.10.2014 г. до 07.10.2015 г.; 17,80 лева - мораторна лихва от 21.05.2015 г. до 07.10.2015 г.; 120,00 лева - заемни такси; ведно със законната лихва върху главницата от 08.10.2015 г. до окончателното изплащане, за които суми по ч.гр.д. № 318/2015 г. по описа на РС – Луковит е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Претендира разноските в заповедното и исковото производство.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от назначения особен представител на ответницата е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който е изразено становище за неоснователност на иска. Оспорва твърдението, че ответницата е била надлежно уведомена за извършената цесия. Счита, че клаузите за договорна лихва и допълнителните начисления не отговарят на добрите нрави, като същите са неравноправни.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 318/2015 г. по описа на РС – Луковит по заявление на банка ДСК ЕАД срещу ответника по реда на чл. 417 ГПК е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ /извлечение от счетоводните книги на банката/ № 174 от 09.10.2015 г. и изпълнителен лист за процесните суми, представляващи вземания по Договор за стоков кредит № 28727 от 20.05.2014 г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление в рамките на изп.д. № 20199030400570 на ЧСИ И.Л. ****, район на действие – Окръжен съд Ловеч. С оглед горното, заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. В срока по чл. 415 от ГПК ищецът предявява настоящия положителен установителен иск.

Не се спори и се установява от приложения Договор за стоков кредит № 28727 от 20.05.2015 г., сключен между Банка ДСК ЕАД в качеството на кредитор и ответника Г. Ж.

К. в качеството й на кредитополучател, че на ответницата е предоставен кредит в размер на 2

479,00 лева за закупуване на стоки и/или услуги, продавани от Технополис България ЕАД, наричан „Търговец“ - 1 бр. хладилник/фризер BEKO. Срокът за издължаване на кредита е 12 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Уговорен е фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 34,74% годишно или 0,0965% на ден. ГПР е уговорен в размер 40,84%, като може да бъде променян при предпоставките, посочени в общите условия. Съгласно т. 11 от договора кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които Банка ДСК прилага при извършвани услуги на клиенти. Кредитополучателят е заявил, че е запознат с Тарифата, действаща към деня на сключване на договора. Кредитополучателят е заявил, че е получил и приема общите условия, неразделна част от договора. Подписан е и погасителен план, в която е отразена датата на падеж на всяка вноска и включените в съответната вноска главница и лихва. Отразени са обстоятелствата, които се отчитат при изчисляване на ГПР. Крайната падежна дата е 20.05.2015 г. В погасителния план е посочена обща дължима сума в размер от 573,84 лв., от която лихви в размер общо на 94,84 лв.

Представени са Общите условия по договори за стокови кредити на Банка ДСК, приети от ответницата посредством полагане на подпис на всяка страница от същите. В т.

12 от същите е уговорено, че при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. При забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.

По молба на банка ДСК ЕАД въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20168170400018 по описа на ЧСИ И.М., рег. ***** на КЧСИ, с район на действие ОС - Плевен. Видно от заверено копие на Покана за доброволно изпълнение, връчена лично на ответницата на 05.07.2016 г. на същата е бил връчен само изпълнителния лист, като заповедта за изпълнение и документа, въз основа на който е издадена същата не са били връчени надлежно на ответницата съгласно разпоредбата на чл.

418, ал. 5 ГПК.

По делото са ангажирани доказателства, че на 14.10.2016 г. между Банка ДСК ЕАД – цедент и ОТП Факторинг България ЕАД – цесионер е сключен Договор за покупкопродажба на вземания /цесия/, по силата на който цедентът продал на цесионера вземания към свои длъжници, описани в Приемо-предавателен протокол от 18.10.2016 г. към договора за цесия, съдържащ списък на вземанията, в който списък е включено и процесното вземане срещу ответника. Представено е потвърждение на цесията от банката до новия кредитор на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. С писмено пълномощно цедентът Банка ДСК ЕАД е овластил цесионера ОТП Факторинг България ЕАД с правото да уведомява съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД всички длъжници за сключената цесия. Представено е писмо до ответника, подписано от изпълнителен директор на ищцовото дружество, с което ответника се уведомява, че вземанията на Банка ДСК ЕАД към него по договор за кредит от 14.10.2016 г. са прехвърлени на кредитора ОТП Факторинг България ЕАД. Видно от известие за доставяне писмото е получено от лице с имена Т.М.П. /снаха/ на 04.11.2016 г.

На 21.10.2019 г. по молба на цесионера ОТП Факторинг България ЕАД въз основа на издадените в полза на цедента Банка ДСК ЕАД заповед за изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20199030400570 г. по описа на ЧСИ И.Л., ****, с район на действие ОС Ловеч.

От неоспореното от страните и прието по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно, пълно и компетентно изготвено, се установява, че кредитът по процесния договор в размер на 479,00 лева е усвоен еднократно на 20.05.2014 г., безкасово по сметка на търговеца Технополис България ЕАД за закупуване на фладилник/фризер BEKO CSA 24022.

За погасяване на кредита е постъпила сума в общ размер на 239,06 лв., с която е погасена главница – 179,42 лв. и лихва – 59,64 лв. Ответницата е направила пет вноски, като 3 последната платена е на 20.10.2014 г. От 20.11.2014 г. е преустановено плащането на суми по кредита. Непогасените изискуеми задължения по кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист – 08.10.2015 г., са: непогасена главница – 299,58 лв., просрочена редовна лихва – 100,86 лв. за периода от 20.10.2014 г. до 07.10.2015 г., мораторна лихва за периода от 21.05.2015 г. до 07.10.2015 г. – 11,67 лв., заемни такси /такса изискуемост/ – 120,00 лв., като не са установени плащания от ответницата след 08.10.2015 г. Експертизата не е установила по изпълнителното дело постъпили суми, събрани принудително.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съдът е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.

240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.