Решение № 91 от 30.05.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Русе, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Герасимова

Членове:

Александър Иванов

Велизар Т. Бойчев при участието на секретаря Крисиана Милкова в присъствието на прокурора Я. Г. И. като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254500600283 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда №18 от 04.02.2025 г. по н.о.х.д. №1382/2024 г., РРС, НО, 1 -ви наказателен състав признал подс. подсъдимата И. Я. П. за виновна в това, че на 21.04.2023г. в гр. Русе, управлява моторно превозно средство – лек автомобил „Фиат *****“, с рег.№ *******, след употреба на наркотични вещества – матамфетамин ( МЕТ) и амфетамин (АМР), установено по надлежния ред – по реда Наредба №1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, като деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл.343б, ал.4, вр. ал.3, вр. чл.2, ал.2 НК, чл.54 и чл.343г от НК и наложил наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА при първоначален общ режим, ГЛОБА в размер на ПЕТСТОТИН ЛЕВА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА.

На основание чл.68 ал.1 от НК РРС привел в реално изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от осем месеца, наложено по НОХД № 1592/2020 г. по описа на РРС и постановил същото да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

РРС се произнесъл и на основание чл.189, ал.3 от НПК осъдил подс. И. Я. П. да заплати по сметка на РС Русе сумата 614.82 лева направени разноски в съдебното производство.

1

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от упълномощения защитник на подс. П., с твърдение за незаконосъобразност, необоснованост, неправилност на атакувания акт и явна несправедливост на наложеното наказание. Моли присъдата да бъде отменена като подсъдимата бъде оправдана по повдигнатото и обвинение.

Алтернативно моли същата да бъде изменена, а въззивната инстанция да постанови решение, с което на подс. П. да бъдат наложени по-ниски по размер наказания – с приложение на чл.55 от НК.

Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи или ангажирането на други доказателства.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата счита жалбата за неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд – за правилна и законосъобразна.

Пледира жалбата да бъде оставена без уважение.

Защитникът на подс. И. П. поддържа жалбата по подробно изложените в нея съображения, ведно с направените искания. В допълнение сочи, че деянието на подсъдимата се явява несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна и развива подробни съображения в подкрепа на тези си твърдения.

Русенски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

При постановяването на първоинстанционната присъда първостепенният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които са от категорията на абсолютните основания за отмЯ. на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.

В принципен план присъдата представлява единство от уводна част, диспозитив и мотиви. В мотивите съдът следва да изложи кои обстоятелства приема за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетите решения, като при наличие на противоречия между доказателствата трябва да изложи съображения защо едни от тях приема, а други отхвърля. За наличието на мотиви не е достатъчно съдът формално да отбележи, че е обсъдил доказателствата по делото, нито пък само да ги изброи, или пък да обсъди една част от тях, а друга да игнорира без коментар, при все, че те се отнасят до релевантни факти. За наличието на мотиви е необходимо да се извърши цялостно изследване и обсъждане на всички доказателствени източници, да се направи анализ на установените чрез тях факти, като се изложат собствени доводи и съображения защо едни от тях се кредитират, а други отхвърлят. Правната доктрина и съдебната практика е категорична, че когато мотивите са непълни, неясни или противоречиви е налице процесуално нарушение, което е от категорията на съществените, тъй като представлява липса на мотиви, а това на практика означава липса на част от присъдата.

2

В конкретния случай, на първо място въззивният съдебен състав констатира, че мотивите към постановения съдебен акт са непълни като липсва надлежен анализ, оценка и излагане на каквито и да е съображения за обосноваване на приетите по делото факти.

Първостепенният съдебен състав не е изпълнил задължението си да събере и подложи на проверка възможния доказателствен обем и дори не се е позовавал на безпротиворечивост на доказателствената съвкупност.

На второ място от страна на въззивната съдебна инстанция беше констатирано и незаконосъобразно приобщаване на двете експертни заключения на химико – токсикологичните експертизи (от досъдебното и от съдебното производство).

