Решение № 13194 от 21.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13194 гр. София, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Т. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20221110140649 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 237 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ФИРМА, чрез адв. М.Г., срещу „ФИРМА, с която е предявен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 131,68 лева, представляваща остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка „Каско”, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

В исковата молба се твърди, че на 09.08.2017 г., в гр. София, на кръстовището между ул. „Цар Асен“ и ул. „Неофит Рилски“, в посока ул. „Солунска“ водачът Е.Ж., управляващ лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с рег. № ********* и притежаващ задължителна застраховка „Гражданско отговорност“ на автомобилистите в ответното дружество, реализирал ПТП с лек автомобил марка „Опел“, модел „Комбо“, с рег. № ********, собственост на ФИРМА и застрахован по имуществена застраховка „Каско“ в ищцовото дружество с полица № **********************. В резултат на удара на лекия автомобил, застрахован по имуществената застраховка, били причинени вреди, заведени при ищеца под № ***********. След извършен оглед и направена оценка на щетата било определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 331,98 лева. Ищецът предявил регресна претенция към застрахователя по задължителната застраховка за възстановяване на изплатеното обезщетение, но ответникът признал и възстановил сумата в размер на 200,30 лева. Остатъкът в размер на 131,68 лева не бил погасен. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.

1

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „ФИРМА за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. И.А..

Процесуалният представител заявява, че признава изцяло предявения иск.

С докладвана в първото по делото съдебно заседание молба процесуалният представител на ищеца – юрк. И. е направил искане за постановяване на решение при признание на иска на основание чл. 237 ГПК. С протоколно определение съдът е констатирал, че са налице кумулативните предпоставки по чл. 237, ал. 1 ГПК, а именно че ответникът е признал предявения иск, а ищецът е направил искане за прекратяване на съдебното дирене и произнасяне с решение съобразно направеното признание, както и липсата на пречки по чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и не представлява право, с което страната не може да се разпорежда. На посоченото основание съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе в срок с решение при признание на иска.

По отношение на разноските:

Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на направените по делото съдебни разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В настоящото производството ищцовото дружество е извършило следните разноски: 50 лева за внесена държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответникът „ФИРМА следва да бъде осъден да заплати на ищеца ФИРМА сумата в общ размер на 150 лева, представляваща направените по делото разноски за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Следва да бъде посочено, че реално внесената от ищеца държавна такса по процесната щета е в размер на 100 лева, като половината от нея е недължимо платена, поради което подлежи на връщане след депозиране на нарочна молба от страната.

Воден от горното, съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК **********, представлявано от изпълнителните директори А.П.Л. и Р.К.Д., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане“, ул.

„С.С.” № 7, ет. 5, да заплати на „ЗД „ФИРМА” АД, ЕИК **********, представлявано от изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец”, бул. „Д.Б.” № 87, по иска с правно основание чл. 411 КЗ сумата 131,68 (сто тридесет и един лева и 68 ст.) лева, представляваща остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка „Каско”, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.07.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.

2

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, ФИРМА, ЕИК **********, представлявано от изпълнителните директори А.П.Л. и Р.К.Д., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане“, ул. „С.С.” № 7, ет. 5, да заплати н а „ЗД „ФИРМА” АД, ЕИК **********, представлявано от изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец”, бул. „Д.Б.” № 87, сумата 150 (сто и петдесет) лева, представляваща направените по делото разноски за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3