Незаконосъобразно и без провеждане на надлежно производство по единствения допустим процесуален начин – чл.149, ал.8 от НПК, първостепенния съд е провел изслушване на лица с неустановена самоличност чрез приложението Skype и приел експертното заключение на назначената в рамките на досъдебната фаза експертиза. Тук следва да се посочи, че независимо, че се е позовал на посочената процесуална разпоредба, РРС не е извършил това процесуално действие съобразно изискванията на НПК (чрез съдебна поръчка до равен по степен съд и по реда на намиращата приложение по аналогия разпоредба на чл.474 от НПК).

Впоследствие, по аналогичен начин е било прието и заключението на назначената в рамките на съдебното дирене повторна съдебно химико – токсикологична експертиза.

На трето място РРС е пропуснал да приобщи надлежно (с определения по реда на чл.283 и чл.284 от НПК) и писмените доказателства от досъдебното и съдебно производство, както и вещественото такова. Нещо повече, производството пред РРС е протекло по реда на чл.371, т.1 от НПК като в с. з. от 21.11.2024 г. съдът е одобрил съгласието на подсъдимата и нейния защитник да не се провежда разпит на всички свидетели от досъдебното производство – К.К., Н.М. и П.Б. Същевременно показанията на свидетелите не са били приобщени от страна на първоинстанционния съдебен състав съобразно изискванията на НПК – по реда на чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК – чрез прочитане на протоколите им за разпит от досъдебното производство.

Тези процесуални нарушения, свързани с доказателствената дейност на проверяваната съдебна инстанция в принципен план биха могли да бъдат отстранени чрез приобщаване на експертните заключения, писмените доказателства, протоколите за разпит на свидетелите и вещественото такова от страна на въззивния съд, но това не би отстранило процесуалното нарушение на първоинстанционния съд, ценил и обосновал правните си изводи въз основа на неприобщени доказателства. Тези констатации сочат, че от една страна контролираната инстанция не е изпълнила задълженията си за събиране и проверка на всички доказателствени източници, а от друга, че е формирала фактическите си изводи въз основа на доказателствени материали, които не са били събрани по надлежния, визиран в НПК ред. Това е в нарушение на установения в чл.18 от НПК принцип на непосредственост, съгласно който решенията на съда следва да се основават върху доказателствените материали, които те са събрали и проверили лично (вж. Решение № 200 от 19.03.2019 г. на ВКС по н. д. № 749/2018 г., III н. о., НК). Допуснатите нарушения на процесуалните правила 3 са от категорията на съществените и са отстраними при ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд.

В този смисъл, при констатираната непълнота на мотивите, свързана с ненадлежна доказателствената обоснованост на правните изводи и при ценене на неприобщени доказателства (реално в рамките на съдебното следствие пред първостепенния съд не са били приобщени каквито е да е доказателства извън няколкото писмени такива, представени от защитата), въззивната инстанция е затруднена да провери правилността и законосъобразността на заключенията на Русенския районен съд, за да се произнесе по съществото на делото, нито пък да може да провери правилността на изложените в съдебния акт правните изводи. Съобразно константната съдебна практика (Р 948/78 г. на ВС, Р 765/90 г. на ВС, Р № 221/.2008 г. на ВКС и др.), липсата на мотиви към присъдата е абсолютно основание за отмЯ.та и връщане на делото за ново разглеждане. Нещо повече, практиката на Върховния съд е категорична и че „съществено процесуално нарушение е не само пълната липса на мотиви, но и липсата на такава част от тях, която се отнася до основни въпроси, на които трябва да отговори присъдата”.

С оглед на всичко гореизложено, настоящата инстанция намира, че в хода на първоинстанционното производство са допуснати множество отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които обосновават наличие на основания за отмЯ. на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

По тези съображения и на основание чл. 335, ал.2, вр. чл.348, ал.3, т.1 и т.2, пр.1, вр. чл.334, т.1, пр.2 от НПК, Русенски окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда №18 от 04.02.2025 г. по н.о.х.д. №1382/2024 г., РРС, НО, 1-ви наказателен състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС Русе.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4